"Искам да съм баба!"

  • 10 364
  • 423
# 30
Забелязала съм, че родители които по някаква причина не са отделяли много време на своите деца,поради кариера например,много се натискат за внуци.
Други ,като мен ,не им е фикс идея.Отдала съм достатъчно време за моето дете и само да се радвам на внуци желая.
Сега без семейни ангажименти ,искам време повече за мен
На принципът - който има деца да си ги гледа,съм.
Виж целия пост
# 31
Желанието да имаш внуци не е равно на желание да гледаш внуци. Може да съвпаднат, но не е едно и също. И обратно - желанието да имаш внуци не се дължи на незнание или непукизъм как се гледа дете, да речем, ако това се има предвид.

Не съм съгласна с наблюдението. Според мен например хората, които много искат да имат деца и често са страхотни родители, обичайно силно биха искали да имат и внуци. Самото принизяване на тези хора като негрижливи родители и употребата на израза "натискат се" говорят за отношението на автора. Същото - за твърденията по-назад, че нямат личен живот и интереси, или предпоставянето, че не искат време за себе си.
Виж целия пост
# 32
Ще кажа друго.
Тия дето най-напират винаги казват "ти го роди, ние ще ти го гледаме" само и само да стане работата.

Покрай тука думите, че децата да били живи и здрави. Имам и такава история.  Моя позната имаше здравословни проблеми, остри, но ги оправи. Но през цялото това време беше ей тоя тормоз. Тя им казва "Добре, ще станат нещата, но не съм в състояние в момента" обаче ония напираха, та напираха. Целия шум дойде от съседи, които по цял ден се хвалеха с тия новини. И нейните, да не са по-назад айде раждай. Тя мъж нямаше тогава, интересно какво си представяха? Отиди, вика, на дискотека, облечи нещо късо.
Така били ставали нещата.
Ех...
Виж целия пост
# 33
Едно е да искаш да имаш внуци, друго е да си тормозиш детето, заради това. Коментираме по двата представени в първия пост случая, а не генерално желанието за внуци. Нормално е да искаш, не е нормално, нежеланието на детето ти, да води до озлобление и тормоз.
Виж целия пост
# 34
Аз си казах, желанията за себе си, вързани. Има, магия  е, но натиск е друго, макар с добри намерения ,че времето лети.
Виж целия пост
# 35
Втората история как да е, явно е по-експресивна жената. Първата обаче е…тя за майка не става, да е баба драпа. Може ли така да се изцепиш за родната си дъщеря?!
Виж целия пост
# 36
Може, може. Щом дъщерята не е родила, значи не е човек. Това е мисленето ва някои родители.

Подчертавам някои. Виждам положителното тук и сред мен и се радвам, че има такива хора, става ми мило. Но понякога, признавам си, понякога ми става тъжно.
Виж целия пост
# 37
Аз разбирам защо някой иска, ама желанията им са си техни, да се спасяват.

При мен и двете страни натискат. Сигурно има сантиментални хора, за които е важно на по-дълбоко ниво, аз си знам стоката, че просто нямат хобита, нямат интереси и целият им свят се върти около битовизми и вярват, че са длъжни и баби да станат, че да минат успешно през целия цикъл на живота.
Виж целия пост
# 38
Учудвате ме. Това не беше ли мисленето на по-старите поколения? Днешните 40-50 годишни се чувстват и са млади.
Аз станах баба за пръв път на 45, без да си го поръчвам Simple Smile
Виж целия пост
# 39
Много буквален прочит на казаното. Сама си писала, че не сте толкова близки с въпросните. Това, че са го облекли в раздразнението, че няма да стават баби, не означава, че на повечето родители не им е болно, че порасналите им деца не могат да имат свои, нито че притеснението, че се лундзат с кучета и котки, вместо деца, е породено единствени от факта, че те няма да бъдат дарени с внуче, а не че ще изпуснат фертилния прозорец, примерно.

Хората не са длъжни да разпростират болките си като бял чаршаф, че да бъдат разнасяни из форумите (не за първи път, впрочем).
Да, и аз съм писала за "казуси", невинаги толкова важни, да се намирам на приказка, но съм била участник в тях.
Виж целия пост
# 40
Забелязала съм, че родители които по някаква причина не са отделяли много време на своите деца,поради кариера например,много се натискат за внуци.
Други ,като мен ,не им е фикс идея.Отдала съм достатъчно време за моето дете и само да се радвам на внуци желая.
Сега без семейни ангажименти ,искам време повече за мен
На принципът - който има деца да си ги гледа,съм.
Аз го знам "Който си има внуци, да си ги гледа!"

И двете ми баби са си гледали малките деца без помощ от родители, а едната и без мъж, но напираха за внуци. Майка не е имала възможност да гледа малко дете, но много искаше внуци без да напира особено. Баща ми никога не е гледал дете, но и не е изразил желание да гледа внуци, нито е натискал.

Май баби и майки напират и натискат, а дядовци и бащи не. Такива са моите впечатление. Също дъщерите отнасят повече натиск от синовете. Е, не винаги.

Аз се изприщвах като се обаждах на бабите и на едната гледах да се обаждам в деня, в който излизаше с приятелки. Така говорех с дядо, а отбиваха номера, че съм се обадила. Добре, че нямаше интернет и социални мрежи.

И двете ми баби бяха направили луди родителите ми с техните искания за внуче. Едната продължи да мели на разведената си дъщеря да се жени повторно и да ражда дори след моето раждане. Тя и за първия брак я натискала. Имаше внуче, но продължаваше да тормози дъщеря си докато тя не навърши поне 50г, че и искаше да ходи при нея тя да я гледала, защото баща ми имал дете. Аз не живеех с него тогава. Как не я умори, не знам.

Свекърва ми също натискаше дъщеря си да се жени и да ражда, обаче когато роди, отиде само да види внучето, но не остана да го гледа, а знаеше, че дъщеря и има 3 или 4 месеца отпуска по майчинство.
Виж целия пост
# 41
Дъщеря ми е на 20 г., т.е. на този етап е рано да се мисли в тази посока.
Заради скорошно преместване трябваше да изхвърлим много вещи. Някои играчки и книги обаче държах да запазим.
Че покрай "Това ще го носиш ли?" и "Това трябва ли ти" имаше и "А-а-а, това ще остане за внуците"...
После ѝ казах, че това, че запазваме някои неща, нищо не значи - едно, че има много време (колко са те 5-7 години Smirk), друго, че си е нейна работа, а и никога не се знае какво предстои.

Скрит текст:
В руските филми темата за внуците винаги е на дневен ред. Там се очаква едва ли не след завършване вече да се уредиш със съпруг и деца. В почти всеки филм още в първите 5-10 минути майката на главната героиня заявява очакванията си да стане баба.
В един от тях цялата фабула се въртеше около тази тема. Не можеха да изгонят синът и да го накарат да се задоми. Майката използваше всякакви прийоми - "разболя се" от стрес, че нямало да стане баба...
Мъжът ѝ, като я видя колко е обсебена от желанието за внуче, ѝ предложи да си осиновят детенце.

При някои жени синдромът на празното гнездо е по-силно изразен, но винаги могат да си вземат коте или куче, за да има кого да обгрижват, вместо да имат претенции към децата си.
Виж целия пост
# 42
Офф, божа работа е всичко
Аз борих репродуктивни проблеми, някак си не го показваха близките, но еуфорията им беше до небето.
Не е като да не са видяли внуци от моя страна - имам двама братя и шест племенника  мъжа ми има един племенник.
Ние не сме споделяли подробности с никой, подпитваха понякога нямаме ли планове. Не бяхме им казали, че ще са две, като се родиха се наложи да си сложа телефона на вибрация и да не вдигам на никой, бях нападната от ревящи от радост от роднини до  случайни познати.


Семейство много близко, починаха и двамата, мечтата им беше да имат внуци, така се стече живота на децата им, че нямат.

Срещам баби, които ме информират без да питам защо нямат внуци, нищо злобно. Казват, че не са имали моя късмет. Някои с подробности колко опита са направили децата им, накрая се уморили. Нормално, живота не е само висене по клиники
Виж целия пост
# 43
Много буквален прочит на казаното. Сама си писала, че не сте толкова близки с въпросните. Това, че са го облекли в раздразнението, че няма да стават баби, не означава, че на повечето родители не им е болно, че порасналите им деца не могат да имат свои, нито че притеснението, че се лундзат с кучета и котки, вместо деца, е породено единствени от факта, че те няма да бъдат дарени с внуче, а не че ще изпуснат фертилния прозорец, примерно.

Хората не са длъжни да разпростират болките си като бял чаршаф, че да бъдат разнасяни из форумите (не за първи път, впрочем).


Е, тия двете бая грозно са се изказали за собстевените си деца и то пред хора, които не са им близки. Та, шокиращо си е, това са прекалено интимни подробности от личния живот на друг човек, бил той и детето ти. И ги развяват пред бивши колеги и съседи. Гадно е.
А за фертилния прозорец, нека грижа имат порасналите деца, предполагам са съвсем наясно с тази част.
Виж целия пост
# 44
Скрит текст:
Много буквален прочит на казаното. Сама си писала, че не сте толкова близки с въпросните. Това, че са го облекли в раздразнението, че няма да стават баби, не означава, че на повечето родители не им е болно, че порасналите им деца не могат да имат свои, нито че притеснението, че се лундзат с кучета и котки, вместо деца, е породено единствени от факта, че те няма да бъдат дарени с внуче, а не че ще изпуснат фертилния прозорец, примерно.

Хората не са длъжни да разпростират болките си като бял чаршаф, че да бъдат разнасяни из форумите (не за първи път, впрочем).
Да, и аз съм писала за "казуси", невинаги толкова важни, да се намирам на приказка, но съм била участник в тях.
Не съвсем. Поведението в първата случка е прекалено притеснително не от клюкарска, а от социална гледна точка.
По принцип нормалните хора не примират и умират с всеки случаен; грижа ги е за най-близките им. Ако обаче попаднат на някой в беда - помагат лично или викат друг, който разбира, да помогне. Просто това е нормалното разбиране и поведение.
Тази обаче на съвсем друг въпрос първосигнално компилира единствено отговор в атака на най-скъпото си (или поне за нормалните хора с деца е най-скъпото). Не е ок.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия