Осмокласници 2026/2027 - тема II

Добре де, а колко ученици от онези, мотивираните, учат заради знанията, а не заради оценките??? По всички предмети, дори и по онези, които не им харесват.

Поне наглед, поне момичетата, не виждам масов ентусиазъм за спортуване в часовете по физическо, от любов към народната топка, волейбола, баскетбола или подобни занимания, които мога да видя в училищния двор. Момичетата масово се вълнуват повече от външния си вид, а посочените игри застрашават вида, към който се стремят - дрехи,  прическа, маникюри, грим и т.н. имам  предвид. И това е нормално и присъщо за възрастта. Все пак и аз съм била на такава възраст и си спомням какво ме е вълнувало. В час по физическо съм се старала, защото трябва+за оценка. Не заради някакви възвишени цели. Имах и съученичка в гимназията, която беше на ръба да й оставят двойка за срока, защото не искаше да играе в час по физическо. Подозирам, че беше заради притеснение от физическите й данни (това сега, а тогава дори не ми е и хрумвало, че може да е заради това).

Може и да се зароди любов към спорта в часовете по физическо, когато учениците бъдат запознати с различни спортове, така че всеки да може да намери това, което му харесва. С покриване на нормативи няма да стане със сигурност. Нито пък ще стане с: "Момчетата играйте футбол, а момичетата - волейбол". Не всяко момче обича футбола и не всяко момиче - волейбола.
И по наше време момичетата бяха масово кифли, но играехме волейбол. Но не в часовете, а в междучасията - когато се събирахме от различни  класове и випуски и използвахме спорта и за социализация. В колективните спортове това е много важен фактор - отборът. Ако не ти е приятно да си с тези хора, няма да искаш и да играеш с тях. И обратното - ако ти е приятно с тези хора няма да ти пука ни за грим, ни за прическа, ни за нокти (моята дъщеря е с дълги нокти, няколко пъти ги чупи при игра на волейбол, но това не я е спряло).
Вместо учителите да се фокусират върху мерене на секунди и сантиметри, по-добре да се фокусират върху изграждане на отборен дух и любов към спорта и движението.
И да, не всеки спорт е за всеки - трябва да има някакво съобразяване с физически данни, темперамент, силни и слаби страни. Но определено мисля, че за всеки човек има подходящ спорт, стига някой да има желание да го потърси.

Моят син не учи за оценки, чете според интересите си, някои предмети само ги маркира. Безумно е 4 по физическо, особено за подвижни и спортуващи деца. Този предмет трябва да повишава успеха, не да го разваля. Осмокласникът играе футбол само с брат си и баща си, в училище досега тези които ритат са били груби и обиждащи, и той не е искал да участва. Волейбол също играе с баща си, но се включва и в училище, там няма обиди.

Математиката в 8 клас се оказа ужасна. И моят син го е закършил, аз нямам желание да помагам с тия ужасии. Ще чакам геометрията, там ще се вихря.

Ние ще си направим екскурзия за трите дни почивка, децата са доволни.

Моят също не учи за оценки,чете само това,което му харесва,но пък вади що годе добри оценки.По БЕЛ и Английски вече имам и текущи оценки освен от входните и съм доволна.По БЕЛ е 5,а по Английски 6.По Физическо след 4 на нормативите има 6.По другите предмети все още е с по една оценка от входните само.
И за да не ни е скучно тази сутрин ми заяви,че имат да рисуват нещо по Философия за Понеделник,но той не може и ще трябва някои да му помогне,а аз също съм инвалид в това отношение.Накрая се сетих,че майка ми ще може и я помолих,тя се съгласи и взе да му го рисува,но никои не се усети,че утре е Събота и Понеделник не са на училище.И само дето бързаме,а то ще е за другата седмица.
Нашите и те този срок нямат Музика.
Гиги,и моят Математиката му е трудна,въпреки че ходи на частни уроци.Онзи ден правиха контролно и сега съхне и вяхне колко ще изкара.Моля се с него да е поне 4.
Мими Роуз,да си починете добре.Моят щеше да ходи при баща си,но времето го дават лошо и се отказа.

Съгласна съм за нормативите, вече писах. Не само за подвижните и спортуващи деца, но и за тези, които по една или друга причина не са в топ физическа форма. Точно те, според мен, са остатък от социализма. Имаше, май, и някакъв тъп лозунг в този смисъл (за ползата от спорта за здравето), но съм го забравила.

Сега се сещам, че физическото участва в общия успех за стипендия, например.  По мое време участваще в бала при кандидатстване във ВУЗ (както и пеенето, трудовото и рисуването). Така че, като нищо можеше да не влезеш във ВУЗ да учиш за инженер, защото имаш 5 или 4 по физическо и/или пеене. Добре, че вече не е така.

Може би може да се помисли тези предмети (физическо, музика, труд и технологии и изобразително изкуство) да станат зачот, като във ВУЗ, без оценка, само минава (щом е присъствало в часовете).

Разумният учител ще даде шанс на децата да вдигнат оценките, нали ги вижда че са активни в час.

Това щях да кажа, че е супер тъпо едно физическо да ти развали успеха на дипломата, само защото не можеш да покриеш нормативите за 6-ца.

Ето, условие (разумен учител), върху което нито родителите,  нито децата могат да повлияят/променят.

Досега моят опит с моето дете сочи, че има и неразумни учители по физическо. Тогава какво следва - подмазваме се на класния, за да се "разбере" с колегата по физическо. Или  директно пробваме да се подмазваме на въпросния "неразумен" учител по физическо. Честно, не знам какви методи се използват от  родителите, за "убеждаване". Молят ли се, лигавят ли се, "стимулират" ли по един или друг начин.
Затова предложих зачот. Ако детето е посещавало часовете и правило, доколкото му позволяват възможностите, това, което се иска от него - зачита му се предметът. Без оценка.

И да дам пример  с друго дете, не моето - момиче, отличничка, старателна тип "мотивирана", с абсолютно нормално тегло (висока, дългокрака). Но има фобия/неистов страх от топка. Защо и как се е случило да придобие този страх - нямам представа. Ерго, много й е трудно да се включи в която и да е от отборните игри, защото всичките (волейбол, баскетбол, народна топка) се играят с топка. И какво - да прецакаме старателната отличничка с 4 или 5 по физическо. Вероятно с нормативите детето се справя. Но дори 5  по физическо за детето е провал.

Разумният учител при разумен ученик ще даде втори, трети и пети шанс за увеличаване на оценката. А крайната оценка зависи от още компоненти, вкл. от това дали си бил редовен в час, дали се стараеш и т.н. Но да - има(ше) и неразумни, по мое време имаше и точно аз съм примерът за това как физическото може да те смъкне надолу. Която ходеше на волейбол, получаваше 6 без нормативи, без изпитвания. Аз се отказах, защото имах други ангажименти и нямах 6, съответно нямах награди за отличен успех 6.00 в прогимназията. После стана "зачита се". Междувременно обаче (не помня в 7 клас ли беше, някъде там) се освободих по съвсем фиктивни медицински причини. Тогава можеше с бележка от лекар, а сега, доколкото знам, е комисия. Изобщо не бих се колебала за подобни действия, ако от тази оценка зависи кандидатстването на децата ми, но засега нито с крайната годишна оценка са имали проблем, нито плановете им включват специалности, за които се взема предвид оценката по физическо.

И аз мисля,че по Физическо оценки не трябва да има,а да пише само зачита се.
Тия нормативи са ми напълно безумни.

Въпросът е, че никой не знае дали детето му ще попадне на "разумен" или "неразумен" учител по физическо. И няма да сменяш училище, заради учителя по физическо. Или трябва да се правиш на маймуна, като родител, за да не прецакват детето ти с оценка по физическо (и по музика, и по изобразително изкуство, и по трудово обучение).
Въвеждането само на зачот по тези предмети ще премахне субективния елемент при оценяването, за предмети, при които възможностите, обективните възможности на детето (да тича, скача, рисува, пее) са различни и трудно ще ги промениш.

За мен оценките не са проблем, стига да не се стигне до крайности – поправителен например. Проблемът е, че масово се говори в публичното пространство, че това са предмети за разтоварване, а реално според наредбата са си нормални предмети с изисквания и оценки. Учителите, които също са учили по тези предмети, за да обучават деца е нормално да гледат сериозно на работата си и да следват изискванията. От една страна ги разбирам, но от друга.... Просто трябва да се променят изискванията и акцентите нормативно към тези предмети иначе учителите са си в правото дори да пишат двойки. За осми клас за мен големия проблем с по-ниските оценки по тези предмети е кандидатстването за стипендия. Като цяло децата имат 5-6 предмета и ниска оценка по музика и физическо може да им изиграе лоша шега. Ако добавим, както е в нашия случай максимум пет, а по-вероятно четири по математика, определено няма никаква възможност за стипендия. Не, че парите са много, но на децата им е приятно да са възнаградени за труда, който са положили.

Напълно съгласна с последното мнение. Силно разтоварване на програмите по музика, изобразително изкуство и труд и технологии. Защо са ги затрупали с ненужен материал, след като се стремим децата да не наизустяват ненужни факти??? Какви умения ще развият децата с подробни знания за различните фолклорни области в България и как ще им помогне в живота и професионалната реализация да различават на слух флигорна от тромпет, примерно. Или виола от цигулка. Или да различават различните техники на рисуване. Или да правят производствена карта за ушиване на калъф за телефон (това е реален пример).

По физическо - задължителни занимания по различни видове спорт и физически упражнения за тонус. За да опитат лично тези видове спорт и спортни занимания и поне за малко да ги раздвижим, защото иначе 7 учебни часа+времето за  писане на домашни и учене на уроци, дори без телефоните и компютрите, ги държи седнали прекалено дълго.

Каква професионална реализация? Това е общо-образователно училище и значи ученикът от всичко трябва да има представа, защото човекът е много повече от реализирал се професионалист. Фолклорните области имат разлики и аз до днес ги помня и ги разбирам - това ти дава идея за различните култури в под-обществата ни и защо са се формирали като такива под въздействие на исторически, културни и географски различия, ако щете. Не гледайте на това като на механични знания с някаква имагинерна директна приложимост в професионалния живот на детето, то е още ученик. Това е някакъв фундамент за обща култура и разбиране на света. Техниките за рисуване - ами ще отиде в д'Орсе (иначе дори няма да знае за него) и ще застане пред картина на Моне и на Пикасо и ще има разбиране защо изглеждат толкова различно и какво в хода на историята е довело до тези разлики; ще развие художествен усет и чувство за естетика. Производствената карта за изработка на калъф ти развива мисленето в перспектива и планиране на стъпки (днес за изработка на калъф, утре за изработване на всякакви детайли, които може да направи с ръцете си). Всички тези неща намирам за много важни, защото развиват умения отвъд пряката задача, която виждаме. Учителите знаят какво развиват тези задачи, но отделен е въпросът с какви възможности разполагат за това, когато имаш свръхнатоварена задължителна учебна програма.

Нали вече общата култура е отживелица от времената на соц-а и Людмила Живкова? Това е ирония, да  не остана неразбрана.
Обемът материал в програмите по музика, изобразително изкуство, труд и технологии е излишно претрупан, според мен. В допълнение с изискуемите форми за изпитване - тестово изпитване+практическо изпитване. Децата правят тестове по музика, рисуване и ТТ, върху цял куп фактология. Практическото изпитване по музика и рисуване е въпрос на обективни възможности - или можеш да пееш, или не можеш, или можеш да рисуваш, или не можеш.

По ТТ също е пълно с остарели и ненужни факти и знания за остарели производствени процеси. Няма и вече кабинети по трудово като едно време (когато аз съм учила) - с инструменти, с ръчен труд. Децата не пипват отвертка, не знаят как да я държат, не знаят как  да ползват фазомер, за да проверят за  ток в контакта, не са пипвали игла за шиене, за да си зашият едно копче. Не знаят какво има (устройство) в един обикновен сифон. Не правят разлика между видове клещи, между пирон, винт и болт, що е то водопроводен ключ (френски ключ), шестограм и т.н. Това са практическите познания, които им трябват в живота, в реалния живот. Резултатът  е, че млади мъже не знаят как да разглобят запушен сифон на мивка и как да го сглобят и уплътнят обратно. Няма да знаят и как да свалят акумулатора на колата, това със сигурност ще им се наложи в един момент. С паднал акумулатор няма да стигнат до магазин,  където да им  го сменят с нов, с демонтаж и монтаж. Това за мен са практически знания, които трябва да се усвояват в общообразователното училище и е добре и момчета, и момичета да ги владеят.