Дреме ли ви?

  • 2 212
  • 94
# 60
Зависи за кого става дума.
Определено не бих искала, защото е натоварващо.
Малък пример - колежка беше диагностицирана с рядка расово заболяване. Мисля, че това беше един от най-хубвите дни в живота и, доволна от това, че може да привлече внимание.
Вече с месеци всички детайлно и поотделно биваме информирани за всичко случващо се.
Много натоварващо.
Виж целия пост
# 61
колежка беше диагностицирана с рядка расово заболяване. Мисля, че това беше един от най-хубвите дни в живота .
Scream
Виж целия пост
# 62
Ами не съм чак такъв познавач на хората, случват се и грешки. А и някои хора се променят към лошо. Други са си били такива, а аз съм бляла.

Точно. Не сме ботове да ходим с измервателни инструменти да търсим границата какво, кога, с кого да споделим. Някои неща са въпрос и на темперамент, има хора силно екстровертни, важно им е да споделят, да се оплачат, напоително да обсъдят с някого проблема си. Други предпочитат да си мълчат (баба ми все повтаряше поговорката "червата ти да се влачат, ще казваш, че поясът ти се е развързал"). Шарен свят, но ако някой е толкова тъп и нетатктичен, че системно дразни и злоупотребява - довиждане.
Виж целия пост
# 63
За жалост не се шегувам.
Виж целия пост
# 64
Понякога човек чува изненадващи неща и от близки, и от роднини, за които години наред е бил на линия и подкрепящ. Има хора, които са убедени, че на тях им се полага, но когато дойде време да отвърнат със същото, емпатията им се свиди Simple Smile
Последното може да се види в многобройните теми във форума, които се въртят около проблема "хората станаха лоши, нямам приятели, искам да имам  компания и приятели, да ме изслушват, подкрепят, помагат, забавляват и т.н.", но в хода на темата внезапно се оказва, че искащият очаква тези неща да бъдат еднопосочни.
Виж целия пост
# 65
Аз напълно вярвам, че някои хора се хвалят със страданието си. Околните са шокирани, но всъщност разликата идва от възприятията.  За споменатите това не е страдание, изобщо не го осъзнават по начина, по който ще го осъзнае един нормален човек. Те го виждат като инструмент за лично облагодетелстване и го използват.
Виж целия пост
# 66
Абе, колко да е инструмент. За мен е кощунство да кажеш, че някой, разболял се от рак, има най- щастливия ден само защото е мрънкач и оплаквач.
Виж целия пост
# 67
А какво мислите за попрецъфтял ерген (45+),  който започна да се среща с жена, поне десетина години по-млада, симпатична, без деца, с добре платена работа и пр. Беше много доволен, нещата отиваха поне към съжителство и наскоро каза, че нямало да го бъде, трябвало да се разделят, понеже жената прекарала в детска възраст нещо онкологично. Възстановила се напълно след това, но той е притеснен, че можело пак да се разболее и да му легне на ръцете, понеже хората с рак били с повишен риск да развият същото или друго онкологично заболяване отново след време..
Виж целия пост
# 68
Спира да ми дреме, когато в един момент жертвата много лесно и отчетливо започне да се превръща в насилник. Имаме си една такава на работа. Някакви случки ми вади от детските си години да я съжалявам. Мисля, че ѝ носи извратено удоволствие да товари хората с някакви неща, които отдавна трябва да е надмогнала и израсла и да добавя нови и нови в картината. И както ти се жалва в единия момент, в другия те настъпва без да ѝ мигне окото, понякога и пред публика, но в повечето случаи абсолютно неадекватно на позицията и правомощията ѝ. И то не да ти дреме, просто контакът с такова трябва да е на санитарния минимум дежурно поздравяване, ако не може напълно да се игнорира.

Кукумицинка, какво да мисля - че това е абсолютно средностатистически индивид. Още дълго ще си прецъфтява с това мислене. По-добре и никога да не излиза, че утре може една тухла да му падне на главата и да ритне камбаната.
Виж целия пост
# 69
Тоя ерген има сам да си сЕди, да.
Еснафска пресметливост, доведена до крайност. От друга гледна точка - и на жената тоя не и трябва.
Виж целия пост
# 70
Малък пример от днес. Едното ми куче умира и няма как да му се помогне. От 5 месеца го лекуваме, но вече бъбреците и панкреаса му не работят. Виждам една от майките тук в квартала с количката с бебето и кучето им същата порода като нашето и тя ме пита къде е нашето как така съм без него и аз и казвам, че бере душа и не иска да излиза, не пие вода и не яде. Отговаря ми, че отивала да води техния на фризьор. Цената била скочила за тази услуга и освен нова нямало на кой да остави бебето и в заключение свекърва и е незаинтересована, че майчинството не стигало за нищо. Гледах и мигах на парцали. Преди малко същата ми изпрати снимка на кучето след грууминга.
Виж целия пост
# 71
За ергена, ако това е истинската причина да поиска раздяла - поне не ѝ губи времето с отлагания и мъгляви обещания за светло бъдеще.

Но в такива случаи винаги имам едно на ум дали ергенът изобщо търси сериозна връзка или си измисля алиби защо е сам.
Виж целия пост
# 72
За ергена, ако това е истинската причина да поиска раздяла - поне не ѝ губи времето с отлагания и мъгляви обещания за светло бъдеще.

Но в такива случаи винаги имам едно на ум дали ергенът изобщо търси сериозна връзка или си измисля алиби защо е сам.

Интересното е, че все някакви хубавички и по-млади му връзват. Без приятелка не е останал задълго.
Виж целия пост
# 73
Злодеида, възможно ли е да е заради това, че за нея кучето може би е по-скоро жива вещ (такава степен на привързване), за вас - почти човек, но тя не си го представя така?
Аз също съм от тези, които не броят кучето за член на семейството и мога да си го представя.
То и така пак това с фризьора е доволно тъпо и нетактично от нейна страна, но ако за нейното куче щеше да се чувства като тебе, е съвсем тъпо и по детински егоцентрично.
Виж целия пост
# 74
Такива истории ме хвърлят в ступор.
Конкретно за животинчето, забелязала съм, че част от хората, които гледат животни от сой, някак не ги приемат за нещо живо, а за домашна декорация. Нещо четвърт стъпало над декоративна възглавница.
Същото виждане имат някои от мъжете по отношение на жените.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия