"Искам да съм баба!"

  • 14 093
  • 581
# 570
Емоционална връзка може да не развиеш дори със собствените си деца вие за осиновени ми говорите.
Хаха!
Всичко зависи от подбудите, с които си създал/осиновил децата.
Ако си егоист ще си егоист без значение дали детето ти е твоя кръв и плът или е осиновено.
Без значение дали си баба/дядо или осиновител/родител.


За това и родителите си делят децата. Ама се правят на "дръж ми шапката".
Все за едното има повече, а другото духа супата.
Виж целия пост
# 571
Магдена,

Нищо от посоченото не е защото децата са били осиновени.
Да хванем статистиките на проблеми с биологични деца?

Но да най-просто е ако някой не може да се грижи за деца, въобще да не се хваща..

Много ясно, че не затова. Просто с осиновените е много по-сложно и неясно. Обясниха преди мен защо. Защото никой свестен човек не си зарязва детето за отглеждане от друг. А от несвестни какво може да се очаква? Имаме си много хубава поговорка, крушата не пада по-далеч от дървото.
За другата част от поста не искам изобщо да се хващам, ти как реши, че не могат да се грижат за деца, не знам?
В единия случай имаха родно дете, след осиновеното и родното беше на втори план, а осиновеното, понеже беше момче, беше на пиедестал. Но това не попречи след пубертета да се развият много лошо нещата.
За втория случай е същото, детето беше толкова обгрижвано и обичано, че искрено ми е жал за тези хора.

Плюй си в пазвата, не казвай големи думи, че е страшно.
Виж целия пост
# 572
Ееех, колкото ще се охарчиш за бонбони за две деца, толкова и за три... Егати! Не го приемам, честно! Това са деца! И не кои да е, а полубрат/полусестра на твоите внуци!
Но всъщност щом казваш, че се държат добре, вероятно няма повод да се изказвам крайно. Дано да е така!
Не става дума за количеството бонбони. Но например през ваканцията двете деца могат да отидат при тези си баба и дядо, родителите на бащата, а другото дете - при своите баба и дядо, родителите на своя баща. Или тримцата при общите баба и дядо.
Наистина има разлика между свои внуци и други деца, макар, всички знаем, децата са цветята на живота. Все пак не носим отговорност за всички деца на света, колкото и всички да сме хора. Даже и маймуната не се грижи за всички малки маймунки.
Виж целия пост
# 573
Горно споменатото маймунче, живее и дели ежедневие със собствените им / на хипотетичните баба и дядо/ внуци.
Живее, храни се, спи, дели стая , може би...
Дели обща майка или баща...
То бива , бива първобитност....
Виж целия пост
# 574
Горно споменатото маймунче, живее и дели ежедневие със собствените им / на хипотетичните баба и дядо/ внуци.
Живее, храни се, спи, дели стая , може би...
Дели обща майка или баща...
То бива , бива първобитност....

Същите тия ревът на умряло когато децата им (с право) ги отсвирят.
Ама иначе да делиш деца на "моите" и "твоите" можеш.
А още по-извратено е когато пренебрегваш едното внуче за сметка на другото защото не е от "любимото ти дете" или просто мразиш снахата/зетя.
Виж целия пост
# 575
Еднакво ли обичате своите и чуждите деца или гените се обаждат и обичате повече своите?
Виж целия пост
# 576
В рода ми имах двама осиновени братовчеди.
И двамата бяха отритнати от родните си баби и дядовци защото не са "кръв".
Когато станаха възрастни съзнателно прекъснаха всички връзки и с други роднини, които цял живот не спряха да ги одумват, че са осиновени и изобщо се отрекоха от т.н. "семейство".
На пръв поглед "неблагодарни *****", като се вгледаш по-дълбоко, обаче излиза нещо съвсем различно.
И понеже тук никой не мисли за тия деца, вие как бихте се почувствали на тяхно място?
Виж целия пост
# 577
Коментирам такъв тип ситуация, при която няма осиновяване:
Познавам семейство, в което бащата е починал и оставил майката с две деца. По-късно тя се жени и ражда още едно дете.
И ето какво е отношението на бабите и дядото: от страна на майката делене няма, те всички са им внучета, деца на дъщеря им.
Но родителите на починалия баща си имат 2 внучета и толкоз, другото е просто дете на тази майка. Като добри хора, се държат добре с него, но своите внучета са си свои внучета, те без син са останали и имат само тях.
За мен е разбираемо и логично.
Скрит текст:
И не значи, че те не е трябвало да имат изобщо деца, след като правят разлика между собствените внуци и някакво дете, което не им е внуче.

От друга страна, природеното дете си има комплект баби и дядовци, "старите" деца също, само че това са различни комплекти, само една баба и един дядо съвпадат.
За едните баба и дядо третото дете не е тяхно внуче.
Вие еднакво ли обичате своите и чуждите деца, та очаквате бабата и дядото да обичат еднакво своите и чуждите внуци?
Виж целия пост
# 578
Ами съвсем нормално е описаното от Uncommon, то ли породи такава реакция, аз не разбрах точно. Ако мъжът не беше починал, а се беше развел, пак ли щеше да се очаква от тях да приемат новото дете на бившата за свое внуче? Те си имат внуци, а третото дете от своя страна си има баба и дядо по бащина линия, живи или починали, няма значение. Естествено, че нормалният човек ще се държи добре с детето, не са си непознати, не са случайници някакви, съдбата им е определила някава връзка, но това не е връзката баба-внук и толкова. Нищо травмиращо няма. Детето много добре знае, че си има свои баба и дядо, а тези са на братята/сестрите му.
Виж целия пост
# 579
Грозно е непризнаването на различно мнение. Да, не приемам за себе си осиновяването по ред причини. Няма нужда някой несъгласен да ми прави анализи и да ме квалифицира. Това е положението.
Виж целия пост
# 580
Скрит текст:
И , от така създалата се дискусия, все пак се затвърждава моето убеждение, че се залага на гените, не на моционална връзка, привързаност, обич и топлота...
Моето наблюдение при две семейства с осиновени деца е за изграждане на силна емоционална връзка. Много им се радвам. При едното дете познавам лично бабата и дядото. Нека все така са щастливи всички!
[/quote]

Децата наясно ли са, че са осиновени - дали емоционалната връзка е здрава/силна става ясно, когато нещо я подложи на изпитание. Иначе, дано са щастливи наистина.
Виж целия пост
# 581
Грозно е непризнаването на различно мнение. Да, не приемам за себе си осиновяването по ред причини. Няма нужда някой несъгласен да ми прави анализи и да ме квалифицира. Това е положението.

За мен дали ще делиш внучетата на осиновени или на "по-малко" или "повече" обичани в зависимост, от това кое от децата ги е родило за мен е еднакво гнусно.
Ти си вярвай в каквото си искаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия