Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

Точно това, което ни учи да не проявяваме тъмната си страна, която има всеки човек, негативните емоции като гняв, страх, ревност ни разболява и намалява баланса. Точно обратното - трябва да приемем тъмната си страна и да знаем, че тя има много сериозен положителен принос към нашето израстване като личности.

Ревността е неконтролируем изблик - тя не винаги може да се отнася само до човека до нас, но и към наши приятели, дори и домашни любимци. Тя е естенствен вътрешен импулс да пазим онова, което считаме за най-висш ресурс - любовта.
Ако охранявате къщата си от крадци с оръжие ще го приемете като нещо положително, а тяхното нахлуване във вашата собственост, като престъпление.
Ревността е едно от нашите оръжия да охраняваме онова, което ни прави щастливи - т.е. най-висшото си притежание.
Това според мен Вяско иска да обясни и съм съгласна с него.

Не, иска да ѝ припише харизмата на висша емоция, която увенчаваща любовта.

На неконтролируемите изблици си представям отговора, ако въпреки високата охрана, обекта си намери любовник.

Харесвам примера ти, ще се изкажа чрез него.
Да охраняваш домът си от крадци е едно, да държиш пленник вкъщи е друго.
Ревността е лоша и не можем да държим някой заключен насила вкъщи, само защото е опасно навън или само защото може да влезнат крадци.
Слагаме камери, слагаме СОТ, излизаме през деня, стараем се да е безопасно.
Не можем да кажем, че нашият партньор е наша собственост, че да го пазим от собствените му действия.
Просто се надяваме на стойностен партньор, който ни обича и знае къде са границите в любовта, знае какво е морал.

Нали сме запознати какви демони ще отключим, ако си играем с огъня?
Dail M for Murder

Трябва да си даваме сметка, че да провокираме това в човека до себе си е наистина опасно.

Това за което говори Ангел е вече друго - това е садизъм. Не трябва да се бърка желанието за изтезание, тормоз и манипулации в садистта, с ревността на обичащият.

Ей тъй се забраняват поли, рокли, деколтета, грим. Да не провокираме насилника, нали 🤦🏼♀

Мисля, че тука се бърка доминацията с ревност.

Има един хубав роман на Кинг - Роуз Мадър - тя беше омъжена за садист, на който изтезанията над нея му доставяха удоволствие.
Желанието за контрол над някой е по същество садизъм, над облеклото му първо, после над това с кого говори, къде ходи, което садиста описва като ревност и любов, но не е ревност и любов, защото тираните са тирани на много нива и с всички, по-късно и с децата си.
Това не е ревност.
Любовта обаче наистина винаги върви с ревност, когато има опасност любимото същество да бъде отнето от нас.
Когато обаче някой провокира ревност умишлено в партньора си, дори с изневери, или изневерява не защото обича друг, а просто да вдигне собствените си валидации по същество е провокатор и може действително дори в съвсем нормален човек да отключи свирепи демони.
Във всеки човек живее звяр. Това не бива да се забравя.

Съгласна съм с формулираното от Вяско.
Няма общо със страха и доминацията-контрола.

Дали пък не е и още един вид страх?
Ясно, това с изоставянето е ужасно, ама има разлика другия да си тръгне заради друг/а или заради самия теб.
Защото страхът да бъдеш сравнен с някого за някои хора е плашеща. Ще видят себе си по друг начин, ще загубят стойността си, придобита в очите на любимия.
Страхът, че си заменим/а. При това лесно. Че не си уникат, намерил друг уникат. Страх да се видиш в истинско /счупено огледало.
Или че той/тя има неща, които нямаш и не можеш да имаш.

Лично аз се водя в ревността си от егоистични подбуди.
Че моите емоционални и времеви инвестиции не са уважени.
То насила и гаранции няма, но когато съм отдадена и чиста в любовта, очаквам същото.
Ако някой ще ме върти или си прави схеми, игрички и липсва лоялност - айде. Кой откъде е.
Казва се - информирано решение.
Обикновено, колкото по-открити и диалогични са едни отношения, толкова по-малко са поводите за ревност.

Аз си мисля, че ако ревнувам някого, то значи му нямам доверие.

Бих разгледала една изневяра и аз като неуважение към мен, дори като неблагодарност.

Преди много време доста ме беше страх да видя следващия клон, заради който ме бяха пуснали. Страхувах се, че ще видя нещата, които аз просто нямах- зрелостта най-вече. Но то си е безумно да сравняваш хора с 10 години разлика почти.
Но съдбата си има начините и ме застави да работя с въпросната за кратък период. Приех предизвикателството заради себе си. Боже, как ми изчезна притеснението и страхът! Много ми олекна тогава и опитах дори да бъда приятелски настроена към нея. Ама...пусто и тя е заменена със следващия клон, обаче разбра коя съм и реши да си пусне злобата и ревността върху мен. Цирк. Да й имам годините и зрелостта...
Та, който каквото има до себе си, ако винаги е с нагласата,  че някъде (и винаги) тревата е по-зелена...ми прав му път. Не мога да се боря с фантазиите в главите им. И двете.

Преди колко години онзи грозник изневери на Моника Белучи? 😁 Това ми се запечатало, че няма никакво значение какъв си, изневярата говори само за изневеряващия и няма абсолютно нищо общо с теб.

Не, не е възвишена емоция (това пък откъде дойде, след като търся корен, основа, кота нула).
Не, не е страх и желание за контрол, това са завършени следствия на нещо дори по-първично.

Женени сте от години, обичате се. Минали сте през какво ли не, доказали сте се, верни сте си, познавате другия по-добре отколкото се познавате вие. Какъв страх? И в същото време виждате някаква провокативна ситуация, в която той попада. Няма какво да стане, няма на какво да се реаргира. Мъжът ви отиграва достойно, горди сте с него. Жената, която е проявила интерес към него ви е станала симпатична, защото ви е разсмяла ли? Или като минимум изпитвате пасивна агресия? Заради това, че в нейната глава тя вече се е видяла в леглото с вашия.

Това последното. Това сте видяли и вие, ,не пълнокръвно, не като в порно филм, може би не визуално, но като усещане.
Всеки от нас има изградена представа за най-лошото. Забави се половинката на пътя - виждаме я размазана в катастрофа. Закъснее самолета - представяме си как го ядат рибите вече. (преувеличавам за драматизъм).
Тръгне свалката - представяме си ги интимни. Няма значение, че знаем, че няма да стане!

Тая заровена дълбоко представа за любимия човек с друг/а, която провокациите събуждат генерира силна емоция. на болка. Оттам идва и раздразнението към нахалника. Въобще не е свързано със страх или със шанс нещо реално да се случи.

Тия, които директно ги е страх не са в здрави връзки и изобщо не ги коментирам, там имат по-големи проблеми от излишната ревност. Именно излишната ревност (когато знаеш, че грам няма смисъл да ревнуваш, но пак го правиш) е показателната относно що е то ревност въобще.

Е, в такава ситуация - в дълъг брак, мъжът ми влиза в малка закачка на обществено място, ще ме парне малко, ще пусна някой саркастичен коментар и толкова. Минало-заминало.

Ето, виждаш, ще те парне малко и не от страх. Дребна работа, но показва октъде извира ревността. Разликата при различните хора е само в мащаба. Ти ще махнеш с ръка, друг ще се вкара във филм. Това вече е втора стъпка, реакция-следствие според акъл, емоционална интелигентност, психическо състояние и подобни фактори. Но преди това, парването в основата, това е ревността, на първично, рефлексно ниво и не е никакъв конкретен страх.