Много важна петиция (трудна тема: посещения на близки в интензивното отделение)

В Русия и Украйна – страни, в които съществуват закони относно посещенията в отделенията за интензивно лечение – тези отделения също са проектирани като общи зали с паравани за осигуряване на уединение между леглата, а не като изолирани боксове. Въпреки това, по някаква причина, това не пречи на спазването на закона в тези държави. Ако допускането на близки хора вътре е наистина невъзможно (поради карантина или риск от заразяване), трябва да се осигури алтернативен начин за поддържане на връзка. Пренебрегването на психологическата подкрепа е опасно; то вреди.

Виж какво, хич не ме интересува какво е в Русия и Украина. Тук дори боксове не могат да се отделят, а пари за защитни костюми няма.
Всички лежим в една стая, а “посетителите” влизат цивилни, най-много едни калцуни да сложат. Като съм с катетър, дренаж, кислород и назо-гастрална сонда, най-малкото нещо, което съм искала е да ми се мотаят някакви външни лица. Жената, която дойде се беше поляла с парфюм, от който на мен съвсем ми се догади, а да не говорим, че бях чисто гола, защото ме оперираха по спешност и така и не ми бяха донесли багаж все още. Разказвам реална ситуация, а не измислени алтруистични приказки колко е важна психическата подкрепа. В интензивното така или иначе си в делириум от всичките неща, които ти слагат и изобщо не ти е до никой. Ако толкова искаш да видиш някой чак пък толкова - всички сме с мобилни телефони, има FaceTime, има Viber и т.н. Не си изолиран напълно от света, ако толкова ти е да чуеш някой от близките ти (а обикновено не ти е, защото ти е толкова зле, че не можеш да мислиш).

Ако човек остане в съзнание по време на продължителен престой в интензивното отделение, наистина ли е хуманно да се отказва достъп на близките му? А какво да кажем за малко дете, което лежи на непознато място – уязвимо и изпитващо болка – докато на родителите му е забранено да го виждат? Нима това не би травмирало тежко психиката му? А увредената психика означава влошаване на състоянието.

Пък в Русия и Украйна...

Heleen2,

Ти изобщо влагаш ли някакво критическо мислене в нещата, които пишеш? Имаш ли идея какво значи интензивно отделение, реанимация и какви са хората, които лежат там? Това са сериозно болни хора, в реанимация са на животоподдържащи апарати. За 5 път ти казвам, че там нямат място никакви външни хора, защото застрашават здравето и живота на изключително тежко болни хора, ти си повтаряш като папагал за психологията на цялата ситуация. Да, сигурно подкрепата на близките е важна, но това са форс мажорни обстоятелства, а не ходене на свиждане при някой, дето си е направил нос или ц*ц*. То и при такива, когато са току-що оперирани, не влизат външни хора.
Кое от всичкото това не е ясно?

   Подкрепям другите потребители. В отделенията за интензивни грижи не трябва да се допускат външни лица. От една страна заради високия риск за привнасяне на зарази, от друга страна защото в България повечето отделения разполагат само с общи стаи. Не мога да си представя пациент току що излязъл от операция, зашит, с катетри излизащи от него, отметнат чаршаф за удобство на сестрите, пациентът в несвяст, полугол и интимните му части на показ заради отметнатия чаршаф, и на съседното легло родителите на друг пациент да го успокояват. В интензивните отделения често има спешни ситуации, коридорите и помещенията трябва да са максимално свободни и удобни за медицинския персонал да се придвижда, да тича ако е необходимо, да бута кушетки с лежащо болни, или тежко оборудване от една стая в друга, как това да стане ако в коридора се разхождат посетители. Особено пък в днешно време, когато всички разполагаме с мобилни телефони и видеовръзка, по-добре да се избегнат лични посещения. Относно малките деца, децата до определена възраст задължително влизат в болница с придружител. Дори и след тази възраст, някой болници също разрешават. Но в такъв случай, придружителят също трябва да остане в отделението, а не да прихожда. 
  Разбира се, би могло да има и изключения: Например ако пациентът е настанен в самостоятелна стая с вход различен от общия за отделението, и не застрашава здравето на другите пациенти - би могло да се приеме посещение от външни хора. Или ако пациентът е в краен стадий и е преместен в отделение по палеативни грижи.

И П, описах точно такава ситуация, защото на мен това ми се случи в деня, в който бях оперирана, да пуснат хора с връзки в общата интензивна стая.
Затова и пиша с такава критика, ужасно беше.

Необходимо е да се прави разграничение между отделните категории пациенти: някои престояват в интензивното отделение за кратко, докато други остават там за продължителен период. Отказът на достъп на близките до пациент с дълъг престой нанася психологическа вреда. Никой не предлага денонощно стоене до леглото на болния – това наистина би изисквало отделни болнични стаи.
Проблемът е, че в някои отделения за интензивно лечение използването на телефони е забранено. Това означава, че ако са забранени както посещенията, така и телефоните, пациентът в съзнание остава откъснат от семейството си.
Да, Русия и Украйна са най-добрите примери за България; ако човек се опита да даде Запада за пример, може да чуе коментари от рода на: "На Запад отделенията за интензивно лечение са разделени на отделни стаи, докато в България представляват една обща зала".
Поради това се посочват примери за държави със същото разположение на отделенията за интензивно лечение, където обаче – за разлика от нашата страна – това не е попречило на приемането на законодателство, позволяващо посещения от близки.

Вашето "искам да окажа подкрепа на близкия ми" застрашава останалите болни в интензивното. Егоистично и безотговорно поведение.
Като ви харесва, подписвайте си петицията. Подозирам, че няма да срещнете много подкрепа, обаче.

Хайде моля точно русия и Украйна да не са ни еталон за медицински стандарти. Я проучи как е в Германия, Швейцария, Холандия, UK, САЩ. Стига ръси глупави идеи

   Моля, вложете малко критика в собствените си думи!
Да давате Украйна като пример и нейните болници по време на война е просто безумно! Хората са във война, болниците са препълнени, хигиенните изисквания занижени, така или иначе имат липса на медицински материали, болните понякога биват местени в бомбоубежища поради въздушни нападения.................. кой влиза и излиза им е най-малкия проблем.
   Разбирам фокуса, който давате върху важността на менталното здраве. Това наистина е важно за пациентите. Но физическото здраве винаги е с предимство. Едва когато тялото е закрепено, можем да говорим и за ментално здраве. По думите Ви разбирам, че не сте лежала или влизала на свиждане в такова отделение. Другите потребители Ви дадоха редица примери за това как се чувства човек лежащ в такова отделение.
   Преди да дадете фокус върху менталното здраве на конкретен пациент, помислете и за останалите пациенти които лежат в същата стая! Знам за редица държави в които свижданията са разрешени, но населението на тези държави е с коренно различен манталитет. Например в Нидерландия свижданията са разрешени, но само по двама, и има ясно правило ако пациентът е със закрита завеса или стаята затворена, то никой не влиза. Е, представям си само как българите спазват това правило! Завесата закрита - Ами да я открием! Вратата затворена - Ами ще си я отворим сами!!!

И така, смятате ли, че психическото състояние на пациента е напълно маловажно?

   Да подобрим менталното здраве на един пациент, или да влошим физическото здраве на трима? Кое според Вас е по-важно?
   Ако успеете да извоювате самостоятелни стаи на всеки пациент, така че неговите посетители да не застрашават здравето на останалите лежащи, с удоволствие ще подкрепя петицията ви.

Не, психическото състояние на пациента не е маловажно. Но който е в интензивно, знае, че ако иска да оцелее, трябва да си впрегне всички възможни ресурси, за да го направи и повярвай ми, там нещата опират до режим на оцеляване. А не до празни приказки с всичките ти роднини на екзистенциални теми. Свиваш се и се опитваш да издържиш на всичкото това, на което си подложен, защото там не си човек, а си същество с много тежко болно тяло, за което не можеш да се грижиш сам. Ако искаш психология, мога да разкажа от първо лице, единствено число как се чувства пациент в интензивно с още повече подробности, но ти явно не искаш да чуеш и си представяш, че едва ли не тълпата посетители ще ти направят състоянието по-добро. Да си си помислила например, че пациентите не биха искали да ги виждат близките им в мизерното им състояние, в което са? И има още купища аспекти, за които ти, като случайно коментиращ човек отстрани, никога не би се замислила преди да изпаднеш в такава ситуация.
А относно преградите и параваните, ще дам един много неприятен пример пак от личен опит. Когато раждах, бях в една стая с едно момиче, което роди ден след мен. Бебето и беше болно, сложиха го в куриоз. Горката, след секцио, не знае дали бебето ѝ ще живее, но хоп, идва времето за свиждане и моите роднини се изсипват в стаята ни, за да се възхищават на моето бебе. Майка ми дискретно я отпратих, но нахалната ми свекърва беше “Ми мен какво ме интересува? Аз съм дошла да си видя внучето” и освен това си метна дамската чанта на едно резервно бебешко легло, което седеше в нашата стая. Просто щях да потъна в земята от срам и неудобство.
Та - чудесна психическа подкрепа беше за мен, и прекрасна за момичето, което си изрева цяла нощ очите.

И така, какви са идеите ви? Трябва ли психическото състояние на пациента напълно да се пренебрегва? Или може би съществува алтернатива на посещенията на място? (За съжаление, в някои отделения за интензивно лечение не само са забранени посещенията, но и използването на телефони – тогава как един контактен пациент, престояващ там продължително време, би могъл да поддържа връзка със семейството си?). И да, през годините, откакто в Русия и Украйна бяха приети закони, позволяващи посещения в отделенията за интензивно лечение, не е регистриран нито един случай на смърт вследствие на инфекция, предадена на пациент от посетител.