Здравейте 
Да се допитам и аз за мнения и реални гледни точки за следната ситуация.
Запознавам се с един мъж на работа преди 4г супер случайно на живо (няма намесени социални мрежи, нито предварително някой да ни сватосва и подобни). И двамата не знаехме за съществуването на другия до преди да се запознаем, и в момента в който се здрависахме представяйки имената си се усети буквално чувството на любов от пръв поглед. Вътрешното ми усещане и тялото ми не познаваше това нещо до този момент, както се усещаше че и за него е точно така.
Не сме работили в един екип, не сме имали ежедневна работна комуникация, а само общ работодател. След първоначалното запознанство се засичахме, поздравявахме се и продължи да се усеща химията, интереса и привличането. След месец- два той започна да търси повече контакт с мен, съответно повече разговори и опознаване. Уж първоначално за работа, след това хобита, личен живот и така аз разбирам, че той има партньор, с който живее. Чувайки това аз подсъзнателно си казвам "аз бях до тук; спираш да се опознаваш с него; не е свободен ти работа там нямаш".
Та след като разбрах това аз се оттеглих и започнах да го отбягвам, разбира се от възпитание и уважение го поздравявах и има кратък разговор ако се засечем тип "как си, как върви", но до там.
Той явно го усети доста бързо това ми отдръпване и инициира разговор, който беше доста искрен, буквално се разкри- как се е почувствал при запознанството ни, как усеща че има привличане към жена, която не познава, а същевременно е обвързан и не е окей с това и вътрешно не му било комфортно, в същото време искал всеки ден все повече да ме вижда и да общува с мен нещо тип амбивалентност- хем искаш хем знаеш, че не трябва и не е лоялно. Започна да ми говори за детството му, през какво е преминал, как не се чувства окей в настоящата връзка, как са токсични отношенията, как говорят и се карат постоянно уж се разбират какво трябва да се промени и сякаш само той се съобразявал повече и тн и тн. (Това е само неговата гледна точка, нямам тази на дамата)
След този разговор съм още по-объркана тогава и раздвоена, но надделява това че каквото и да ми е казал и да е било лично той е обвързан и аз нямам работа там.
Така той започва още повече да ме търси, да ми пише, няколко пъти да отваря същата тема по-горе и аз пак да се дърпам...минават се 2-3 месеца и един ден той ми казва, че се разделили. Не знам какво е очаквал, дали че ще си кажа "супер, хайде да пробваме между нас какво ще стане", защото за мен това не работи- няма да съм ти емоционално кошче да забравиш бившата или да искаш по-бързо да излезеш от тази динамика и стрес чрез мен- не, мерси! И това му го заявих още тогава.
При което той прояви разбиране и беше адекватен разговор.
Месец по-късно пак ми пише с пореден опит за "излизане и опознаване", при което си казвам какво толкова, едно кафе и разговори. Но 30мин преди уговорения час някакво вътрешно шесто чувство ми казваше "не искаш да излезеш с него; нямаш място там, не се бутай" не знам дали ще ме разберете, но беше сякаш някакв сила ми казва "недей", и аз просто му се извиних и казах че не го усещам това излизане и по-добре да не се състои.
На него му стана много тъпо и цял ден обсъждахме всичко на ново, тръпката от запознанството и тн и всичко до този ден.
Реално от запознанството ни той е супер деен и поема инициатива да търси мен и моя контакт.
Въпреки моя отказ той не спираше да ми пише и да се опитва да излезем, но аз не се пречупих и в един момент сийнах и спряхме да си пишем, на работа само "здравей-здрасти".
Мина се месец-два и виждам снимки в интернет с бившата му и какво си казвам- ето защо онази сила тогава ти каза "не излизай с него" и бях супер щастлива и доволна като видях снимките.
След като видях тези снимки се минаха около 3 месеца и той ми пише, какво се оказва- разделили са се. Отново той се опитва да има развитие на нашите чувства- без успех.
Пак минават се месец-два и те пак се събират и така 2 години.
През това време аз си имам личен живот, не съм влюбена загубена по него и тн.
Минало се е известно време откакто не ми е писал и не знаем какво се случва с другия...
2026 година сме и рандъм ден той ми пише "Здравей, как си:)" и аз дори се зарадвах сякаш стар приятел ми пише, тръгнах без предрасъдъци, с мисълта "ще си попишем ден-два и толкова". Само че започнахме да си пишем 24/7, при което той ме кани да излезем и аз съм "защо не" и се съгласявам.
Излизаме, усещането се върна щом се видяхме в първата секунда "любовта от пръв поглед се усети пак", беше силна химия и привличане, говорихме си за какво ли не, какво ни се е случило за тези 2-3 години, какво сме научили, какви тежки периоди сме имали и тн, доста различна първа среща от това което сме свикнали за днешните срещи...
И затова се усети много стойностно- разговорите, темите, взаимното изслушване, чуватвото за хумор, начина по който се гледаме... всичко всичко се усети на първата среща.
Започнахме да излизаме всеки ден, да си пишем всеки ден, той започна да разкрива чувствата си, че аз съм жената която иска, че дори никога да не сме били заедно, не е спирал да мисли за мен през тези години, представял си е дадени неща с мен, представял си е бъдеще и тн. Не казвам че съм повярвала на всичко безрезервно, но многократно още при запознанствпто ми е показал колко чист и искрен и открит може да бъде и да не се притеснява от това.
Започваме да живеем заедно, не се караме за битовизми, всеки си има хобита, ежедневие, социален живот, не сме били задушаващ един към друг, буквално заживяхме заедно и се напаснахме сякаш сме знаели всичко за другия без да си го казваме.
И това също сме го говорели- че не сме си казвали кое ни дразни, или какво ни харесва и не ни харесва и тн, просто заживяхме заедно и всичко си застана на мястото.
След известно време той започна да споделя как оценява всичко което съм, защото до сега е виждал много различно мислене и поведение от моето и е супер щастлив, че има това спокойствие и тази свобода да бъде себе си, а не в стария токсичен цикъл.
После след известно време пак имаше подобни вметвания.
След два месеца той ми казва как бившата му писала за да се оправят и да пробват пак, но той я блокирал навсякъде и ми го казва, защото "ме цени и не иска да ме губи". Аз оцених тази искреност и не съм подлагала на съмнение казаното.
Минава се някакво време и той започва подробно да сравнява едното поведение и мислене и моето. При което вече му задавам въпроса "мислиш ли, че не си преживял човека или не си преживял ситуациите/ емоциите?" И той каза, че по-скоро си напомня какво има до себе си и е супер щастлив от този факт, защото за другите неща се справя благодарение на психоложката и приятели.
Нея пък никой не я бил харесвал, нито майка му, не си представял да има деца от нея, защото има еди какво си мислене и поведение, постоянно го обвинявала, не го разбирала, държи му сметка, правила циркове и коментари пред приятелите му в негово присъствие и отсъствие и тн и тн....
Връзката ни иначе започна като нещо грандиозно- на гребена на вълната, щастие, цяетя у рози, искреност, отношение и внимание от двамата, споделяне на хобита, на лични неща, на пътувания, на това как виждаме бъдещето, кой как мисли за какви ли не теми, разходи, абсолютно във всякакъв аспект се опознавахме и сякаш искахме да смогнем с тези 3 години, които не сме били във връзка да ги наваксаме сега.
И за 3-4 месеца все едно бяха минали 2-3 години...
В един момент започнаха да се усещат различно нещата, говорихме го, след това му са насъбраха стресови ситуации от няколко места и беше по-нервен, но за миг не си го е изкарвал на мен. Просто за мен беше нормално да имаме такива сигуации и съм на ясно, че не винаги е цветя и рози.
Един ден се прибирам аз от работа и той ми казва "искам уединение, искам да съм сам, не се чувствам пълноценен мъж, не знам какво ми се случва, не съм окей от факта че не ти обръщам вниманието което ти обръщах преди, това за мен не е нормално, не е окей да се чувстваме така, не искам да ни го причинявам, дай ми време..." И така един дълъг монолог, при което аз съм в ШОК!
