Дреме ли ви?

  • 2 139
  • 93
# 75
Нямам идея как възприема кучето си. Едно време се запознахме с нея покрай кучешкия парк. Верно, все по прически го води, все някакви скъпи дрешки му купува, а нашето си го къпем ние. Някакво състезание по кучета прави мацката. Ние пък като дете го гледаме 11 години вече и много сме се привързали и много зле се чувстваме.
Виж целия пост
# 76
А какво мислите за попрецъфтял ерген (45+),  който започна да се среща с жена, поне десетина години по-млада, симпатична, без деца, с добре платена работа и пр. Беше много доволен, нещата отиваха поне към съжителство и наскоро каза, че нямало да го бъде, трябвало да се разделят, понеже жената прекарала в детска възраст нещо онкологично. Възстановила се напълно след това, но той е притеснен, че можело пак да се разболее и да му легне на ръцете, понеже хората с рак били с повишен риск да развият същото или друго онкологично заболяване отново след време..
Нямам думи просто.
 Тотален егоист, който и на 60 ще си е сам. Такива хора  будят в мен съжаление.
Виж целия пост
# 77
Аз напълно вярвам, че някои хора се хвалят със страданието си.
Скрит текст:
Околните са шокирани, но всъщност разликата идва от възприятията.  За споменатите това не е страдание, изобщо не го осъзнават по начина, по който ще го осъзнае един нормален човек. Те го виждат като инструмент за лично облагодетелстване и го използват.
Вечните жертви, вечните мрънкалници. Мисля, че има диагноза за това.
Имам такава роднина, и във форума има такива. Развивам нечуваемост към тях. В един момент ще се получи лъжливото овчарче, но това е положението. Това са пълни егоисти. Важното за тях е да им олекне за момента, до следващия път, но въобще не се интересуват какво причиняват на отсрещния и колко може да поеме той. Защото човек се ангажира, но никой няма капацитета да бъде вечната гъба.
Виж целия пост
# 78
За хората не ми е много жал. Ти винаги имат ресурсите да се оправят по един или друг начин. (Ако мога и искам винаги помагам, но стига човекът да поиска и да е по силите ми да направя нещо). Моята мисия е да помагам на тези, които си нямат никого-бездомните животинки. И пак доколкото ми позволяват средствата и силите.  Има една приказка, че преди да помогнеш на човек да стане запитай се защо е там на земята.
Виж целия пост
# 79
За ергена, ако това е истинската причина да поиска раздяла - поне не ѝ губи времето с отлагания и мъгляви обещания за светло бъдеще.

Но в такива случаи винаги имам едно на ум дали ергенът изобщо търси сериозна връзка или си измисля алиби защо е сам.

Интересното е, че все някакви хубавички и по-млади му връзват. Без приятелка не е останал задълго.
90% от мъжете правят това, което е направил и съм го виждала с очите си. Може и роднините му да са се намесили със съвет да я остави. Вероятно не са лоши хора и желаят доброто и на мъжа, и на жената, но се страхуват заболяването да не се прояви при общото им дете, тъй като много онкологични заболявания имат силен генетичен компонент. Бил е честен с жената и не я е мотал с десетилетия.

След като е много популярен с жените е нормално да не напира да се жени. Чела съм, че мъжете се женели като усетели, че видимо остаряват, примерно оплешивяват.

И аз, като Ема, мисля, че този не търси сериозна връзка, съжителство или деца. Няма лошо.

Единият ми родител работеше с онкологично болни. Огромен процент от младите им партньори ги напускаха веднага щом чуеха диагнозата, дори когато щяха силно да се облагодетелстват имотно и финансово след скорошната им смърт. Жената на първата ми любов го напусна и се разведе с него веднага щом чу диагнозата след 10 години заедно и общо невръстно дете. Жена на далечен братовчед също го напусна по такъв повод. Вероятно същото щяхме да направим и ти, и аз в същата ситуация. Просто не ни е дошло до главата или не сме се замисляли.
Виж целия пост
# 80
Невена, и аз бих се притеснявала, но предвид, че рискът потомството също да развие ранен рак не е някакъв огромен (плюс това ергенът не се е обосновал с потомството) и че всеки може да има такива непроявени до момента склонности към онкологични заболявания, не напразно казах "предпазливост, доведена до крайност". Този хубавец търси съвършенство. Щом го устройва, при все риска да си остане сам или да се нахлузи на привидно съвършенство - той си знае.

И не, аз определено не мисля, че бих зарязала партньор от 10 години, заболял от рак.
Виж целия пост
# 81
Има статистика, че 70% ли колко от мъжете оставяли жената, ако заболее сериозно срещу много по- малък процент за жените. Нещо от сорта на 20-30%.
Това мен не ме учудва - мъжете са егоисти по природа. Дори свестните и отдадени си имат своите прояви.

Зло, съчувствам за кученцето. Много е тежко да изгубиш животно. Disappointed
И мен като Принцес страданието на животните ме удря по особен начин, защото те не могат да идат сами на лекар, не могат да се погрижат за себе си, разчитат изцяло на човешката милост.
Виж целия пост
# 82
И аз съм така. Те даже и не могат да се оплачат. Гадаеш, чудиш се какво му е...
Виж целия пост
# 83
Ако можеха да говорят.. Simple Smile
Виж целия пост
# 84
Конкретно за животинчето, забелязала съм, че част от хората, които гледат животни от сой, някак не ги приемат за нещо живо, а за домашна декорация. Нещо четвърт стъпало над декоративна възглавница.
Същото виждане имат някои от мъжете по отношение на жените.
Нямаше да приема на сериозно последното твърдение, докато това лято на бг черноморието не бях свидетел от първо лице на обособена една специфична прослойка нискообразовани мъже (с жени и деца), за които външния вид на жената е причина номер едно за брак и деца. То едни проскубанки, но задължително слаби и тук-там монтирани с бюстове и усти женици, много често изрусени. И разговорите помежду им - санитарен минимум; и поведение и отношения - речник от 1500 думи. Но татуировките, чехлите и вилбрекените бяха на макс.
Омесих се малко с народа на плажа и аз Grinning
Виж целия пост
# 85
Е, че то това не е точно декоративен домашен любимец, това е обикновена двойка от двама прости, но жената е кифла, а мъжът харесва кифли.
Виж целия пост
# 86
Трябва да узаконим кифла като псих. категория Grinning
Виж целия пост
# 87
И не, аз определено не мисля, че бих зарязала партньор от 10 години, заболял от рак.
Сега съм 100% сигурна, че не бих зарязала 10 годишен партньор, че и баща на детето ми, обаче съм на 50+ години. Жената беше на 28г тогава. Вероятно и е дотежало да гледа детето и да е единственият работещ в къщи. На братовчеда жената беше на 20-21г, без деца и каза, че не ще да гледа сама сирак. Мъжът и беше единствено дете, със собствена голяма къща в окръжен град и кола. В края на 1970-те си беше добра партия. Ако не беше се развела, щеше да получи поне 50% от имуществото му. Разведе се, веднага се ожени и беше бременна когато той почина. Той преживя тежко раздялата и отказа да се лекува. Завеща и колата. Тя я отказа. Миришела и на смърт. Явно не искаше да помни болестта му. Шокирах се и от двата случая, но понеже съм видяла доста такива не мога да се закълна, че нямаше да постъпя по същия начин ако бях на 20-30 години.
Виж целия пост
# 88
1500 думи не са толкова малко Grinning
Виж целия пост
# 89
Само да кажа, че не бих оставила човека до мен заради болест, дори и всички имоти ще продам ако трябва да се лекува. С хора се живее, не с наследства.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия