"Искам да съм баба!"

  • 6 490
  • 261
# 240
Не е точно така. Да се чувсъваш добре с някого-това е основата, за да встъпиш в брак с някого. Но и да работиш много над себе си във всекидневните предизвикателства. Това е основата, която помага, за да докараш брака до златна сватба и нагоре. Grinning
Виж целия пост
# 241
Също липсата на финанси и добър външен вид много помагат да го докарате заедно до старини… Grinning
Виж целия пост
# 242
Бракът е за да се чувстваш добре с даден човек. Ако ще се мъчиш, защо ти е брак? Може и сама да се мъчиш, а може пък да не се мъчиш. Grinning
Аз така разбирам Филомена.
Анджък Simple Smile

Не ме изненадва, че на Флоуър не ù харесва мнението ми. Все пак е човек, който намира, че пътуванията и удоволствията са загуба на време и провал. Докато аз нямам стахановистка душа и никога не съм имала за цел да преизпълня петилетката за 3 години. А със житейския ми опит пък съвсем минах в режим Agile. Карам го спринт след спринт и се оказа много печелившо. Сега, хедонизмът не е някаква ню ейдж новост, датира от преди Христа, та не съм сигурна дали и трохичка от това може да мине за бунтарство. Thinking
За съжаление животът като цяло не е само кеф. Затова е хубаво единствения човек, който избираме свободно, да ни го доставя. Simple Smile Любовта трябва да е лека и лесна. Стигне ли се до борба и стискане на зъби за да превъзмогнат трудностите - пиши го бегало
Виж целия пост
# 243
Хаха Филомена, my sister from another mister не всеки ще те разбере, защото несигурността прави хората тревожни; прави ги и толкоз, не може да се помогне, докато не свикнат сами със себе си да са хепи и достатъчни

Това, че жена си е “загубила” 10 години с някой не мога да го разбера, 10 години един щастлив момент ли нямаше? И защо? И защо се стои толкова дълго в нещастие
И като роди от някой това вече се брои за осмислено време сигурно…
Просто малко архаично звучи
Виж целия пост
# 244
Щастливите моменти не изключват усещането за пропиляно време, когато впоследствие разбереш, че си градила плановете си върху обещания, които другият не е възнамерявал да изпълни. И не е задължително да си стояла десет години в непрекъснато нещастие — можеш да обичаш човека, да ви е хубаво заедно и да вярваш, че общите ви планове просто се отлагат.

Никъде не твърдя, че раждането автоматично осмисля една връзка. Но ако за конкретната жена майчинството е важно, поддържането на напразни очаквания я лишава от възможността да направи информиран избор за собствения си живот. Архаично би било да определяме стойността ѝ според това дали е родила. Да уважаваме желанието ѝ да стане майка е съвсем друго.
Виж целия пост
# 245
Това, че жена си е “загубила” 10 години с някой не мога да го разбера, 10 години един щастлив момент ли нямаше? И защо? И защо се стои толкова дълго в нещастие
И като роди от някой това вече се брои за осмислено време сигурно…
А, де?
Четох преди време един коментар в СО, че дори и нещата да не са 100% розови, но имаш повече аргументи да стоиш, отколкото да напуснеш - оставаш. И ми се вижда детинско и прехвърляне на отговорността да набеждаваш другия, че ти е изгубил времето. Сам си си го направил
Виж целия пост
# 246
Е, велуна, една жена в най-добрия случай има едни 25+ детеродни години и да си задрасква ей така 10 от тях като безмислени е да задраска самосебе си по всички останали стандарти извън майчинството.

Абе архаична ми е тая перспектива с изгубеното време. Кариера няма ли, нищо ли не е постигнала, развила, спечелила… проблемът не е в мъжа, ако е така
Виж целия пост
# 247
Смесваш оценката за една връзка с оценката за целия живот на човека. Да смяташ, че си изгубила десет години в очакване на обещавано общо бъдеще, не означава да зачеркнеш професионалното си развитие, личните си постижения или всичко хубаво, което си преживяла през тях.

Кариерата не е универсална компенсация за всяко друго неосъществено желание. Една жена може да е успешна и удовлетворена в редица отношения и същевременно да съжалява, че е останала толкова дълго с партньор, който я е подвеждал за намеренията си. Тези две неща не си противоречат.

И ако е имало съзнателно заблуждаване, проблемът съвсем конкретно е и в поведението на мъжа. Правото му да не иска деца не отменя отговорността да бъде откровен. Не виждам как уважението към нейния избор се превръща в архаичност, а от нея се очаква да обезсили разочарованието си с равносметка за кариерните успехи.
Виж целия пост
# 248
Абе “пропиля десет години заради един мъж” си е съвсем директна оценка за живота на тази жена.

Две години разбирам, калибрирала се е към положението, 5 вече е странно да не е повдигала разговора (даже е ненормално, ако и е било важно), от там насетне вината е нейна.

Да, за мен “пропиля” не е уместно обобщение и мисля че самата жена няма да обобщи живота си така
Виж целия пост
# 249
Въпросът е повдиган многократно, така че предположението ти, че тя е мълчала десет години и просто е очаквала нещо да се случи, е погрешно. Именно затова разграничавам съзнателния избор да останеш въпреки ясно заявена несъвместимост от оставането с убеждението, че общите ви намерения предстои да се реализират. Можеш да смяташ, че е трябвало да си тръгне по-рано, но това не прави автоматично нея виновна за чуждото поведение. А съжалението, че е останала толкова дълго в тази връзка, не обезценява всичко останало, което е постигнала през тези години.
Виж целия пост
# 250
Да не забравяме, че сте направили бебетата, пък сега да начуквате канчето на някоя 35-годишна що не й е забавно, че е бездетна и нищо хубаво ли нямаше в тая бивша връзка, ми е малко безвкусно. Може и тя да е била yolo първата, втората и третата година, ама на 6-тата да е решила, че иска бебета вече.
Виж целия пост
# 251
Десет години са много да чакаш някой да се накуми. Макс 3. Не повече.
Виж целия пост
# 252
Зависи и от етапа на връзката, възрастта, други фактори. Едно е на 16, друго е на 26 и трето е на 36.
Общо взето обвързани хора с дългогодишни връзки не могат да се накумят, сега ми става смешно като се сетя като бях на 24 и необвързана и леля ми ме питаше кога ще правя деца, нямало време. Grinning
Виж целия пост
# 253
16 годишни не би трябвало да мислят за деца. Говорим за 27-8+. Не за тийнейджъри.
Виж целия пост
# 254
Един възрастен човек трябва да може да взема отговорност за изборите си. Ако някой е стоял във връзка, която не му е импонирала, си е виновен той. Не партньорът му. Ако е чакала 10 години някакво бъдеще, а настоящето не е могло да изкупи това - тя си е виновна. И не е начукване на канче - не я познавам и никога няма да се запознаем, но е добра поука за младите момичета. Не, че точно в тази тема има много. Ще го напиша пак - ако нещо във връзката ти е в разрез с твоите желания - напусни. Не казвам, че е лесно, но е излишно да обвиняваш някой друг за твоята инертност.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия