„Истории от корена“ – с Kaufland на пътешествие до сърцето на българското производство

  • 6 484
  • 370
# 195
Вкусът от детството ми е топъл заводски бял хляб, беше нареден на етажи на специални поставки  в хран. магазини. Като го разчупиш, от него излизаше пара. Любимо ми бе крайчето. Също шпековият салам бе от месо, нямаше толкова разновидности както сега, но бе невероятен. И едни плодови млекца, ягода в найлоново пликче. Blush Скъсваш ъгълчето със зъби и направо пиеш, като си на улицата.
А шипковият мармалад бе разкошен.....
Виж целия пост
# 196
Домашната лютеница....:
Весели игри на село при баба/ дядо и ароматът на всеки един продукт при приготвянето...
А "черешката  на тортата" беше, когато я опитвахме... филия с домашна лютеница от едно време= блаженство!
Виж целия пост
# 197
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?

Вкусът на моето детство са мини кюфтенцата на баба ми. До ден днешен не успявам да постигна същия феноменален вкус. Тя още ги прави, оз не успявам.

Другият вкус но детството ми е на топлия хляб от пекарната на село. Пекарната отваряше в определен час и целото село се нареждаше на опашка отпред за хляб. Била съм малка, но помня как взимах хляба с купони. Логично на връщане към вкъщи, голяма част от хляба биваше изядена. 😆
Виж целия пост
# 198
Детството си свързвам с домашна лютеница и откъснати домати директно от градината заедно с начупен топъл хляб ❤. Толкова мили спомени ми връщат тези вкусове 😊
Виж целия пост
# 199
Вкусът на детството беше споделянето. Ако в един дом се приготвяше нещо, то беше за всички деца наоколо. Всъщност всички ядяхме домашно приготвена храна - от консервите до баниците и сладкишите.
А какво прави един продукт да има етикет за вкус? За мен е без значение чия национална традиция е, защото сме на балканите и вкусовете са се преплитали във вековете назад.  Вложените в него и желание да бъде за люмите внуци, защото бабите казват, че внучетата се обичат различно.   Да надлъжеш режима на тока и на водата изискваше и готвене на отоплителните печки.
Виж целия пост
# 200
Филиите с лютеница и детството на село при баба и дядо. Като истински български бих категоризирала продукт, произведен изцяло на родна земя от родни продукти и максимално чист състав!
Виж целия пост
# 201
Моят вкус от детството е филия с мед, защото дядо имаше кошери
 Един продукт е истински, когато е отглеждан без излишно пръскане и наторяване с химия. Важно е и произходът и вкуса.
Виж целия пост
# 202
Моят вкус от детството е този на горещи кайсии и домати, откъснати през лятото от двора.

Един продукт е истински български, когато е вкусен и произведен в България!
Виж целия пост
# 203
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?
Вкусът от детството са лютеницата, курабийки, баница.
Вкусът , който се е уформил у мен, ще ме кара винаги да ги търся и да ги ям с удоволствие.
Виж целия пост
# 204
Вкусът от детството - това е филията с мас и червен пипер, когато отивахме на нивата рано сутрин. Баба ми и дядо ми ме качваха на магарешката каручка и отивахме на нивата. Още помня, беше ми студено и баба ми ме увиваше в нейната манта. Другите ми спомени са за козунаците, които жените от селото печаха и рано сутрин на Великден носеха в къщи. Бухтичките, киселото мляко, невероятно вкусния селски хляб с хрупкава коричка, марципаните, шоколада Крава, а, разбира се, най - вкусната торта с розов или жълт крем, поръсена отгоре с орехи. Направо се разчувствах!
Виж целия пост
# 205
Моят вкус от детството са бухтичките на баба. За нещастие рецептата си отиде с нея, но след години успях да намеря точните пропорции, които ме връщат вкусово и мислено към безгрижните времена.
По втория въпрос смятам, че безапелационно българското кисело мляко е това, което е уникално, навярно заради климата
Виж целия пост
# 206
Колебая се между филмите с кашкавал на баба ми, изпечени в електрическа тенджера и пържени чушки с яйца. Чушките бяха от градината, яйцата от съседката. Бяха прекрасни Heart
Виж целия пост
# 207
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него?
На първо място - Краличка Лютеничка - след цял ден приготовления, бъркнане, чакане, идваше и времето на топлата лютеница, намазана върху дебелата филия селски хляб с тънка коричка! Освен да "свалят" готовата лютеница от огъня, чакахме и да "освободят" жарта, за да можем да слобим по едно-две картофчета и после да хапваме.

Баба и дядо живееха на края на селото. Половината двор беше в гората. Баба често хвърляла кокалчета на кучетата в гората, ама после се усетила, че хранила чакали...
Обаче, още помня как миришеше нанизът от наредени, изсушени гъбки! Или пък в супичка, и то с ориз! И като сложиш и оцет от едно стъклено шише от лимонада, ама с пробита червена капачка... Чак не усетих как минаха 30 години от тогава!

А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?
Естественият и натурален произход и съставки.
Виж целия пост
# 208
Вкусът от моето детство е закуската с топлата попара с прясното издоено мляко от домашните крави на село.
Вече рядко може да се намерят качествени и истински продукти. Но всичко от изброеното прави един продукт истински български. Вкусът да е запомнящ със силен аромат и произхода да е натурален.
Виж целия пост
# 209
Моят вкус от детството е лятната манджа на баба, която обожавах! Това беше и първото нещо, което баба ме научи да приготвям като малка. Мекиците на баба, най-вкусното кисело мляко, лютеницата, която и до днес приготвяме и знам, че отнякъде там, на небето, ни гледа и ни се радва ❤️
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия