Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

  • 2 465
  • 97
# 45
Не, не ми е чуждо, ревнувала съм много.
Никога не съм давала изява на емоциите си, защото съм знаела, че не е рационално.

После си имах етап на самовъзпитание на гнева и емоциите и това ми беше най- лесно за елиминиране.
Каквото и да правя, както и да спирам, както и да се държа, ако един мъж реши да ми изневерява - ще го направи. И срамът няма да е мой.
Това е от нещата, които приех, че са извън мой контрол. И това е нещо нормално.
Виж целия пост
# 46
Да, това е така, но това са следствия. Какво ще стане (евентуално) после, как да се самовъзпитаме да го отиграем ние.

Друго имам предвид и търся в случая -  къде е най-най-дълбокия корен на ревността, какво поражда чувството преди всички тези обяснения на разума да го ограничат в логически рамки.

И го откривам в това от предишния ми пост - емоцията на отблъскване, на отвращение която инстинктивно изпитваме мислейки за чуждото желание към най-скъпото ни - отдаденоста на партньора ни. За мен това е ембрионът, който после се развива до онова, което класически наричаме ревност.

Но да не става твърде лично. Мерси за отговорите.
Виж целия пост
# 47
Коренът е - страх. Страхът е обратното на любовта. Балансът между тези две емоции обаче, си е наша лична отговорност.
Виж целия пост
# 48
Ревнуват се и хора, които нямат абсолютно никакъв страх, че другия ще залитне. Изобщо не е страх корена.
Виж целия пост
# 49
Според мен някой да желае партньора ти, ти гъделичка самочувствието преди всичко друго.
Виж целия пост
# 50
Ще се окаже то, че е много яко да си жена.
Виж целия пост
# 51
Ако изходим от въпроса - От какво точно ме е страх?, значи е точно страх - от изоставяне, предателство.

За мен е нужда от контрол. Опит да предотвратим болката, като контролирам другия.  И усещането, че не е под твой контрол те прави паприкаш.
Виж целия пост
# 52
Гневливите и агресивни натури са по правило най-ревниви. Защото са териториални и притежателни. Визирам себе си. Моето е мое - притежавам го. При всеки опит да ми бъде отнето от друг реагирам с агресия. Но при мен агресията е вкоренена като цяло. Ревност изпитвам и към дъщеря си, към приятелите си, не само към мъжа си.
Това, че съм се научила да я прикривам под маската на смеха, не означава, че я няма.
Виж целия пост
# 53
Точно страх е. Вкоренен още от родителите, дълбока травма, че ще бъдеш изоставен във всеки един момент. Поднесен и облечен в различни форми и думи, но в крайна сметка си е все същото.
Дори и когато си уж железен - "на мен не ми пука, ако щеш ходи където и с когото искаш".
Виж целия пост
# 54
Mи не Simple Smile това е някаква много елементарна фаза на ревност. Да те е страх, че ще ти изкушат и "откраднат" партньора. Значи не ти е напълно надежден, не му се доверяваш изцяло => не се усещаш завършено обичан/а или поне се съмняваш в любовта.

Хубаво, има и такава ревност, но пак казвам, че е низша, първосигнална, партерния етаж в йерархията. Защото можеш да си във връзка с доверие, да си познаваш човека, да нямаш съмнения относно изневеяра, изоставяне и т.н. и ПАК да ревнуваш. Не да правиш сцени, даже не да правиш нищо, но увереността ти в любовта му да не се явява противоотрова. И не говоря за психическо отклонение, а точно за извора, откъде тръгва искрата на ревността.
Виж целия пост
# 55
Това, че ревността е слабост, е малко остаряло понятие, ще ме извините, от списанията пт 90-те.

Много силни и доминантни мъже ревнуват, а на жените им харесва.

Ревност има и от чувство на собственост върху екслузивността. Това е желанието другият да е отдаден по същия / сходен начин като теб. Никаква слабост няма в това.
Виж целия пост
# 56
Според мен също е страх. За някои е генерален страх от изоставяне, за други страх и недоверие към целия отсрещен пол, за трети е ужас от изпускане на контрола. Страхът е една от базовите човешки емоции, психологически той е основен виновник за силна ревност, тревожност, та дори нужда от близост.

Ревността е слабост, това че някой е доминантен, по никакъв начин не означава, че той не се страхува. Напротив, изпускането на контрола, дълбока вътрешна неувереност, семейни модели, които е видял, всичко това е с първоизточник страх.
Виж целия пост
# 57
Това, че някой го играе силен -
- доминантен мъж
- спокойна жена
- супер Куул пича
Е само маска върху вътрешните му страхове, които не е отработил и съответно се проявяват в ревност.
Виж целия пост
# 58
Ама, много възвишена ще дойде ревността нещо. Да не я слагаме в светлата част на емоциите, защото не е.

Доминацията аз лично не я обвързвам с агресия и ревност, което ми е равно на простащина.
Виж целия пост
# 59
Така е, ревността е нещо много лошо, това трови едни взаимоотношения.
Няма нужда да я оцветяваме в положителни цветове, как било означавало любов, как било приятно, как гали егото, как било истинско усещане.
Ревността е страх, несигурност, съмнения, разяжда те,  крайност да притежаваш някой, ниска самооценка, комплекси, гняв,  тъга...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия