Дреме ли ви?

  • 5 038
  • 192
# 180
Но ако на теб ти гори от вътре, светът ти е крив и срещнеш някой, който се държи сякаш всичко е цветя и рози, не ти ли идва да го треснеш по главата с тиган?
Прекаленият позитивизъм ме дразни, колкото и постоянното мрънкане.
Виж целия пост
# 181
Но ако на теб ти гори от вътре, светът ти е крив и срещнеш някой, който се държи сякаш всичко е цветя и рози, не ти ли идва да го треснеш по главата с тиган?
Прекаленият позитивизъм ме дразни, колкото и постоянното мрънкане.

Не, обратното. Страшно ме разтоварва и ме изпълва с оптимизъм, че не виждам правилно чашата.
Ако съм в позиция като животните да се свия някъде да си лижа раните, гледам да не прекалявам с това.
Живота наистина е кратък, един ден няма да ме радва синьото небе, за това гледам да взимам толкова хубаво от живота, колкото може да ми предложи.
Виж целия пост
# 182
Забравих си инсулина в колата. Grinning
Виж целия пост
# 183
Но ако на теб ти гори от вътре, светът ти е крив и срещнеш някой, който се държи сякаш всичко е цветя и рози, не ти ли идва да го треснеш по главата с тиган?
Прекаленият позитивизъм ме дразни, колкото и постоянното мрънкане.
Много зависи. Позитивизмът по принцип не ме дразни, радвам се, че има хора, които са Ок. Обаче има един истеричен позитивизъм, който е очевидно, че няма нищо позитивно в него, ами някой се мъчи да си балансира чакрите на твой гръб - това вече ме вбесява. Особено ме вбесява, когато този някой почне да ми се кара как аз не съм позитивна. Ужасно психопатско е това.
Виж целия пост
# 184
Да, да, когато е истерично и натрапчиво, в повечето случаи са упражнения по позитивизъм, а не реална позитивност. Майка имаше една позната, дето толкова позитивна беше, че чак можеше да набие някого в старанието си да му обясни защо винаги от всичко трябва да е доволен.
Виж целия пост
# 185
На мен тези вечно позитивните и извисените са ми много съмнителни.
Виж целия пост
# 186
Направо токсичнен позитивизъм. Каквото е напънато и изкуствено, не е нормално и не е устойчиво. Няма да го бъде. Затова хората изперкват - фейк ит тил ю мейк ит, но са на антидепресанти всичките
Виж целия пост
# 187
Въпреки , че като цяло съм емпат пацифист , когато прочета подобен и така формулиран въпрос , в ума ми се завърта едно стихотворение на "поета с ватенката" Пеньо Пенев :


Цитат
Когато цъфнат теменугите

Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле,
е*и им майката на другите
и гледай ти да си добре.

Е*и им майката на другите
и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш,
е*и си майката и ти!

.

Пеньо Пенев
/поетът с ватенката/
Виж целия пост
# 188
Ех прекрасно е като мантра за добро утро.
Дайте още някаква поезия, българска, моля.
Обичам да се плъзгам по човешките мисли.
Виж целия пост
# 189
...
Дайте още някаква поезия, българска, моля.
...

С удоволствие .
В тоя ред мисли се сещам за едно друго стихотворение от същият автор , в което ( съвсем метафорично ) е показана безбрежността на човешката емпатия , без значение колко хаплив и солен е езика на опонента му :

Цитат на: поета с ватенката
Устата ти е пак солена, Лена,
ти пак си правила мин*т.
Но аз не ти се сърдя, Лена.
Не съм еснаф, аз съм поет.
Виж целия пост
# 190
Хахах Joy
Пенев го знам с Пърдиадата.  Но там няма емпатия, а само освобождаване на напрежението.

Ода за пръднята
Пърдиада
(Пеньо Пенев)
**********************
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.

Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип “глисанте”,
ту рязко - във речитатив.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!

Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив…!

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.
Виж целия пост
# 191
Темата май вече е за заключване.
Виж целия пост
# 192
Предпочитам най-фалшивият и лъскав позитивизъм на американците, пред българското врънкане и мрънкане, което винаги избива в просташка, евтина тъпотия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия