Ако мъжът изкарва повече пари, има ли право да решава повече вкъщи?

Предполагам, че поради същата причина, поради която някои си мислят, че който изкарва по-малкото пари, мисли ирационално.
И едните, и другите бъркат, че професионализмът в сфера А (в която се изкарват парите), означава професионализъм в сфера Б, В и т.н.
Само Апостол Карамитев беше специалист по всичко.

)

Готината дискусия продължава

Аз за себе си изясних - във физическата/ материалната реалност жената решава повече, независимо кой изкарва повечето пари.

От дадения по-горе пример:

Мъж 1 ще е стиснат, харчи малко, а и се прави на добричък, не става, няма влечение към него - затова - при някой мачо.

Мъж 2 - сменя БМВ-то с Ауди или Лексус (по-добре), върти пари, забелязван е от вървежи дами и... хоп - той е по-обичаният от жена си, тя е писенце покрай него и се радва на парцалките и парфюмчетата, получавани от него.

Правилно ли схващам?

Не.

Милена, нищо лично, но все повече заприличва на комплекси. Не към теб персонално.
Обаче никой нищо не си мисли.
Става въпрос за нечии пари, които е редно техният собственик да си ги изхарчи по начина, по който сметне за най-добре, нали така?! Било то за БМВ, силикон, екскурзия, къща и т.н. Защо някой друг ще се вре да му обяснява какво да си купи?! Пък било то съпругата.
Вашите мъже обясняват ли ви как можете да минете без прическа, палто или ботуши за 150 евро и т.н., като трябват части за колата. Ще се съобразите и ще си дадете парите за нови гуми, съмнявам се!

Значи или аз разбирам темата напълно погрешно, или ти.
Ти тук пишеш за лични покупки.
А аз останах с впечатление, че темата е семейни покупки (и решения) и през цялото време говоря/пиша за такива. За личните покупки разбира се, че всеки сам си решава.

Темата е, за който изкарва повече пари, явно има правото да решава върху повече (негови и семейни) неща, които ще се купят с тези (неговите) пари. Не знам как по-буквално да го кажа.
Отговорът се крие в самия въпрос:
повече пари = възможност за повече покупки = повече избор = повече решения
по-малко пари = по-малко покупки = ограничен избор = по-малко решения
Не виждам драма.

Към клонинга на трола - Милена пише много правилно.
Когато двама души живеят заедно, наистина се обичат и прочие няма такова нещо - мое/твое.
Няма моите пари повече.
Ако си живееш сам - тогава да, живееш ли с друг човек, в истинска връзка, всичко е общо. Това, ако на някой не му е ясно, да не влиза във връзка.
Парите тук са общ семеен бюджет.
Първата работа на двама души е да съберат тези приходи и да ги разпределят за семейните нужди - заеми/наеми/ипотеки/лизинги/ сметки/ храна/ частно у-ще и всякакви нужди на децата от спорт и прочие ....
След това за семейни забавления - излизяния по ресторанти/екскурзии
След това за непредвидени разходи
След това за спестяване и инвестиции
Мои пари в семейството аз нямам, имам бюджет, който ние решаваме как ще разпределим за нуждите на всеки член от това семейство / Чуб иска чанта, а мъж и  нова тенис ракета, детето нови дрехи и прочие .../
Това е реалното семейство в реалният живот.

Аз лично никога няма да си направя прическа за 150 евро, ако трябват нови части на семейният автомоли, с който мъж ми вози детето и мене, защото частите на този автомобил пряко касаят всички.
Тук, в семейството, се мисли в ние.
Излизаме от бинарният код.

Защо жената да решава повече, Хасане? Кой, освен ти и Ангел, твърди такова нещо? Твърдението е, че решенията се взимат с дискусия, като натежава мнението на този, който разбира повече от конкретния проблем.

Взимаме един инженер - мъж. Очевидно той ще е по-компетентен за каквито и да е покупки на електроуреди, инсталации, ремонти в дома. Ако решат например да си купуват акции и облигации, и жената има повече опит и образование - тя ще го направи. На нея примерно й се отдава да организира пътувания - очевидно тя ще ги организира за семейството, след като постигнат консенсус къде ще им се ходи повече. Ако не се разберат къде, тази година на място А, а догодина на място Б. Няма битки, няма война с Иран, всеки прави, каквото му се отдава и както решат заедно.

Какво не можеш да разбереш, чудя ти се. Двойка, двама души, които се обичат и искат всичко да е по най-добрия начин за тях двамата, а ако има деца - и за децата. Не е висша математика или неврохирургия. А парите - ами изкарват се и се харчат, какво толкова.

Но "семейните неща", за които пишеш тук, не са
Първото е общо, второто е лично.
Всеки има право да СИ купува за себе СИ каквото реши.

Точно.

Смятах, че темата е за дългогодишно семейство, евентуално с деца, и общ бюджет.

Ако въпросът е дали изобщо да има общ бюджет това е друга тема.

aDream, ти говориш за модел, в който всеки си има свои финанси. Валиден модел, за мен неприемлив ако има деца в картинката.

Ако сте гаджета, живеещи заедно от година и аз не смятам, че трябва да имате общ бюджет изобщо.

Ако човекът изкарва мнооого пари и покупката на такава кола няма да наруши по никакъв начин интересите на семейството, не виждам лошо да се поглези с такава покупка. Но ако изкарва 100 евро повече на месец, а това да има такава кола ще значи семейството да се лиши от други неща, изобщо не е резонно. И е доказателство, че повечето пари не трябва да дават специални права. Неслучайно питах колко повече трябва да изкарва мъжът, но въпросът, и отговорът, се оказаха доста неудобни.

Колко повече - ами аз си представям жената да е домакиня, а мъжът да изкарва пари - пак не смятам, че той трябва да решава всичко, защото той изкарва парите.

А за по-малки разлики да не говорим.

Значи всичко което е семейно и общо жената го решава, а всичко което е лично е каквото жената си избере.
И ако мъжът кара жената или детето тогава може за части, а ако е за неговата лична кола да се оправя , има и градски транспорт
При общ бюджет всичко се дискутира. АМа като всичко в този живот , който има повече принос и приход, има повече тежест при решенията.
А другото е манипулация за постигане на някакви цели с чужди пари.

И обяснено нагледно с пример:

Този въпрос никога не е стоял на масата в моето семейство. Имаше период, в който аз изкарвах значително повече, но през последните години ролите се смениха, не толкова, че моят доход намаля, а просто бившата ми жена постигна заслужено професионално израстване. Това обаче никога не е оказвало влияние върху вземането на решения.
Важните средства, тези за жилище, покупка на автомобил и мащабни, скъпи ремонти – винаги са следвали правилото за равнопоставено участие (колкото единият, толкова и другият). Решенията се вземаха с пълно съгласие, а ако такова липсваше, преценявахме характеристиките на самия обект на разход, за да намерим изход.
За ежедневните разходи имахме негласно разделение: тя плащаше сметките за апартамента, а аз се грижех за поддръжката на колата, електроуредите (тяхната подмяна при авария) и състоянието на жилището. Дори тогава обаче се съобразявахме с контекста. Тъй като тя ползва кухнята многократно повече от мен, беше логично да се чувства комфортно и обстановката да ѝ харесва. Макар финансовият ангажимент и инициативата да бяха мои, никога не съм се месил в нейния избор и отстъпвах пред уреди, които бяха по-красиви за нея и се връзваха с интериора, дори когато откровено смятах, че имат аналози с по-добри технически параметри и марка.
Разходите за лични хобита всеки покриваше сам. Въпреки това, почти винаги когато дадена покупка беше с висока цена, другият се намесваше частично или напълно, за да я финансира, като ги отчитахме като подаръци за рождени дни, именни дни, годишнини или просто като символ на любов. Ранните години на продължително безпаричие ни бяха сплотили изключително силно по този параграф.
Преди развода реших да направя относително голяма инвестиция за бъдещето на дъщеря ни със свои лични спестявания, които бившата ми жена я управлява. За целта се наложи да отделя половината от всичките си пари в момент, когато аз бях този, който се изнася и му предстои да плаща не малък наем за жилище. Тя оцени този жест и всячески се опитва да ме компенсира. Постави условие детето да се води при мен и тя да ми плаща издръжка. Тъй като това не ѝ се струваше достатъчно, започна да ми купува почти всичко необходимо за новото домакинство – комплекти прибори, сервизи и всякакви дреболии като ютия, прахосмукачка, холна маса. Капакът на всичко беше един наистина огромен телевизор, защото имам висок диоптър, а новата квартира, макар и отремонтирана, чиста и с нови мебели разполага само с базовите електроуреди за кухнята и отоплението.