"Искам да съм баба!"

Какво тупане в гърдите, какви пет лева, каква история(?!) и напреднали общества, егати глупостите. То бива клишета, ама бива и да имат връзка.
Ако беше въпрос на напредналост, в "напредналите" общества нямаше да им пука - на мъжете - дали децата им са заченати от тях; а нямаше да има и трудни опити да се извлече собствен материал за ин витро. Също така нямаше да се търсят биологични роднини по всякакви начини.

Аз мисля, че тука стана тюрлюгювеч от сюжетни линии.

За мен (може и да не разбирам смисъла) зад "Искам да съм баба" не се крие искам просто да гледам/да си играя с малко дете. Тук по-скоро прозира желанието да видиш продължението на твоето дете, да видиш какво следва. А не просто да гледаш малко дете.

Да, ако партньорът на порасналото ти дете има дете, то ти като родител на твоето пораснало дете е редно да ужаваш това дете, като част от семейството на твоето. Това дете си има майка и баща, баби и дядовци - респективно техните родители. Да, желателно е да го приемаш като част от семейството, но нивото на близост зависи от самото дете, от биологичния му родител и отчасти от твоето дете. Тук няма какво да набъркваме донорския материал или осиновяването, защото иде реч за съвсем друго.

Не може да упреквате някого, който има свои си лични предразсъдъци - познавам хора дори с предразсъдъци спрямо АРТ, виждала съм в градинката, когато дъщеря ми беше малка, по-възрастни жени да не пускат внуците си да играят с едно момченце, защото било инвитро. Имам познати, които искат да осиновят дете, но не могат да приемат да е ромче, например. Защо - те си знаят и така го чувстват.

Децата трябва да бъдат желани и обичани, това е, независимо как са се появили в семейството. Ако има закостенели хора в това разширено семейство, то двойката трябва да вземе решение как да процедира, но със сигурност едно е важното: не трябва дете (биологично, осиновено, с донорски материал и каквото там още се сещате) да се чувства отхвърлено и нежелано. Ако доведеното дете не се приема като внуче - това е положението, колкото и да се говори и да се натиска, то няма да бъде прието. Нито евентуалната баба, ще каже, че то ѝ е внуче. Вътрешно усещане е и няма как да се превъзпита човек на 55+, колкото и да ни се иска светът да е идеален.

Не се газирай, защото не реагираш в посока да ме оборваш, не ти търся валидацията- виждала съм го, сравнявам го с още 3 нации, колкото и да ми е ограничен собственият опит.
Аз твърдя, че в България търсенето на биологична връзка е в пъти повече.
Това, и точка.

Не случайно, доста скоро, до преди едно поколение, не се казваше открито, че си осиновен, не се гледаше с добро око на “парясниците“, има сто народни поговорки за отглежданите от чужди бащи/майки...


Аз не виждам различни сюжетни линии- става въпрос все за същото- ще има ли внуци , или няма да има..

Как го обясняваха тия възрастни жени за ин витрото и играта с децата? Това направо като някаква сатира звучи, не мога да си представя само това да им е бил мотивът.

Ти сериозно ли, за пръв път го чуваш ??

Моята майка и свекърва ми (макар да смятам, че и двете си имат своите, и не малко, положителни качества) не казаха (и не даваха да кажем), до края на майките си, че сме правили инвитро.

Щото другите няма да пускат децата си да играят с твоето, нали?

Дреме ми шапката.
На възрастните им е трудно да разберат.
Аз не го разбирам, нито съм се мъчила да го осмислям.

Аз нещо не се сещам и една от тия сто поговорки. Нещо гадно ли са?

„Храни куче да те лае, бави чуждо дете да те забрави.“

трябва ли ти още?

АМи няма нужда и да казвате, че сте правили инвитро.
Как ще го обясниш на 60 или 70+ годишни хора. За тяхното поколение е съвсем различно отношението и мнението към темите за децата, поколението,семейството, брака....

Прибираха си децата, аз моята не. Между другото, момченцето беше много сладко дете.
Един ден, едната от тях дойде при мен и ми вика: "Бързо отивай да прибираш дъщеря си, да не играе с това момченце!!" и на учуденото ми "Защо, проблем ли има?" ми се отговори "Ми то е от инвитро". И аз изпаднах в тотален шок, защото, както казах - и майката беше много приятна, и бабата - много интелигентна, детето кротичко и много симпатично.... Ама ей на, предразсъдъци. То и отдавна беше де, преди повече от 20 г.

Извинявайте за офф топика.

"Храни куче да те лае" е поговорката, останалото са глупости

Може да са имали предвид, че е от донор. Не е уважителна причина, но има някакъв смисъл, в другото никакъв смисъл не виждам. Все едно да кажат "прибирай си детето, онова дете е късогледо / куцо / дебело / каквото там" - не е просто да е предразсъдък, логика не виждам.

Аз не съм казала, че са умности.
Само, че съм чувала доста, а и фолклористиката е доста обятна наука, че да се изказваш така категорично.

На мен ми звучи като някаква фантастика. Освен някакви псевдонабожни да са били, нали църквата нещо има против ин витрото. Обаче възрастта им предполага да са получили яко атеистично възпитание, та и това нещо не се връзва.