"Искам да съм баба!"

  • 7 276
  • 286
# 225
Има и вариант, когато единият партньор ясно заявява нежеланието си да има деца, а другият все така се надява, че с времето ще си промени мнението, което я стане, я не.
Виж целия пост
# 226
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?

Според мен се има предвид съжителство на семейни начала. Не просто гаджета за ахо-ихи.
Виж целия пост
# 227
В началото на връзката хората се опознават и в разговорите става ясно на къде са се запътили. Ако единия каже в началото: не знам дали искам изобщо деца в този живот, а другият знае, че ще иска да има-дали след 5, 10 или не знма си кллко години, има конфликт на възгледите. Аз не бих останала с такъв човек и бих отсяла в началото. Иначе е ясно, че началото е амо начало, а не хоп за 3 дена семейство. Тези неща узряват във времето, в началото е само опознаване на базовите настройки към живота.
Виж целия пост
# 228
Гаджето и почивки е едно, но според мен съжителство заедно изисква разговор за бъдещето.
Или може би понеже където живея е изключително скъпо да се местиш. Не става да живееш с всеки втори. 😁
Виж целия пост
# 229
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Аз това имам предвид.
Проблемът става, когато сме на различни стъпала и даже различни стълбища.
Виж целия пост
# 230
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?

Истинският съвмествен живот иска зрялост, желание за общо бъдеще,а не просто удобствослед секс..
Виж целия пост
# 231
Никога не съм искала да се омъжвам на всяка цена, а преди самата аз да имам дете, не разбирах обсесията по децата и не им се радвах. Бях обсебена да работя, да имам пари.
ММ от час първи, в който го видях, знаех, че това е човека. Заживяхме заедно 2 седмици щом се събрахме, а на брак се съгласих след два месеца съжителство. Просто бях убедена на 1000%, че това е човека. Той също.
Като родих заобичах маниакално децата, не мога да гледам дори по телевизията дете да страда, направо ми се късат вътрешностите. И чакам внуците с нетърпение, всяко нещо в семейството - сватба, раждане, кръщене, първи клас, ДРД ми носи огромна радост.
Твърдо против съм скалъпени бракове. Гледах тука един хубав подкаст, точно по темата. Как мъже, които не им пука за жените, живеят с тях да не са сами, секс да има, но за брак не ги щат. Самите мъже си признават, че жените усядат, а те не. Защо да дават на някоя 100%, като и на 60% е съгласна. Срещнат ли обаче жената за която са сигурни, че тя е на 100% - веднага я грабват, женят се, имат деца и се супер щастливи.
Това е истината.
Деца и брак на всяка цена е най-лошото дето можете да си причините с неподходящият човек.
Един мъж, трябва да ви обича до смърт и да е убеден до мозъка на костите си, че вие сте жената на живота му.
Иначе - не!
Виж целия пост
# 232
Според мен се има предвид съжителство на семейни начала. Не просто гаджета за ахо-ихи.
Значи никога не съм започвала връзка със сериозни намерения. Даже напротив. Simple Smile
Вече не съм първа младост и единствената поука, която съм получила е, че трябва да ми е хубаво. Ако не ми е хубаво по някаква причина, напускам. Животът е твърде кратък. Същото и с хората, които намират, че техните желания се разминават с тези на половинката : тръгнете си, бе! Никой не ви е завързал. Ама да се оплаквате, че ви е загубено времето - то си е ваша отговорност и грешка. А пък кой какво казал в началото - същото е и със съгласието за секс. Може да бъде оттеглено във всеки момент.
И мен са ме питали къде директно, къде индиректно дали искам деца - да, никога не съм била твърдо против. Но и никога не съм давала някакъв времев лимит и още по-малко не съм знаела с кой ще ги проимам. Намирам това за нормално и напълно разбирам мъжете, които са като мен.
Виж целия пост
# 233
Така, както го описваш, за мен е низко.
От гледна точка на майка на млади жени, които тепърва ще се ориентират в любовния си живот, бих подкрепила всяко отговорно поведение, но не и това.
Пак да уточним- казваш, че е ок да се събереш с някой, дори да е на основата на физическо привличане , само и единствено?

И, да не изпадаме в излишна реторика- дали ще ги подкрепя или не, все още е важно за тях, по- късно може да не бъде. Не става дума за непременно мое действие.
Виж целия пост
# 234
Не те разбирам. Какво точно ще подкрепяш?

Не се сещам за нормална връзка, която да не е започнала с физическо привличане. После естествено могат да се появят подводни камъни, но сме големи и разумни хора, и живеем в свободен свят - просто се разделяме и по живо, по здраво
Виж целия пост
# 235
За последно, че се опитваш да не разбираш- може да се любим и без да живеем заедно. Нормално е, не сме пуритани.
Но, заживяването заедно, под един покрив,  изисква много повече.

Относно подкрепата- тя е в свободното споделяне,  в правенето и помагането, в съпричастността.
Виж целия пост
# 236
Да, в това съм съгласна. И затова не препоръчвам да се влиза във връзка с цел семейни отношения. Нека първо да се опознаете.
Виж целия пост
# 237
Филомена, принципно това, което казваш, е вярно до някаква степен. Първо опознаване, човек да не се вторачва в някакви времеви лимити. Естествено, че дори не е сигурно двойката дали няма д аима репродуктивни проблеми, писано ли им е на хората д аимат деца и тн. Обаче го казваш по начин, който звучи супер несериозен и бунтарски, леко пубертетски и с полъх на страх от обвързване. Joy Не мога да опиша какво ме отблъсква в постовете ти. Може би финалното ,,ами, тръгнете си, бе!", което е поредното проявление на приоритета ,,кеф", който те води. Бракът не е само кеф. Joy затова е ,,и в добро, и в лошо". Ако искаш само докато е лесно и кеф, защо изобщо ще се обвързваш сериозно с когото и да било и ще правиш деца. И децата не са само кеф. Децата са кеф, който изисква работа. И всяка връзка. Но предполагам го знаеш, след като си омъжена дълги години. Може би е просто начинът, по който се изказваш. Не знам. Grinning
Виж целия пост
# 238
Е че то не всеки става за брак. За съжаление, докато го разберат, много хора са вече разведени Simple Smile
Виж целия пост
# 239
Бракът е за да се чувстваш добре с даден човек. Ако ще се мъчиш, защо ти е брак? Може и сама да се мъчиш, а може пък да не се мъчиш. Grinning
Аз така разбирам Филомена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия