Колко се радвам, че някак попаднах на тази тема точно сега!
Синът ми си има приятелка от повече от 4 години, живеят заедно и са самостоятелни 27-годишни младежи.
Ние с баща му сме 50 +
Гледаме да не им се бъркаме, но момичето поддържа с мен чат връзка и се случва да ми споделя това-онова.
Вчера ми сподели, ни в клин, ни в ръкав, че си мечтае вече за бебенце, най-късно до година - две, преди да стане на 30 години. Докато и ние и родителите и сме по-млади да им помагаме.
Казах и, че това са интимни решения и не бива да им се бъркам, да си говорят и решат сами.
Но тя ми сподели, че синът ми при желание за разговор от нейна страна, сменя темата.
И аз съм забелязала същото. Споменавала съм му ей така, случайно, че имаме съседи с бебенца в апартаментите под и над нас / като любопитен факт /, без натиск или намеци, а той реагира дори леко агресивно и това ме озадачава. Сякаш се страхува.
Едно време баща му беше същия. Година след сватбата ни, аз на 24, а той на 27 години бяхме, ми се налагаше да стигам до рев, за да искам да си имаме дете.
Наши приятели в този момент се справяха с репродуктивни проблеми и аз исках да опитаме, докато е време. Ако има проблем, да действаме, докато сме млади.
Сега много добре разбирам приятелката на сина ми. Но се чувствам между чука и наковалнята.
Как да постъпя? Това са съдбовни решения и е редно да не се бъркам.
Само и споменах в подкрепа, че ние сме готови да бъдем дядо и баба.
Останалото си е тяхно решение, на двамата.
Виж целия пост
Синът ми си има приятелка от повече от 4 години, живеят заедно и са самостоятелни 27-годишни младежи.
Ние с баща му сме 50 +
Гледаме да не им се бъркаме, но момичето поддържа с мен чат връзка и се случва да ми споделя това-онова.
Вчера ми сподели, ни в клин, ни в ръкав, че си мечтае вече за бебенце, най-късно до година - две, преди да стане на 30 години. Докато и ние и родителите и сме по-млади да им помагаме.
Казах и, че това са интимни решения и не бива да им се бъркам, да си говорят и решат сами.
Но тя ми сподели, че синът ми при желание за разговор от нейна страна, сменя темата.
И аз съм забелязала същото. Споменавала съм му ей така, случайно, че имаме съседи с бебенца в апартаментите под и над нас / като любопитен факт /, без натиск или намеци, а той реагира дори леко агресивно и това ме озадачава. Сякаш се страхува.
Едно време баща му беше същия. Година след сватбата ни, аз на 24, а той на 27 години бяхме, ми се налагаше да стигам до рев, за да искам да си имаме дете.
Наши приятели в този момент се справяха с репродуктивни проблеми и аз исках да опитаме, докато е време. Ако има проблем, да действаме, докато сме млади.
Сега много добре разбирам приятелката на сина ми. Но се чувствам между чука и наковалнята.
Как да постъпя? Това са съдбовни решения и е редно да не се бъркам.
Само и споменах в подкрепа, че ние сме готови да бъдем дядо и баба.
Останалото си е тяхно решение, на двамата.
