"Искам да съм баба!"

  • 12 795
  • 527
# 465
Щефи, извинявам се, ако въпросът е неделикатен, но българският език майчин ли ти е? Ако не е, не се притеснявай да споделиш - за чужденец пишеш съвсем прилично. Тъй като мисълта ти не се разбира много-много, по-добре хората да знаят, че езикът не ти е майчин, отколкото да си мислят разни други неща Close

И да не е спам  - какво правят децата ти у съседа, че не разбрах, а така написано, звучи малко... странно?
Виж целия пост
# 466
Пиша само и единствено от телефона в движение

Често казано не ми пука, възпремам като чат за разтуха и някои полезни теми, които следя

Съседа ни не е сам, има жена, на 55+ са и готови дай боже за внуци, обичат деца и постоянно канят моите
Обяснявам, че всичко си има граници
Виж целия пост
# 467
Малко уважение към аудиторията не е излишно.
Виж целия пост
# 468
Ок, няма да пиша повече по темата
Вживявайте се
Виж целия пост
# 469
Ти не пишеш по темата. Пробемът е, че на страница има по няколко твои много объркани публикации и явно хората започват да задават въпроси какво се случва и каква е причината.
Виж целия пост
# 470
Щефи, слагай контекст. Откъде да знаем че имаш деца, колко; че имали баба; съседите, че били готови за внуче. Ти направо с диалозите ни почваш, ние не сме свикнали на бели разкази
Виж целия пост
# 471
Да си дойдем на темата, смятате ли че след подобни изблици, като описаните в първия пост трябва да се реагира и да се каже, че това не е редно и рискуват да си влошат отношенията с децата. Или да се оправят сами, щом толкова им е акълът?
Виж целия пост
# 472
Естествено, че не трябва да се реагира. Смятам, че всеки родител трябва всяка сутрин да пише по 100 пъти "животът на детето ми не е мой". И така до гроб
Виж целия пост
# 473
Зависи колко са ми близки, не бих си дала зор за колежки и познати.
Споделих за подобна случка с позната - просто вземам за сведение, че е гневна за липсата на внуче, и това е.
Виж целия пост
# 474
И аз съм се примирила, че няма да имам внуци, или ако имам, моментът ми с мерака ще е минал. Моят син отгледа чуждо дете, това е благородно, но аз не съм баба в истинския смисъл на думата, а нещо като приятелка, то детето две баби си има и една прабаба. Като имат проблеми с нея, защото е тийн, играя някаква роля , изслушвам я, насърчавам я, но това е помолено поведение да се включвам. Нищо общо с бабинството.
Виж целия пост
# 475
tays, пак в някакъв смисъл имаш внуче, а синът ти и жена му имат дете. Правейки паралел между мои познати, който изгледаха детето на жена си и си имат семейство без общо дете и познатите си стари ергени, по моите представи първите са в по-добра житейска позиция.
Виж целия пост
# 476
Така е, но и аз исках да съм баба, родих млада, имах енергия. Просто не стават понякога нещата, както ги искаме- факт е, че са си добре, щастливи са, дори и в момента са на екскурзия, пращат ми клипчета, то струи доволство и хармония. Надявах се до някое време, но като чух, че ще си купуват и говорящ папагал, освен кучето, което в момента гледам, ми стана ясно. Вече дори спрях да го мисля. Така е било писано.
Виж целия пост
# 477
Въпросът е, той самият дали е наистина ок със ситуацията и дали няма да съжалява един ден. Това е решение, което сам трябва да вземе и да е напълно сигурен.
Виж целия пост
# 478
Не питам аз. Питах, разсъждавах, гневях се. Имало време, и не знам какво.
Факт е, че аз вече нямам мерак да съм баба, мина ми.Създадох си нови приятелства и хобита, възстанових си някакви стари приятелства, в момента живея много пълноценно и вече не  ми тежи. Приятелките ми дори не ми говорят за внуците си, вероятно от деликатност.
Виж целия пост
# 479
Да си дойдем на темата, смятате ли че след подобни изблици, като описаните в първия пост трябва да се реагира и да се каже, че това не е редно и рискуват да си влошат отношенията с децата. Или да се оправят сами, щом толкова им е акълът?

Зависи от човека отсреща, и от самия контекст на разговора. Има случаи, когато ситуацията допуска споделянето на лично мнение. Има случаи, когато можеш да реагираш по-генерално и неутрално, не конкретно "ти ще си влошиш отношенията с детето", а "така се влошават отношенията с децата". В други случаи - не казвам нищо. В още по-други, като описаните в първия пост, просто се оттеглям, защото се чувствам неловко да продължа разговора по какъвто и да е начин.

Дори когато ме попитат конкретно, пак преценявам доколко човекът срещу мен може да понесе отговора ми. Много пъти, някой пита "ти как успя с твоите деца да....", но аз знам, че човекът не иска да знае всъщност. Ако отговоря искрено, ще се започне с коментари "е да, ама...", "при вас е друго", "при нас е различно", "това няма как да стане така" и това с някакво раздразнение, едва ли не Smiley. Затова казвам някакви общи приказки без никакъв смисъл, и дотам. Хората, които се опитват да валидират липсите си, като омаловажават и проявяват недоверие към другите, винаги си личат. Дори и тук във форума. Не ми пречат, забавляват ме Smiley

Тези които наистина имат нужда от съвет и са отворени да споделят и да слушат, винаги си личат. И те получават цялото ми внимание и добронамереност. И не ги "разнасям по форумите" после Smiley
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия