С какво ви дразнят свекървите? – 177

  • 30 435
  • 742
# 720
Ако утре майка ми почне да се държи с ММ, както свекървата на Велуна с нея - ще прекратя контакт с нея. Сигурно ще я чувам за 5 мин по празници, но това ще е. Има неща към които не можем да сме толерантни. И даже няма да се наложи ММ да ме моли, заради неговото "високо его"


Ти нали се сещаш, че ако майка ти е такава ще си я отсвирила много преди да се ожениш
Не е задължително. Обикновено разбираш, че си в токсични отношения, когато ставаш външен наблюдател. Например една жена понася НМ, защото смята, че така е нормално, но го напуска, когато той започва да си държи по същият начин с децата.
Не съм съгласна. Особено като става въпрос за родители. Ако децата не разбират какъв е родителя или са като него, или са непоправимо повредени. Поне в общия случай. Иначе е възможно, особено жени, да намерят смелост да се опълчат на родителя като се омъжат,  но с момчетата и майките е съвсем различно. Дано случаят тук да е различен, но за мен мъжът на Велуна е много съмнителен. Писала съм и го и в темата за Невъзможните.
И ако сега е прогледнал адски дълго ще се терзае и съмнява, няма просто да отреже и спокойно да продължи все едно нищо не е било.
Виж целия пост
# 721
Бояна, какво имаш предвид под съмнителен?
Виж целия пост
# 722
Аз още не го разбирам този родителски метод, който беше много широко разпространен, като детето е с някаква кантузия, паднало е или тече кръв по някаква причина, първо да бъде набито. Ние със сестра ми не сме яли бой по тази причина, а сестра ми имаше един период от 3 или 4 години, в който беше с престой в Пирогов, не само да мине през спешното, но на децата с които играехме, редовно им прилагаха този метод. Не нормално това. Ако детето ми е със сериозна контузия, по каква логика и инстинкти трябва първото, което ми мине през ума, да е да го набия? Как точно помага това?
Виж целия пост
# 723
Бояна, какво имаш предвид под съмнителен?
Вече го написах. Ако досега не се е усетил каква е майка му сега ще се раздира от съмнения. Познавам разни видове деца на невъзможни, чела съм и много, учила съм по темата, и не си говоря наизуст. Процеса е много труден и това, че рязко и без особени угризения спира да общува с родителите, е много съмнително за това той какъв е. Само преди няколко месеца се трешкаше и буквално ревеше за това, че не се разбирате с тях, ако помня правилно. С цялото ми съчувствие към децата на Невъзможни, трябва да се има предвид, че една част от тях направо ги надминават. И сама си видяла, че такъв човек може да изглежда не просто нормален, но и обаятелен. такъв може да изглежда и безпомощен, да го спасяваш... Просто имай едно наум.
Виж целия пост
# 724
Родителят винаги си е бил такъв, но партньорът (на сина/дъщерята) може да бъде катализатор на това поведение.
Виж целия пост
# 725
Не знам дали изпитва угризения за решението, което е взел, но със сигурност страда, че изобщо е бил поставен в такава ситуация — че се е стигнало до тези конфликти и че майка му е постъпила така с него. Това не е решение, което вземаш и след това ставаш безразличен към всичко. Той беше близък с родителите си и сегашните им отношения несъмнено му тежат. Да смяташ едно решение за необходимо, не означава, че не изпитваш болка от обстоятелствата, които са го наложили.
Виж целия пост
# 726
Велуна, не те нападам, предупреждавам те да не приемаш всичко за чиста монета. Не пречи човек да има едно наум, вместо да си фантазира, че всичко е каквото му се ще да е. Тия истории винаги са по-сложни, отколкото изглеждат. На нормален човек е трудно да си представи какво е нечия личност да се формира в подобно семейство.
Виж целия пост
# 727
Аз още не го разбирам този родителски метод, който беше много широко разпространен, като детето е с някаква кантузия, паднало е или тече кръв по някаква причина, първо да бъде набито. Ние със сестра ми не сме яли бой по тази причина, а сестра ми имаше един период от 3 или 4 години, в който беше с престой в Пирогов, не само да мине през спешното, но на децата с които играехме, редовно им прилагаха този метод. Не нормално това. Ако детето ми е със сериозна контузия, по каква логика и инстинкти трябва първото, което ми мине през ума, да е да го набия? Как точно помага това?
И аз не го разбирам.
Понеже аз дадох този пример. Контузията беше лека (само ожулвания по лицето и крайниците). Беше падане от желязно кълбо в градинката при опит да се науча да вися надолу с главата (всички го правеха).
 И това е било еднократен случай - и аз, и майка ми чудесно го помнехме, (всяка със своите виждания).
В нейното детсво не е имало такива катерушки и го е приела за хипер-опасно. Още на следващия ден пробвах отново и се научих да го правя идеално, дори със залюляване.  А си бях спъната в краката и често ожулвах колената, но не са ме били за всяко падане.  

Аз съм прекалено търпелива. За много малко неща съм предупреждавала, че ще следва пълен игнор. Майка ми го знаеше и приемаше думите ми сериозно.

За разлика от свекърва ми. Чак миналата година й казах край, не искам повече да общувам с теб. Чуди се как да възобнови срещите ни, естествено без да се извини, да признае грешки и най-вече да промени поведението си.
Не искам извинения и т.н. Искам само спокойствие - да не идва вкъщи, когато си реши, да не се срещаме изобщо.
Виж целия пост
# 728
Има хора, които приписват положителните качества на характера си на физическите наказания, налагани от родителите им, и ги възприемат като определящ фактор за изграждането си като личности.
Виж целия пост
# 729
Има хора, които приписват положителните качества на характера си на физическите наказания, налагани от родителите им, и ги възприемат като определящ фактор за изграждането си като личности.
Например. Но при физическите наказания има какво да се коментира, а като човек е възпитал в цяла патологична система облечена в благопристоен вид е по-трудно и да се намерят поводи за  коментар.
Виж целия пост
# 730
Ама защо трябва да наказваш детето, за това, че се е наранило, все едно е направило някаква беля нарочно? Двете нямат нищо общо помежду си. Чувала съм аргумента, "друг път да не пада". Все едно го е направило нарочно този път или ще е нарочно следващия. Нямат никаква логика тези методи
biborana, аз от такова кълбо падах в ДГ. По лице. Цялата бях синя, устната ми от едната страна се беше подула толкова, че се беше качила почти върху носа. Никоя от учителките, никакви мерки не взе, раната беше само пръст и пясък, ужасно замърсена и после много трудно зарастна. Това почти с излизането следобяд, докато ме вземе майка ми, след 17.30. Като ме видя лошо ѝ стана. Ама тогава не можеше да държиш сметка на учителки, те бяха по-високо от родителите във възпитанието на децата. Изобщо, това ми беше кошмарен период и с нищо добро не съм запомнила детската градина. И с необръщането на внимание на децата, а понякога "дребния инцидент" или "нищо му няма" се оказваше счупена ръка примерно и с карането на сила да ядеш и да спиш следобяд и с правото да шамарят за каквото си поискат. Училищния персонал, не се различаваше много
Виж целия пост
# 731
Ако детето ми падне и се нарани, последното, което би ми хрумнало, е да му причиня допълнителна болка като наказание за самото падане. Естествената ми реакция би била тревога за състоянието му — да преценя сериозността на травмата, да проверя за рани или признаци на фрактури и да го успокоя. Трудно ми е да проумея как в подобен момент загрижеността може да бъде изместена от импулс  да му причиня още болка.
Виж целия пост
# 732
Иначе е възможно, особено жени, да намерят смелост да се опълчат на родителя като се омъжат,  но с момчетата и майките е съвсем различно.
Това мнение е ужасно сексистко и ужасно невярно. Синове и дъщери реагират еднакво.
Но свекървите (настоящи и бъдещи) предпочитат да се мислят за по-по-най и да обвиняват снахите.

Дадох лесен пример, но се налага подробно да обяснявам.
Майка ми допусна възпитателна грешка при мое падане от катерушка, когато бях на 7 г. Още тогава знаех, че не е права, но нямаше как да скъсам отношения с нея. Намерих начин да си "отмъстя" по детски - продължих да го правя.
На 18 г. можех да взема решение да спра да я виждам. Но за една грешка преди 11 г. - не вярвам, че нормален човек ще го направи.
Вече като родител за същата грешка спрямо детето ми, бях готова да прекъсна контакт (поне така си мислех, защото не се наложи). И тук бракът няма нищо общо. Важна е отговорността като родител.

В днешно време жените като омъжват по-късно, а не на 20 г. (или да кажем задомят, защото браковете намаляват) и не търсят закрила от мъжете си, а още по-малко нов настойник (както се е смятало в миналото).
Но свекървите си живеят в миналото, че са по-специални от тъщите. То затова и тази тема ще е вечна.
Виж целия пост
# 733
Бояна, какво имаш предвид под съмнителен?
Вече го написах. Ако досега не се е усетил каква е майка му сега ще се раздира от съмнения. Познавам разни видове деца на невъзможни, чела съм и много, учила съм по темата, и не си говоря наизуст. Процеса е много труден и това, че рязко и без особени угризения спира да общува с родителите, е много съмнително за това той какъв е. Само преди няколко месеца се трешкаше и буквално ревеше за това, че не се разбирате с тях, ако помня правилно. С цялото ми съчувствие към децата на Невъзможни, трябва да се има предвид, че една част от тях направо ги надминават. И сама си видяла, че такъв човек може да изглежда не просто нормален, но и обаятелен. такъв може да изглежда и безпомощен, да го спасяваш... Просто имай едно наум.
Не знам какъв обаятелен нарцис е нейната свекърва, но и мъжът и не е по-долу...
" Мога да цитирам точните му думи: „Не мога да повярвам, че майка ми предпочита егото си пред мен.“
Научила го е велуна да е същия манипулатор е като майка си.
Виж целия пост
# 734
Не знам историята на Велуна. Някой може ли даде резюме какво е направила свекърва й.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия