"Искам да съм баба!"

  • 11 546
  • 461
# 120
Нели, никой няма предвид хора като теб.
Това, че се тревожиш за детето си е съвсем нормално.

Когато детето ти, те е помолило да му помогнеш с намирането на лекар също е нормално да се отзовеш.
Друго поведение коментираме в темата (първия пост), не отзивчиви и адекватни родители.
Виж целия пост
# 121
Момичето, ако изобщо иска момче и дете, ще се чувства по-щастливо, когато спрат притеснено или агресивно да го подпитват - ти кога?!?!?! Притеснените и агресивните въпроси обслужват само и единствено питащия, не и момичето. Или момчето.  
А някои момчета и момичета наистина не искат и нямат нужда от друг човек и деца.
Виж целия пост
# 122
Нели, съжалявам, че се чувстваш натъжена
Пожелавам ти да видиш детето ти задомено и щастливо

Зачекнах имотите, понеже не всичко е хахо-хихи и над нещата.
Скрит текст:

Не е някаква моя проекция, преди десет години присъствахме като роднини на погребение с моя мъж, на човек, който беше заличен грозно и гнусно още незаровен.
Човека останал след развод без деца, не създал семейство, работил много, направил голяма къща във възрожденски град, попийвал.
В един момент малко след 60-те се разболял, умрял в болница без да го погледнат брат и сестра.
От сестра му думи - така му се пада, като бях без пари в моето семейство, той си вдигаше банкет с приятели

На погребението брата и сестрата едва дочакаха да свърши попа с четенето на гроба и закършиха ръце, че да не изпуснат работното време за вадене на удостоверение за наследници.
Извадиха и веднага в банката изтеглиха спестени 8 хил лева.
Едва им се откъсна от сърце, един съсед ги помоли да вземе колелото на покойника за спомен
В къщата още същия ден почнаха да мерят с метър колко кубика дърва има и колко струват.
Ние с мъжа ми стоим като онемели, гнусна работа, настървени като чакали.
По пътя за вкъщи  в колата викам  - съпруже, виждаш ли какво се случва щом нямаш кой да те разплаква и радва

По-късно чувах, че спорели за цената на къщата, трябвало да вземат хубави пари, това им било бащин дом
Виж целия пост
# 123
Аз продължавам да не разбирам драмата с имота, честно казано. Какво значение има за починалия?
Отделно, ако е наистина бащината къща на тези хора, съвсем не виждам драма в това, че са я продали.
Виж целия пост
# 124
Каква е точно идеята на историята? Преспокойно можеше да има 5 деца и пак никой да не го погледне. Аз бих казала, че тази история доказва точно обратното - гледайте как се отнасяте с хората и какви претенции имате към тях, за да не се окажете в същата ситуация.
Виж целия пост
# 125
Не им е бащина къща, къщата построена е от покойника, техния брат . За такива хора бащиния

Никаква не ми е идеята, моите изводи съм си ги направила
Виж целия пост
# 126
Ако имаше деца, много вероятно пак да е продадена.
Виж целия пост
# 127
Включвам се само да кажа, че реакцията на първата дама от поста, макар видимо грозна и непремерена, може да е израз просто на голяма болка.  Да, не е правилно, но понякога човек в мъката си изрича тежки думи.
Виж целия пост
# 128
Такива грозни сцени за имоти има и при починали с деца. Ако не са разпределени приживе.
Нели, всяка майка иска да види детето си с подреден живот. Пожелавам ти скоро да имаш повод за радост! Heart
Виж целия пост
# 129
Да допълня Teoyo.  думите на първата дама са грозни и неподходящи. Но, вероятно се почувствала сред свои близки  хора и е избухнала в мъката си.
Да ви кажа и аз в чужбина се улавям, че си  меря думите, защото не е прието да занимавам колеги и познати с разни  неща. Понякога това ми дотежава.
Виж целия пост
# 130
Последното не е вярно. Мен постоянно ме спират баби германки да ме разпитват или да си споделят директно тяхната мъка и лични проблеми. Като съм с децата особено често. Веднъж това лято ме спира една жена и почва да прави комплименти за децата как кара колело едното, не знам си какво. И веднага се почва: на колко съм години аз, те на колко са, а-ха. И нейната внучка била колкото мен (в началото на 30те си), а нямала нито едно дете и с разочарование размахна с ръка, че няма да стане прабаба. И това е само един случай на прекомерна разговорливост на германските пенсионерки пред и около супермаркета. Joy Хората са си еднакви навсякъде.
Виж целия пост
# 131
Без да търся излишно противопоставяне. Пиша единствено и само за моя личен опит от Канада, страната, където живея и работя вече 20+ години.
Хората не са еднакви навсякъде. Има и поколенчески различия.
Виж целия пост
# 132
Аз също съм от двайсетина години в Канада и моите наблюдения за отношенията между хората са точно същите като на Димана. Не е прието да се говори с познати и колеги на лични теми, да не говорим да се споделят проблеми. От една страна е добре, защото никой не си вре носа в моите работи, от друга страна обаче хората са доста самотни и изолирани. Не знам кое е по-добре, аз сякаш не съм открила златната среда.

По темата, естествено, че искам да стана баба. Надявам се да стане, докато съм млада, за да мога да им се радвам и да помагам, но сина ми има намерение още много да учи и виждам, че няма да е скоро. В никакъв случай не бих го притискала, подпитвала или недай Боже, настоявала. За мен е абсолютно прекрачване на личните му граници и не бих си позволила такива лоши маниери особено с детето ми.

Познатите на авторката са се държали изключително просташки и са изнесли лична информация, която дори не е тяхна, а на децата им. Ако аз съм на мястото на тяхна дъщеря и разбера как е говорено зад гърба ми, едва ли ще й проговоря повече на тази кандидат-баба.
Виж целия пост
# 133
Зачекнах имотите, понеже не всичко е хахо-хихи и над нещата.
Скрит текст:

Не е някаква моя проекция, преди десет години присъствахме като роднини на погребение с моя мъж, на човек, който беше заличен грозно и гнусно още незаровен.
Човека останал след развод без деца, не създал семейство, работил много, направил голяма къща във възрожденски град, попийвал.
В един момент малко след 60-те се разболял, умрял в болница без да го погледнат брат и сестра.
От сестра му думи - така му се пада, като бях без пари в моето семейство, той си вдигаше банкет с приятели

На погребението брата и сестрата едва дочакаха да свърши попа с четенето на гроба и закършиха ръце, че да не изпуснат работното време за вадене на удостоверение за наследници.
Извадиха и веднага в банката изтеглиха спестени 8 хил лева.
Едва им се откъсна от сърце, един съсед ги помоли да вземе колелото на покойника за спомен
В къщата още същия ден почнаха да мерят с метър колко кубика дърва има и колко струват.
Ние с мъжа ми стоим като онемели, гнусна работа, настървени като чакали.
По пътя за вкъщи  в колата викам  - съпруже, виждаш ли какво се случва щом нямаш кой да те разплаква и радва

По-късно чувах, че спорели за цената на къщата, трябвало да вземат хубави пари, това им било бащин дом
Не, че оправдавам лешоядите, но на мен ми изглежда, че тримата са един дол дренки. Явно не сте познавали добре човека и отношенията му с другите.
Виж целия пост
# 134
Това попийвал много добре ми е познато. Като си съсипеш сам живота никой не ти е виновен.
А благата - те са нужни на собственика докато е жив. Ако е разумен и все пак не желае да останат в ръцете на роднините, има толкова дарителски каузи, може да направи завещание или приживе да прехвърли собствеността.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия