Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

  • 2 760
  • 111
# 75
Ама и първичната ревност си има извор и това не е любовта, а страха.
Виж целия пост
# 76
За мен е болка и гняв. За любов въобще не става дума. Млъквам, да не е всеки втори пост мой.
Виж целия пост
# 77
Ето, конотацията на чувството не е с положителен знак.
Виж целия пост
# 78
Замитането и над нещата сме – ний сме номер едно и не ни пука коя ще забърше/налази милото, а пък той как ще я олиже с поглед и внимание на по кафета, разговори със смях и закачки, не ни вълнува.
Ний сме над нещата, все пак.
Здравословна ревност е добре всеки да проявява.
Защото ето до какво се стига – като при мен.
Разкошна 15-годишна връзка и накрая му изневерих напук, че от толкоз над нещата, се мина на под нещата. Приземяване.
Трябва да си пазиш и се грижиш за любовното си другарче.
Иначе, бързо друг ще се намести там.
Виж целия пост
# 79
Според мен коренът на ревността идва от комплексите. Когато човек е уверен в себе си, много трудно нещо би го “разклатило”.
Виж целия пост
# 80
Изобщо не бих търпяла никакво психическо насилие, за физическо пък е изключено. Забраните, породени от ревност, за мен са насилие.
В една връзка, колкото и време да трае тя, във всеки един ден от нея трябва да сме двама и да я подхранваме и развиваме двамата, затова е връзка. Ако не ти е нужен равноправен партньор, си взимаш домашен любимец. 😁
Каквото давам, това и държа да получавам. Ако не можем да си дадем това, от което се нуждаем и двамата, то нямаме работа заедно. Доверието, както и всичко останало, трябва да е взаимно.
Някога като млада двойка (гаджета и младо семейство) съм изпитвала мимолетни моменти на ревност, както и той, но нищо, което да породи по-големи съмнения и да се стига до драма.
Но съм му го казвала, че съм изревнувала за нещо, както и той на мен.
На това съм държала винаги — да си говорим много и за всичко. Може би и това е помогнало да сме толкова години заедно, без да си усложняваме живота с излишни глупости като прекалена ревност.
Виж целия пост
# 81
Изневярата е дори по-гнусно от ревността.
Защото ревността може да се сдържи, може да се прикрие, можем да я затворим в нас.
Грижата е да обичаш, не да флиртуваш с други.
 Като си на кафето и те свалят, и се смееш, и ти е хубаво, и виждаш, че границата се прекрачва пожелаваш хубава вечер , ставаш и си тръгваш.
От уважение към партньора, от любов, от ценности, от разум.
Виж целия пост
# 82
Вяско личи си, че не си бил женен още по-малко от дълго време.

Няма такова нещо дето го пишеш - дълго/кратко, вярваш/невярваш - има ли любов има и взривна ревност.
Просто времево се развива различно.
Моят може да си ходи където си иска, да си говори с когото си иска, но хвана ли го в изневеря ще му изям черното предателско сърце.
И при мен принципа е същият. И го уважавам.
Просто при дългите бракове има дебели червени линии, които се не прекрачват така, както и при късите връзки.
Виж целия пост
# 83
Както е казал Конфуций на златната си сватба, не ме интересува къде ходи жена ми, стига да не ме мъкне с нея.
Виж целия пост
# 84
Според мен, няма човек който да не ревнува. И е по-добре да не го прикрива. Пък кажи си, пусни някой коментар, обсъдете го. Това също е част от доверието и добрата комуникация в една двойка. Разбира се, ако не в някаква екстремна степен от типа "няма да излизаш без мен".
Виж целия пост
# 85
Ех, аз като съм все пак показвала ревност съм виждала някаква измислена усмивчица насреща ми, показваща болно удовоствие от това.
Иначе да, трябва да се говори. Правилно, с правилните думи, в подходящото време. Ако не и на място де, зависи.
Виж целия пост
# 86
Както е казал Конфуций на златната си сватба, не ме интересува къде ходи жена ми, стига да не ме мъкне с нея.
Това за молове. Laughing
//
Кажете, че ще ходите на коледното парти на компанията и вижте милото как ще реагира.
Тогава ще разберете дали ви ревнува или не.
Виж целия пост
# 87
По- добре да покажеш и заявиш позиция, отколкото да стоиш да те правят на будала. Ако човека държи на теб и твоите чувства, поводи няма да дава. Никога не сме се ограничавали от излизания, пътуванияс приятели и приятелки .
Но си имаме доверие и си знаем границата.
Виж целия пост
# 88
По- добре да покажеш и заявиш позиция, отколкото да стоиш да те правят на будала. Ако човека държи на теб и твоите чувства, поводи няма да дава. Никога не сме се ограничавали от излизания, пътуванияс приятели и приятелки .
Но си имаме доверие и си знаем границата.

Въпросът е, че няма еднозначно съгласие какво е даване на повод.

Ходене на парти? На екскурзия? Бар? Къса пола? Прибиране в 2 сутринта?

За някои хора това е нищо, за други са поводи.
Виж целия пост
# 89
Във всяко едно от изброените може да има ревност и да бъде предизвикана.
И съответно може да е всичко по начин, който да е приемливо и нормално за партньора.
На парти с много хора, прибиране в нормален час, в добро състояние, не пиян до безпаметност.
На екскурзия с хора от същия пол. Няма проблем и е нормално, все пак има култура, мзуеи, музика, храна, забележителности... Но екскурзия с някой приятел от противоположен пол, бивше гадже или ухажор, или на парти дестинации би предизвикала размисъл.
Къса пола не е проблем, има си нормлано къси поли, има и такива , които не крият почти нищо и предизвикват погледи и внимание.
Жена която обича сама не би предизвиквала излишно напрежение.
Както мъж, който обича няма да се закача и заглежда по други жени. Както няма да ги сваля и да флиртува с тях.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия