С какво ви дразнят свекървите? – 177

Аз съм в темата от години и я следя редовно.

Абсолютно съм съгласна с твърдението ти, че човек невинаги реагира първосигнално на провокациите. Понякога преглъща напълно съзнателно, защото мисли в перспектива — иска да запази добрия тон и отношенията с хора, които все пак са роднини на мъжа му. Точно така постъпвах и аз.
Бях в следродилния период, възстановявах се от секцио, след изключително тежка бременност, преждевременно раждане и изписване от болницата без детето ми. Всяка майка, на която се е наложило да се прибере у дома, оставяйки бебето си в болница, ще разбере какво стои зад тези думи. И само седмица след като най-после го бях прибрала, получих ужасно отношение, опити съпругът ми да бъде настройван срещу мен, пасивно-агресивни подмятания — целия репертоар.

Търпях всичко това в собствения си дом. Точно защото мислех в перспектива. Днес смятам, че когато тази перспектива изисква непрекъснато да пренебрегваш собствените си граници, тя става разрушителна за самия теб. А човекът отсреща може да възприеме търпението ти като уверение, че поведението му няма последствия.
Месеци наред търпях поведението ѝ с мисълта, че запазвам възможността за нормални отношения в бъдеще. През това време със съпруга ми многократно разговаряхме с нея, обяснявахме какво ни наранява и защо това отношение е неприемливо. Макар че според мен тя прекрасно разбираше какво прави и го правеше съзнателно.
В крайна сметка прекратихме контактите и вече две години не общуваме с нея. Затова за мен мисленето в перспектива има смисъл само ако в тази перспектива има място и за собственото ти достойнство и спокойствие. Иначе плащаш съвсем реална цена за едни добри отношения, които съществуват единствено като твоя надежда.

Велуна, това с настройването на мъжа ти само не разбирам. Нали не вярваш, че някой може да настрои човек над 5-6 годишна възраст? И да, като не се съобразяват и са в крайност няма да ги търпиш, но човек опитва, и ти си опитала. Вече ще видиш доколко този конфликт ще се отрази на отношенията с мъжа ти.

Е не е верно, препоръчваме го в случаите, в които става въпрос за нормална, потенциално добра баба, която не се разбира (не харесва) снаха си.
Няма нито един човек, който да е казал,  че дете трябва да посещава баба, която го тормози. Нали баща му ще е там, как ще го тормози.

Бояна, аз не съм се притеснявала, че тя ще успее да го настрои срещу мен. Чух какво му говореше, чух и какво ѝ отговори той на бебефона. Предвид всичко, през което сме преминали заедно, последното, което съм допускала, е, че мъжът ми ще се поддаде на подобни внушения. Поддавал се е на други механизми — вменяване на вина, чувство за дълг и прочее. Тя умее да въздейства по този начин.

Но въпросът ми е принципен: как изобщо можеш да си позволиш такова поведение в подобен момент? Остави мен — не си ли даваш сметка, че собственият ти син също е страдал, докато преминаваме през всички тези трудности, за да имаме дете? Че и той е преживявал страх, безсилие и несигурност? За мен подобно отношение показва ужасяваща липса на съпричастност дори към собственото ти дете.

Давам си сметка и как този конфликт се отразява на отношенията ни. Имаше период, в който отражението беше лошо. Но в опитите си да подобри комуникацията той сам осъзна къде е проблемът. Въпреки всичко аз се опитах да ѝ подам ръка. Тя не я прие. След това той също разговаря с нея, обясни ѝ, че съм направила крачка към нея, но тя продължи да настоява на своето: аз да поема цялата вина, аз да се извиня и така да приключим въпроса.

Мога да цитирам точните му думи: „Не мога да повярвам, че майка ми предпочита егото си пред мен.“

Той се надяваше и баща му да помогне като посредник в отношенията им. Защото всеки опит да обсъди проблема с майка си срещаше едно и също заядливо: „Ти какво искаш да ми кажеш? Че аз съм виновна ли?“ Имаше голяма надежда, че поне баща му ще помогне да се проведе някакъв смислен разговор. Вместо това той застана на нейна страна и мъжът ми остана дълбоко разочарован и от двамата.

Аз съм му казала, че въпреки всичко, ако тя прояви готовност да се държи адекватно и с уважение, съм склонна да направя опит за възстановяване на някакъв компромисен контакт. Но за него е необходимо участие и от другата страна.

Велуна е подчинила и мъжа си на нейното високо его, той е ревал последния път от безсилие. И тя се дава за пример.
Това е една емблематична ситуация за налагане над съпруг заради свекърва и прекъсване на всякакъв контакт между майка и син по волята на снахата. За мен тук ще има последици, и то недобри в семейните отношения между съпрузите.

Нещо не си разбрала. Аз не се давам за пример, както бих посъветвала и теб да не го правиш, защото и твоите бисери ги знаем.

Мъжът ми доскоро поддържаше контакт с майка си, включително насърчаван от мен. Многократно съм му казвала, че ако иска, може да ходи да ги вижда. Неговият отговор е бил, че не желае да ходи сам и да се разделяме за тези посещения, защото сме семейство. Това е негова позиция и негов избор.

Причината да прекрати общуването с майка си е точно тази, която описах по-горе. Така че внушението, което се опитваш да създадеш у хората, незапознати със ситуацията, не отговаря на действителността.

Ти си достатъчно обстоятелствена, не подценявай четящите.
Мен ме остави, снощи със снахата по женски бяхме на Славейков 3 на френски филм с Изабел Юпер, после се прибрахме пеша в чуруликане. А ти тържествуваш, но да знаеш, че е временно и не го казвам с лошо.

Тайс, много се радвам за теб и за това, че си успяла да намериш път към нея.

Не съм търсила път, защото аз не горя пожарища, когато има проблем.

С теб не се разбираме комуникационно, за съжаление.
Никакво превъзходство не ти демонстрирам, а пояснявам, че когато имаше проблем, той си беше между сина ми и снахата и аз изобщо, ама изобщо не съм се месила и няма никакъв повод  да смяташ, че съм търсила или намирала път към нея. Аз тоя път не съм го губила.
А теб те съветвам да преосмислиш малко непреклонността си, защото позата ти е много нихилистична, чак плашеща.

Не мисля, че е превъзходство, а дипломатичност, която е много полезна в общуването вцялост, не само по темата.

Напротив, в момента представяш версия, която противоречи на собствените ти публикации. Четохме излиянията ти по адрес на снаха ти — как манипулирала сина ти, как го лъжела, че ще му роди дете, как ти самата се молеше да се разделят. Помним и доста грозните епитети, с които я описваше.

Затова сегашната ти поза на олицетворение на умереността и разбирателството е, меко казано, лицемерна. Хората, които са чели написаното и държат на обективността, могат да го потвърдят. А избирателната памет според това на кого симпатизираш за мен си има друго име.

Че всичко това си беше така. Да си прочела, че съм отишла да и кажа нещо. Синът ми направи избор да остане с нея, така че съм се примирила. Дори шапка и свалям, че е такъв човек. Това не всяка го може. Ще си остана без внуци, но тя си го върна, а това си е висш пилотаж. Писах и в другата тема, аз се примирих, че оставам без внуци, той си я иска тази жена и аз съм уважила избора му. Аз с нея нямам проблеми.

Ако мъж избере да не общува с майка си, това е неговият избор. Нека не го крием зад полата на жена му. За мен притеснителното е, ако дете е спряно да общува с баба си, ако бабата се държи нормално с детето.