„Истории от корена“ – с Kaufland на пътешествие до сърцето на българското производство

  • 2 657
  • 251
# 30
Филия с лютеница и сирене. Любима за нас когато бяхме малки.
Виж целия пост
# 31
Вкусът от детството е вкусни домати и краставици от градината на баба и много вкусните гозби приготвени от нея!

А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?

Съвкупността от трите прави вкуса български.
Виж целия пост
# 32
Домашната храна във всичките й форми, от баница, бухтички, катми, през лютеница, сладко от смокини, ушаф, туршия, та дори и трахана. Връзката с храната трябва да бъде точно такава, чиста и вкусна. Без консерванти и Е-та, без подобрители, без изкуствен обем и нулева хранителна стойност, защото е по-евтино.
Animal BeeFlowers Maple LeafFlowers Chili
Виж целия пост
# 33
Запечена филийка от домашен хляб с домашно масло и сиренце.
Мекиците на едната ми баба и вкусовете на другата.
Доматът от градината и сладката, които единият ми дядо вареше в голям казан на двора, а пяната я събираше в купичка и още топла я мажехме на чаени бисквити с братовчедите ми.

Няма нищо по-хубаво от чистата храна с истински аромат и вкус..
Виж целия пост
# 34
Моят „вкус от детството“ е диня, изстудена в кладенеца и разрязана на двора привечер. Ядяхме я с ръце на резени, сокът стигаше до лактите, а дядо събираше най-хубавите семки в шепа „за догодина“. Това не беше просто десерт - беше целият август, събран на една маса: прах по босите крака, щурци и семейни разговори до тъмно.

За мен истински българският продукт не се познава по знамето върху етикета. Той има ясен произход, честен състав и човек зад себе си, който може да разкаже как е създаден.

Произходът е коренът, историята е душата, а вкусът - доказателството. 🍉
Виж целия пост
# 35
Много рядко съм го опитвала, че да го нарека вкусът на детството, но прабаба ми правеше една каша с картофи и пиле. Всичко от нейната градина. Това за мен е най-вкусното нещо на света.
И вкусът, и произходът са важни, но това което прави нещо спомен за цял живот е историята и емоциите, които носи, хората, с които се свързва.
Виж целия пост
# 36
Филиите с лютеница и детството на село при баба, вкусът идва от качествени продукти.
Виж целия пост
# 37
Юфка. Как баба я точи и я оставя на слънце.
Важна е историята и споменът. Също така и произходът.
Виж целия пост
# 38
Бухтите на баба на село, пържени в свинска мас и със сладко от дюли от дървото в градината. Никога не съм ставала достатъчно рано, че да видя как ги пържи, вече идвах на готова пълна тава за закуска. Нищо особено като история, просто един от онези вкусове, които си остават с теб, защото всичко си беше наше, от нашата градина и от нашите животни.
Виж целия пост
# 39
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?
Лютеницата на баба. Сутрините с домашни мекици, баници, пици, бухти .. Детство! Продуктът е с български произход, когато се влага любов в производството му и има семейна история зад него. Тогава нямаме никакви съмнения за вкуса!
Виж целия пост
# 40
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него?
Наричам я Шарена манджа. С пържени лук, чушки и домати. Просто селско ястие, но любимо. Това беше първото нещо, което се научих да готвя когато бях на 7 години. Вкусът обаче сега не е същия, защото и зеленчуците са различни, не като от двора на баба.
 А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?
Продукт, отгледан на българска земя от стар сорт, познат на всички поколения.
Виж целия пост
# 41
В детството сякаш всичко ми беше вкусно, е поне нещата, които ядях, тогава например не близвах патладжан и чушка, а сега ги обожавам Simple Smile

Най-запомнящ се сякаш и за мен в вкусът на лютеницата (чушките не съм ги отчитала), защото участвах в приготвянето й, наслаждавах се на аромата и "тайнството" в рецептата.

За мен истински български продукт е този, които знам как е отгледан, най-добре от мен, но не мога всичко да засадя и затова се доверявам на изпитани производители.
Виж целия пост
# 42
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него?

Вкусът на домашно направената лютеница. Есенно време в двора на кооперацията винаги някой вареше лютеница. Когато е готова и още топла, всички деца си носеха хляб от дома и ни намазваха филиите.

Имах и село, макар и далечно, където баба ми готвеше най-вкусната пилешка/кокоша супа на света – досега такава не съм яла. Разбира се, кокошката или пилето са си собствено производство, а също и подправките. За селското кисело мляко също си спомням с умиление. Баба вземаше от комшиите прясно мляко и подквасваше.

А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?

Вкусът е много важен за мен. Радвам се, че повечето български продукти са вкусни – домати, краставици, пипер, люти чушки, картофи, дини, пъпеши. Явно земята ни е благословена за отглеждане на вкусни плодове и зеленчуци. Това се отнася и до месото и млякото, което се произвежда в България.

На второ място поставям произхода, старая се винаги да купувам продукти, произведени в България.
Историята на производство на един продукт, също е интересна за мен.

Приветствам кампанията Ви „Истории от корена“ и ще я следя с интерес, защото наистина зад всеки български продукт стои човешка история, труд и ангажимент към родното.
Виж целия пост
# 43
Вкусът от детството ми е свързан с няколко любими ястия, които баба правеше и ги чаках с нетърпение. Домашната юфка, която тя точеше и приготвяше с нейни приятелки и след това я хапвахме за закуска, уханния и пухкав тутманик, който не съм срещала никога повече никъде, сиренената каша... Филиите с домашна лютеница и сирене също са детски любим мой вкус. В приготвянето на лютеницата участвах и аз като дете и ми беше доста забавно. Истински български продукт е отгледан на родна земя, приготвен по изчистена рецепта и от български производители.
Виж целия пост
# 44
Филиите с лютеница - и не само защото лютеницата беше домашна и баба я вареше дълго и трудно на котлоните, а тя пръскаше навсякъде... А сиренето беше истинско!... Всеки ден след училище слизах веднага пред входа с другите деца, задължително с филията с лютеница и сирене в ръка. Изяждах я и игрите започваха. А когато исках още, виках отдолу да ми намажат, да се кача да я взема.

Истинският български продукт за мен е спомен от детството, отгледан на родна земя, сега се нарича Био, приготвен по традиционна рецепта и от български производител.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия