„Истории от корена“ – с Kaufland на пътешествие до сърцето на българското производство

  • 5 368
  • 350
# 330
Определено си остава вкуса на домашната лютеница , която баба ми приготвяше лятото на двора на село. Беше много хубаво , хапвахме лютеница още докато беше гореща , защото я обожавахме.
Всичко има значение за един продукт , име , традиция и състава най-вече.
Виж целия пост
# 331
Фунийките с крем. Бяха разкошни. За един продукт има значение с какви продукти е правен.
Виж целия пост
# 332
Спомен от детството - шипковият мармалад, еееееееее, не съм срещала друг такъв...........
Купувала съм на различни проиводители, но даже и не наподобяват спомена за този божествен вкус!
Производственият процес е доста сложен, в който се влага много труд и не съм си правила домашен шипков марамалад, мнооооого отдавна!:smile:
Виж целия пост
# 333
Шоколадовите бонбони "Троен лешник", защото само нашата баба ги "притежаваше" в едно шкафче в хола си. Това беше и си остава велик детски спомен и вкус, комбинация от нещо недостижимо (освен в съботите, когато ходехме на гости) и великолепен шоколадов вкус
Виж целия пост
# 334
Ооо, да, тройният лешник, скоро го гледах, но не е същият вкус
Виж целия пост
# 335
Вкусът на моето детство са големите розови  домати,които се раждаха в градината на баба и дядо. По всяко време откъсвах вкусен селски домат и си хапвах.За съжаление изключително рядко днес опитвам този вкус!
Виж целия пост
# 336
За мен вкусът от детството е на ароматни, сочни домати, които ти се топят в устата и са толкова сладки и вкусни, че не спираш да ядеш и искаш още и още. Дядо ми (светла му памет) се грижеше за една малка нива, където отглеждаше зеленчуци. Още си спомням нетърпението да идем на нивата при него, да му помагаме и след това да хапнем салата от домашните домати и краставици.

Тези спомени винаги пълнят устата ми със слюнка, а очите ми със сълзи.
Затова стигнах до заключението, че за мен Български производител и Българско означават хората и трудът, които стоят зад вкусните зеленчуци на трапезата ми. Защото без тях - онзи спомен вече щеше да е изчезнал.
Виж целия пост
# 337
Най-вкусна беше филията с домашна току-що приготвена лютеница, неповторим вкус! Цялата атмосфера, семейството, огъня, скъпи спомени! Важни са традицията, хубавите продукти, рецептата, която се предава от поколение на поколение!
Виж целия пост
# 338
Сигурно джанки. Като се събирахме децата пред блока беше неминуемо да не си откъснем от дърветата по 2-3. Още помня и поляната пред блока с храстите шипки и малини. Сега там има други блокове и бетон. От поляната и от джанките няма и следа.
А иначе се радвам като виждам по рафтовете българска продукция, а не дървени и гумени домати от Полша примерно.
Виж целия пост
# 339
Домашната баница на майка ми е вкусът, който свързвам с детсвото ми и естествено нейното приготвяне.
Виж целия пост
# 340
Вкусът от детството ми го свързвам с домашното прясно/кисело мляко. Прясно/кисело мляко с домашната баница на майка ми. Също и с домашната попара с домашното прясно мляко. Важен е произхода, но и вкуса на даден продукт.
Виж целия пост
# 341
Току що изпечен хляб от селската фурна. Докато се прибереш у баба и една трета от него изчезва. Останалата част я довършваш с домат от градината и пресни пържени картофки.
Виж целия пост
# 342
Вкусът на детството за мен са плодовете и зеленчуците,които баба отглеждаше. Особено се сещам за тях летата - праскови и домати, директно откъснати от растението. Беше вкусно, беше безгрижно, беше отдавна …
Виж целия пост
# 343
Вкусът от детството за мен е домашната баница на мама - най-вкусната закуска. Истински добрият вкус идва от хубавите продукти от българските градини и села.
Виж целия пост
# 344
Моят „вкус от детството“ е домашната баница – топла, ароматна и винаги приготвена с много любов. Спомням си как ароматът ѝ изпълваше дома и как най-хубавите моменти бяха около масата, споделени със семейството. За мен този вкус не е просто храна, а спомен за уют, детство и обич. Също и домашната лютеница - несравним вкус, намазана още докато е топла на бяла филия хляб.... Няма такъв вкус и тези спомени си остават за цял живот.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия