Чъби, не вярвам, че хората се променят, а само видоизменят. Ако ти наистина си се променила коренно от пълен емпат, до това което описваш, ще ми е интересно да разбера как. Един ден се събудих и промених не звучи реалистично.
Виж целия пост
Дреме ли ви?
- Публикувана: 1 септ. 2026, 18:21 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2026, 14:06 ч.
# 136
5 септ. 2026, 00:22 ч.
Не знам как реши, че съм била пълен емпат. Никога не съм била. Казвам, че винаги когато съм го играла - слушам, разбирам, помагам, раздавам се, хорицата чисто и просто си ме приемаха за даденост и играха хоро на главата ми.
Това бяха точно двама души, но ми дадоха храна за размисъл много години напред. Вече много отдавна не правя това. И го намирам за крайно лоша практика към себе си.
Виж целия пост
Чъби, не вярвам, че хората се променят, а само видоизменят. Ако ти наистина си се променила коренно от пълен емпат, до това което описваш, ще ми е интересно да разбера как. Един ден се събудих и промених не звучи реалистично.
Не знам как реши, че съм била пълен емпат. Никога не съм била. Казвам, че винаги когато съм го играла - слушам, разбирам, помагам, раздавам се, хорицата чисто и просто си ме приемаха за даденост и играха хоро на главата ми.
Това бяха точно двама души, но ми дадоха храна за размисъл много години напред. Вече много отдавна не правя това. И го намирам за крайно лоша практика към себе си.
# 137
5 септ. 2026, 04:53 ч.
Виж целия пост
Ама честно. Пука ли ви за проблемите на другите, особено на онези, които не са ви близки или са направо непознати?
Не особено. Всеки да гледа собствените си проблеми, всички имаме някакви.
Яде ли ви вина, неудобство, че се чувствате кофти и искате да се оплачете, но някъде има някой с по-голям проблем от вашия и затова мълчите?
Не не ме яде и не се чувствам виновна. Аз не съм от оплакващите се, но ако ще ми се изливат нечии проблеми и аз ще си излея моите.
Всъщност някой опитва ли се да ви затвори устата и да омаловажи проблема ви? Няма значение какъв е.
Случвало се е навремето когато още живеех с българския манталитет на постоянно оплакване и мрънкане колко сме зле. Като станах самостоятелна спрях с тая поза. Опомних се колко съм жалка и неприятна съм, отстрани като мрънкам непрекъснати.
На мен взе да ми идва в повече, щото. И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.
Е то е ясно, че трябва да има реципрочност. Защото този тип разговори са натоварващи. Не е честно ти да се облекчиш хубавичко, а човека отсреща да се нагуши с двойна доза тежест на душата
Като цяло споделянето на проблемите напоследък ми се струва едно надцакване кой е по-прегазен от живота.
Много българска черта, доста махленска. Демонстрация на заучена непохватност и неумение да бъдеш добра компания. Ако само за това ще се говори, как точно това е добро прекарване?
Няма значение дали някой може да помогне, всъщност целта изобщо не е някой да помогне, а да се изгради най-жалният жертвен образ.
От липса на възпитание. Това е супер просташко, да се правиш на горкичък, когато всъщност си добре. Това е лицемерно. Правят го за да им даваш и помагаш повече и да не им искаш пари и услуги. Това е всичко.
Кавър на ‘не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле’, гарниран с жажда за внимание. Вижда се и е неприятно.
Честно си казвам - мен не ме интересува.
А защо общуваш с такива хора?
Не особено. Всеки да гледа собствените си проблеми, всички имаме някакви.
Яде ли ви вина, неудобство, че се чувствате кофти и искате да се оплачете, но някъде има някой с по-голям проблем от вашия и затова мълчите?
Не не ме яде и не се чувствам виновна. Аз не съм от оплакващите се, но ако ще ми се изливат нечии проблеми и аз ще си излея моите.
Всъщност някой опитва ли се да ви затвори устата и да омаловажи проблема ви? Няма значение какъв е.
Случвало се е навремето когато още живеех с българския манталитет на постоянно оплакване и мрънкане колко сме зле. Като станах самостоятелна спрях с тая поза. Опомних се колко съм жалка и неприятна съм, отстрани като мрънкам непрекъснати.
На мен взе да ми идва в повече, щото. И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.
Е то е ясно, че трябва да има реципрочност. Защото този тип разговори са натоварващи. Не е честно ти да се облекчиш хубавичко, а човека отсреща да се нагуши с двойна доза тежест на душата
Като цяло споделянето на проблемите напоследък ми се струва едно надцакване кой е по-прегазен от живота.
Много българска черта, доста махленска. Демонстрация на заучена непохватност и неумение да бъдеш добра компания. Ако само за това ще се говори, как точно това е добро прекарване?
Няма значение дали някой може да помогне, всъщност целта изобщо не е някой да помогне, а да се изгради най-жалният жертвен образ.
От липса на възпитание. Това е супер просташко, да се правиш на горкичък, когато всъщност си добре. Това е лицемерно. Правят го за да им даваш и помагаш повече и да не им искаш пари и услуги. Това е всичко.
Кавър на ‘не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле’, гарниран с жажда за внимание. Вижда се и е неприятно.
Честно си казвам - мен не ме интересува.
А защо общуваш с такива хора?
# 138
5 септ. 2026, 07:48 ч.
Primadonna, направиха ми впечатление думите ти за доброто прекарване и добрата компания. Забелязала съм, че наистина българите приемаме за добро прекарване да помрънкаме, да се оплачем и да поспорим. Сближаване с майстора или магазинера е да се оплачем от времето/политиката/цените/опашките. Направило ми е впечатление, че в други страни си като някакъв досаден хахо да натоварваш хората по този начин. Водят се лежерни разговори, избягват се лични теми и лични драми. Тук буквално непознати на опашката в Кауфланд започват да ти обясняват болести, проблеми и болежки. Даже и аз понякога съм така, ако не съм имала социални контакти дълго време. 😀
Виж целия пост
# 139
5 септ. 2026, 14:06 ч.
Този манталитет да се развяват ризи / т.е. да се оплакваме от каквото се сетим, да се пъшка и охка и прочие - това наше суеверие да не ни завиди дявол и прочие ако се похвалим нещо, идва от две наши черти като народ - люта завист и люта злоба. Ние просто сме си такива и толкоз. Но и сме много емпатични. Това да го изпляскате на някой друг народ, не от нашите, сърби, македонци, лелееее ще ви избягват като чумави. Там се смята за връх на простащината да се оплакваш и да си вреш носа в чуждите работи. Но това си има и тъмна страна - никога, никой, за нищо няма да ви помогне, ако ще и да умирате пред очите му. Не сте му проблем. Ще сте ужасно самотни, защото с никой не можете да проведете никакъв задълбочен разговор, те не се доверяват никому, нито искат да знаят за вас. Никога не знаете какво се крие под добре излъсканите им любезни маски и по същество са страшно откачени хора и надменни.
Виж целия пост
Препоръчани теми