Не мога да асимилирам какво ми говори?!
Започват се едни анализи, разговори до 2 през нощта, на него му беше доста зле и некомфортно от това как ме кара да се чувствам, почувствах се предадена, сякаш ме е затрелял и колкото и пъти да ми казва, че съжалява и не е искал да става така толкова по-зле ми ставаше и не можех да се събера...
Това беше най-тежката ми нощ, последна вечер спейки заедно осъзнавайки че утре не сте заедно и не знаеш от къде ти е дошло, аз рева, на него му е мъчно...отвратително...
И не мога да заспя и си мисля "как я докарахме до тук"?!?!
На другия ден ме кара към апартамента ми и пак имаше тежък емоционален разговор, и на двамата ни беше много трудно и до последно не ми казва в прав текст дали това е раздяла, колко "време му трябва", после ми казва да се пазя, да съм силна, че аз ще се справя и с това???
И се прибираш и оставаш без думи, не знаеш къде се намираш.
Минават се 2-3 седмици и той ми пише, подчертавам ПИШЕ супер дълго съобщение, в което накратко казва същото "започнахме супер влюбени, но в еди момент чувствата ми започнаха да изчезват, не знам как стана...ти не си виновна за нищо (казал ми го 1000 пъти); искам да знаеш колко прекрасен човек си и тн; всичко което съм казал е било истина и наистина съм го чувствал; съжалявам за всичко; нашето беше истинско просто смятам че ми трябва време да разбера в какъв етап от живота си съм; дали искам връзка и дали съм готов за връзка и затова по-добре да нямаме такава".....
Отново съм в шок
5-6 дни макс по-късно след това писмо разбирам, че за N-ти пореден път познайте той отново се е върнал там където уж е "разбрал, че няма бъдеще"
Очаквам вашето мнение за всичко това, защото аз съм в тотален шок от това, което съм чула и видяла преди и това, което чух и видях сега, сякаш са двама различни човека?!?
Иначе той е на 33г, но за пореден път се убеждавам, че са само цифра....
Ще се радвам да чуя мненията ви❤
Виж целия пост
Да се допитам и аз за мнения и реални гледни точки за следната ситуация.Запознавам се с един мъж на работа преди 4г супер случайно на живо (няма намесени социални мрежи, нито предварително някой да ни сватосва и подобни). И двамата не знаехме за съществуването на другия до преди да се запознаем, и в момента в който се здрависахме представяйки имената си се усети буквално чувството на любов от пръв поглед. Вътрешното ми усещане и тялото ми не познаваше това нещо до този момент, както се усещаше че и за него е точно така.
Не сме работили в един екип, не сме имали ежедневна работна комуникация, а само общ работодател. След първоначалното запознанство се засичахме, поздравявахме се и продължи да се усеща химията, интереса и привличането. След месец- два той започна да търси повече контакт с мен, съответно повече разговори и опознаване. Уж първоначално за работа, след това хобита, личен живот и така аз разбирам, че той има партньор, с който живее. Чувайки това аз подсъзнателно си казвам "аз бях до тук; спираш да се опознаваш с него; не е свободен ти работа там нямаш".
Та след като разбрах това аз се оттеглих и започнах да го отбягвам, разбира се от възпитание и уважение го поздравявах и има кратък разговор ако се засечем тип "как си, как върви", но до там.
Той явно го усети доста бързо това ми отдръпване и инициира разговор, който беше доста искрен, буквално се разкри- как се е почувствал при запознанството ни, как усеща че има привличане към жена, която не познава, а същевременно е обвързан и не е окей с това и вътрешно не му било комфортно, в същото време искал всеки ден все повече да ме вижда и да общува с мен нещо тип амбивалентност- хем искаш хем знаеш, че не трябва и не е лоялно. Започна да ми говори за детството му, през какво е преминал, как не се чувства окей в настоящата връзка, как са токсични отношенията, как говорят и се карат постоянно уж се разбират какво трябва да се промени и сякаш само той се съобразявал повече и тн и тн. (Това е само неговата гледна точка, нямам тази на дамата)
След този разговор съм още по-объркана тогава и раздвоена, но надделява това че каквото и да ми е казал и да е било лично той е обвързан и аз нямам работа там.
Така той започва още повече да ме търси, да ми пише, няколко пъти да отваря същата тема по-горе и аз пак да се дърпам...минават се 2-3 месеца и един ден той ми казва, че се разделили. Не знам какво е очаквал, дали че ще си кажа "супер, хайде да пробваме между нас какво ще стане", защото за мен това не работи- няма да съм ти емоционално кошче да забравиш бившата или да искаш по-бързо да излезеш от тази динамика и стрес чрез мен- не, мерси! И това му го заявих още тогава.
При което той прояви разбиране и беше адекватен разговор.
Месец по-късно пак ми пише с пореден опит за "излизане и опознаване", при което си казвам какво толкова, едно кафе и разговори. Но 30мин преди уговорения час някакво вътрешно шесто чувство ми казваше "не искаш да излезеш с него; нямаш място там, не се бутай" не знам дали ще ме разберете, но беше сякаш някакв сила ми казва "недей", и аз просто му се извиних и казах че не го усещам това излизане и по-добре да не се състои.
На него му стана много тъпо и цял ден обсъждахме всичко на ново, тръпката от запознанството и тн и всичко до този ден.
Реално от запознанството ни той е супер деен и поема инициатива да търси мен и моя контакт.
Въпреки моя отказ той не спираше да ми пише и да се опитва да излезем, но аз не се пречупих и в един момент сийнах и спряхме да си пишем, на работа само "здравей-здрасти".
Мина се месец-два и виждам снимки в интернет с бившата му и какво си казвам- ето защо онази сила тогава ти каза "не излизай с него" и бях супер щастлива и доволна като видях снимките.
След като видях тези снимки се минаха около 3 месеца и той ми пише, какво се оказва- разделили са се. Отново той се опитва да има развитие на нашите чувства- без успех.
Пак минават се месец-два и те пак се събират и така 2 години
. През това време аз си имам личен живот, не съм влюбена загубена по него и тн.
Минало се е известно време откакто не ми е писал и не знаем какво се случва с другия...
2026 година сме и рандъм ден той ми пише "Здравей, как си:)" и аз дори се зарадвах сякаш стар приятел ми пише, тръгнах без предрасъдъци, с мисълта "ще си попишем ден-два и толкова". Само че започнахме да си пишем 24/7, при което той ме кани да излезем и аз съм "защо не" и се съгласявам.
Излизаме, усещането се върна щом се видяхме в първата секунда "любовта от пръв поглед се усети пак", беше силна химия и привличане, говорихме си за какво ли не, какво ни се е случило за тези 2-3 години, какво сме научили, какви тежки периоди сме имали и тн, доста различна първа среща от това което сме свикнали за днешните срещи...
И затова се усети много стойностно- разговорите, темите, взаимното изслушване, чуватвото за хумор, начина по който се гледаме... всичко всичко се усети на първата среща.
Започнахме да излизаме всеки ден, да си пишем всеки ден, той започна да разкрива чувствата си, че аз съм жената която иска, че дори никога да не сме били заедно, не е спирал да мисли за мен през тези години, представял си е дадени неща с мен, представял си е бъдеще и тн. Не казвам че съм повярвала на всичко безрезервно, но многократно още при запознанствпто ми е показал колко чист и искрен и открит може да бъде и да не се притеснява от това.
Започваме да живеем заедно, не се караме за битовизми, всеки си има хобита, ежедневие, социален живот, не сме били задушаващ един към друг, буквално заживяхме заедно и се напаснахме сякаш сме знаели всичко за другия без да си го казваме.
И това също сме го говорели- че не сме си казвали кое ни дразни, или какво ни харесва и не ни харесва и тн, просто заживяхме заедно и всичко си застана на мястото.
След известно време той започна да споделя как оценява всичко което съм, защото до сега е виждал много различно мислене и поведение от моето и е супер щастлив, че има това спокойствие и тази свобода да бъде себе си, а не в стария токсичен цикъл.
После след известно време пак имаше подобни вметвания.
След два месеца той ми казва как бившата му писала за да се оправят и да пробват пак, но той я блокирал навсякъде и ми го казва, защото "ме цени и не иска да ме губи". Аз оцених тази искреност и не съм подлагала на съмнение казаното.
Минава се някакво време и той започва подробно да сравнява едното поведение и мислене и моето. При което вече му задавам въпроса "мислиш ли, че не си преживял човека или не си преживял ситуациите/ емоциите?" И той каза, че по-скоро си напомня какво има до себе си и е супер щастлив от този факт, защото за другите неща се справя благодарение на психоложката и приятели.
Нея пък никой не я бил харесвал, нито майка му, не си представял да има деца от нея, защото има еди какво си мислене и поведение, постоянно го обвинявала, не го разбирала, държи му сметка, правила циркове и коментари пред приятелите му в негово присъствие и отсъствие и тн и тн....
Връзката ни иначе започна като нещо грандиозно- на гребена на вълната, щастие, цяетя у рози, искреност, отношение и внимание от двамата, споделяне на хобита, на лични неща, на пътувания, на това как виждаме бъдещето, кой как мисли за какви ли не теми, разходи, абсолютно във всякакъв аспект се опознавахме и сякаш искахме да смогнем с тези 3 години, които не сме били във връзка да ги наваксаме сега.
И за 3-4 месеца все едно бяха минали 2-3 години...
В един момент започнаха да се усещат различно нещата, говорихме го, след това му са насъбраха стресови ситуации от няколко места и беше по-нервен, но за миг не си го е изкарвал на мен. Просто за мен беше нормално да имаме такива сигуации и съм на ясно, че не винаги е цветя и рози.
Един ден се прибирам аз от работа и той ми казва "искам уединение, искам да съм сам, не се чувствам пълноценен мъж, не знам какво ми се случва, не съм окей от факта че не ти обръщам вниманието което ти обръщах преди, това за мен не е нормално, не е окей да се чувстваме така, не искам да ни го причинявам, дай ми време..." И така един дълъг монолог, при което аз съм в ШОК!
Не мога да асимилирам какво ми говори?!
Започват се едни анализи, разговори до 2 през нощта, на него му беше доста зле и некомфортно от това как ме кара да се чувствам, почувствах се предадена, сякаш ме е затрелял и колкото и пъти да ми казва, че съжалява и не е искал да става така толкова по-зле ми ставаше и не можех да се събера...
Това беше най-тежката ми нощ, последна вечер спейки заедно осъзнавайки че утре не сте заедно и не знаеш от къде ти е дошло, аз рева, на него му е мъчно...отвратително...
И не мога да заспя и си мисля "как я докарахме до тук"?!?!
На другия ден ме кара към апартамента ми и пак имаше тежък емоционален разговор, и на двамата ни беше много трудно и до последно не ми казва в прав текст дали това е раздяла, колко "време му трябва", после ми казва да се пазя, да съм силна, че аз ще се справя и с това???
И се прибираш и оставаш без думи, не знаеш къде се намираш.
Минават се 2-3 седмици и той ми пише, подчертавам ПИШЕ супер дълго съобщение, в което накратко казва същото "започнахме супер влюбени, но в еди момент чувствата ми започнаха да изчезват, не знам как стана...ти не си виновна за нищо (казал ми го 1000 пъти); искам да знаеш колко прекрасен човек си и тн; всичко което съм казал е било истина и наистина съм го чувствал; съжалявам за всичко; нашето беше истинско просто смятам че ми трябва време да разбера в какъв етап от живота си съм; дали искам връзка и дали съм готов за връзка и затова по-добре да нямаме такава".....
Отново съм в шок
5-6 дни макс по-късно след това писмо разбирам, че за N-ти пореден път познайте той отново се е върнал там където уж е "разбрал, че няма бъдеще"
Очаквам вашето мнение за всичко това, защото аз съм в тотален шок от това, което съм чула и видяла преди и това, което чух и видях сега, сякаш са двама различни човека?!?
Иначе той е на 33г, но за пореден път се убеждавам, че са само цифра....
Ще се радвам да чуя мненията ви❤
