Дреме ли ви?

  • 3 225
  • 135
# 120
Скрит текст:
щом влизам в нечие лично пространство със себе си, трябва да знам, че отсреща не са длъжни ни най-малко да ми оказват гостоприемност.
Обаче ти не казваш на отсрещния човек “хей, не ми влизай в личното пространство”, нито “не ми се слуша”, нито “много бързам, друг път ще си говорим”, нито избягваш хората като слизаш по стълбите вместо асансьора и пушиш на задната тераса като нормалните интроверти... Ти любезничиш, имитираш приятелство, слушаш активно словоизлияния и участваш лицемерно с цел облаги и възможни услуги от глупавите “други”, които завързват разговор. През живота ми не е имало някой, който да се е объркал, че сме приятели. Аз също се занимавам с търговия и съм добра в това. Добрият търговец намира решение на съществуващ проблем или открива проблем, който не знаеш, че си имал, не гледа “да излъже най-много хора”, нито да целуне най-много клиентски задници.
+1
Това, което тя описва, не е прям човек (като противопоставяне на деликатен), а интересчия според мен.
Виж целия пост
# 121
Абсолютно. Аз съм твърд интересчия с хора, които не са никакви - колеги, познати ...
Странна ми е Кетчър, която едва ли не иска някакви далечни хора да и изслушват проблемите и да им дреме.
Ми няма да им дреме - повечето са на принципа - голям човек, има си глава на раменете, да се оправя.
Един присхоаналитик да ви слуша драмите бая пари взима. Аз на безплатен психоаналитик ли да се правя? От какъв зор?
Виж целия пост
# 122
Всъщност какво значение има дреме ли ти, ако се държиш нормално, изслушваш хората и т.н. Какво значи да ти дреме?
И аз не мисля вечер за проблемите на другите.

Циникът в мен смята, че ако си късметлия - дреме им на родителите ти, децата, партньора и МАКС 1-2ма най-близки приятели - на никой друг не му дреме наистина. И това ако имате някакви нормални отношения в семейството разбира се.

Никой не вярва, че някой колега, с който не сте приятели, нещо съпреживява наистина?
Виж целия пост
# 123
Имам позната, която изглежда, че действително съчувства и съпреживява дори и когато не става дума за нейни близки. Може и да е само поза, разбира се, няма как да съм сигурна. Ако пък е вярно и тя наистина се вълнува, на мен ми се струва доста натоварващо и че не е полезно за самата нея.
Виж целия пост
# 124
Ох, не сте ли гледали възрастни хора? Гледат някой филм/сериал и се вживяват, съпреживяват, страдат, предупреждават героинята да не прави нещо, героя, че жена му му изневерява...
Виж целия пост
# 125
На това му се казва парасоциална връзка - не мисля че е пряко пропорционално на колко си емпатичен към хората около теб.
Виж целия пост
# 126
Странна ми е Кетчър, която едва ли не иска някакви далечни хора да и изслушват проблемите и да им дреме.
Кечър обикновено е била в обратната роля, тъй че няма нужда да си измисляме.
Виж целия пост
# 127
И на мен ми се е случвало да се вживявам и да се вълнувам за някой герой от книга или филм. При моята позната е друго. Например има колега от друг отдел, с когото почти нямат обща работа и съответно общуват минимално, или съсед, с когото бегло се познават и само се поздравяват като се срещнат. Да допуснем, че тя отнякъде разбере, че този човек има някаква неприятност в момента. За мен е странно да го мисли дали и как ще си реши проблема, но изглежда, че тя точно това прави.
Виж целия пост
# 128
И на мен ми се е случвало да се вживявам и да се вълнувам за някой герой от книга или филм. При моята позната е друго. Например има колега от друг отдел, с когото почти нямат обща работа и съответно общуват минимално, или съсед, с когото бегло се познават и само се поздравяват като се срещнат. Да допуснем, че тя отнякъде разбере, че този човек има някаква неприятност в момента. За мен е странно да го мисли дали и как ще си реши проблема, но изглежда, че тя точно това прави.

Всеки път когато вие влизате в нечий проблем, без значение на кого, вие му отдавате своята енергия и време. Има хора с неизживян майчин инстикт, които искат да се грижат за всичко живо - искренно - раздават се наляво, надясно, а после са изцедени до откат.
Други - изживяват се като Майка Тереза и се бъркат където не им е работата или си милсят, че някой много се нуждае от тяхното спасяване. И като се окаже, че въпросната персона не се нуждае от тяхното спасяване се чувстват излъгани. И използвани, често изцедени.
Не си мислете, че не съм минала по този път. Той ми донесе само разочарования. Най-глупавото нещо е някой постоянно да се изживява като Господ оправяйки човешките животи.
За това аз съм избрала моят начин.
На онези, които са ми важни - да, давам.
Мога да дам всичко на тези които обичам и всички останали - съжалявам, но аз заставам на първо място.
Учдването ми беше колко много започнаха да ме уважават точно тези, които преди взимаха и заминаваха.
Виж целия пост
# 129
Съгласна съм, че човек хаби от собствените си време и енергия, когато се вживява в чужд проблем. Ето защо писах, че ми се струва натоварващо това, което моята позната прави, ако то е искрено.
Виж целия пост
# 130
Добре, а на теб какво ти дреме, че на нея ѝ дреме?
Явно има някаква нужда да спасява света и няма нужда да бъде спасявана, спасявайки го. Иначе малко ставаш като нея без да се усещаш. Ще си научи уроците, или пък няма...Ако каузата си струва, не е лошо, че има и такива хора. Не може всички да са хладнокръвни и пресметливи тапири.
Виж целия пост
# 131
Всъщност не ме вълнува особено тя какво прави или не прави. Просто в хода на дискусията се сетих, че познавам и типаж като нея.
Виж целия пост
# 132
Има такива хора - някои се ужасно самотни и това е начин да станат част от даден социум, други имат манията на спасители, а трети чисто и просто преследват интереси, скрити под маската на отдаденост.
Виж целия пост
# 133
Понякога се чувствам някак виновна, че не съпреживявам проблемите на колеги, по-далечни роднини и приятели.
Имам свои и ако се натоваря с тези на другите, няма да издържа.
Опитвам да помогна, ако е по силите ми, но най-си ме боли за моите проблеми.
И не очаквам другите да ги боли за мен.
Виж целия пост
# 134
Нямам проблем да слушам за чужди проблеми, мога да дам и адекватни съвети. Не ги преживявам като свои, рядко може нещо да ме трогне повече, както и разбирам, че от споделянето олеква до някъде. Дразни ме обаче, когато едни и същи проблеми се дрънкат многократно, дадените съвети се игнорират, не се прави нищо, но продължава да се мрънка. Тогава вече просто не се занимавам да бъда кошче за душевни отпадъци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия