Тихичко се моля и изричам: 'Искам бебе да обичам !' ~бебеправене 628~

Записвам се и аз в новата темичка. 😊
Не съм активна в писането, но Ви чета постоянно през тази година. С ММ искаме бебче вече почти две години. от следващия МЦ започвам да ходя на фоликулометрия, като ще ми предписаха фемара заради ПКЯ, силно се моля и надявм нещата да се случат скоро. През март имах биохимична бременност, като положирелния тест го видях на Благовещение, за наше съжаление е било само знак, че има надежда за успех, но не е бил правилния момент явно.
В тази връзка искам да Ви попитам вие вярвате ли в силата на молитвите, знаците от съдбата и изпитанията, пред които ни изправя Господ.
Не съм силно религиозна, но ми е интерсно Вие преминавайки през същото или по-тежко от нас до каква степен се опирате на вярата.

Честито малко мъжче, Среднощно слънце! Най-щастливото дете и човек да е!

Допълвам се по въпроса за вярата. Трудно е човек да върши нещо без да вярва - дали ще е религиозна вяра, дали ще е в някаква голяма висша енергия, дали ще е в нас самите, дали ще е в медицината, дали в собствения си късмет, дали че врачката така е казала - има много разновидности, все е вяра.

Записвам се и аз в темичката!Много ми харесва името й!Пожелавам на всички стари муцуни от тук да ни е последна и да се преместим в темите за термин с месец …
🍀🤗🤍💫Успех момичета!Бъдете силни и вярващи!
Честито на всички които вече гушкат бебенцата си или им предстои! ❤

И аз се записвам! Всеки ден си ви чета и чакам с вас! 🍀

Аз вярвам! Вярвам, че всичко е с някаква причина.
Когато след 18 месеца пуснах юздите и си рекох 'Нека бъде твоята воля' и просто приех, че може би съдбата ни е такава, да сме си само двамата. Отпуснах се, а аз имах страхотна мания за контрол, но с течение на времето разбираш, че нямаш власт над живота.
И чудото дойде, точно както бях чела в много разкази на други мами и не вярвах, че нещо такова може да се случи на мен. Точно месец преди консултация за инвитро...

Вярвайте! 🍀

Среднощно Слънце, честита рожба! Бъдете здрави и щастливи!

На всички чакащи и очакващи - късмет и успех пожелавам!

Относно това с вярването: винаги ми е звучало противоречиво на мен. "Не вярвах, че ще стане, и точно тогава стана" много ми се бие с "вярвайте и ще стане". От всички тези споделяния за "не го мислех и то тогава стана", оставам с впечатлението, че просто човек трябва да спре да се надява/вярва, за да се получи. Наистина не го разбирам и в никакъв случай не целя заяждане. Обожавам такива истории, защото ми дават още повече надежда и тласък за действие, че има шанс и за нас.
Аз вярвам, че каквото е писано, ще стане. Вярвам също, че и трябва да се действа, а само с чакане на чудото то няма как да се случи. Но пък и такива истории има - спиране на всичко и то си става. Един Господ знае на кого какво му е писано.

В инцидентен разговор с псевдо психолог ми се каза “трябва да оставите Господ и Вселената да си свършат работата”

Май никога не съм искала повече да наръгам човек с каквото ми попадне

Аз съм изключително обсебена от знанието и не виждам как да се отпусна, наистина дори подсъзнателно ми влияе, в най-натоварените моменти свързани с работа се "хващам" как ми жужът мисли за бебе.
Сега чета книга описваща цикъла, хормоните и кое как влияе, това много ми помага да анализирам нещата и това ме кара да съм спокойна знаейки какво ми се случва в тялото. Но колкото повече време минава, все се чудя, вярвам ли достатъчно, заслужила ли съм Господ да ме дари с рожба.
Не знам изразявам ли се разбираемо и разчитате ли кашата в главата ми

За вярата не мога да кажа че вярвам,  вярващи сме . Моля се за дете , но след всичко не знам колко вярвам е това.

Мисля за пусна изследвания тези дни +имунологичните.

никога ама никога недей да влизаш във филма, че не заслужаваш нещо. Забременяването не е подарък, щото си изчистила стаята си и си написала домашното.

Благодаря ти за тези думи, наистина 🩷

Е щом разни наркомани убийци дилари сродници имат деца защо ние да нямаме ?

Иначе честито Слънце!

Аз с вярата приключих. След 5 години инвитро, 6 бременности и 6 загуби, 2 от които в късна седмица, вече не вярвам в никой и в нищо. Ни доктори, ни съдби, ни онзи горе, в нищо. Остана само малко надежда, че може някой ден и нас да ни огрее, но сигурно ще бъде по погрешка в нечия програма. Дет се вика, някой се е объркал да натисне копчето " позволено", защото засега само другото натиска. Пуснала съм се по течението и не го мисля, почивам си, защото и аз съм човек. Да искаш дете е най-жестоката борба. Имам чувството, че на всички други се случва, освен на мен и още няколко човека от тази тема. Даже ония от Блатото и от Изолатора излизат по-бързо от нас.
А пък тия като ги чуя - отказах се и то стана, пуснах контрола и то стана, спрях да го мисля и то стана. А ми всичко съм пробвала и не , не работи така. Станало е, защото тогава ви е било позволено. А не защото сте били на почивка, пуснали сте контрола и не сте го мислили, защото сте се напили и сте правили див кекс. Нищо лично нямам към никой, но звучи малко като ми при теб не става, защото много го мислиш, много го контролираш, не го заслужаваш, защото не си го "пуснала". Повярвайте ми, нещата се случват само и единствено с позволението на онзи Горе! Никой друг, нито доктори, нито врачки, нито ембриолози, само като той позволи. Преди два дни говорих с момиче, което е родила в 32 г.с., уж нормална бременност, никакви проблеми и детето умира две седмици по-късно. Това е почти цяла бременност, радвал си се че идва раждането, дори е родила и бам....целия свят ти се преобръща. Някоя ще каже, е да, ама вие поне забременявате, аз още не съм, друга ще каже, е да, ама вие поне сте стигнали донякъде, макар и с аборт, аз никога не съм, трета ще каже, да, ама тя поне е родила, аз още не съм. Всеки си страда от неговата камбанария, няма правилно и грешно. Но има само един , който разрешава кога ще стане, как ще стане, кога ще се появи и най-важното да му е писано и да е живо и здраво.
Та така няма вяра, има надежда и има чакане. За едни дълго, за други не толкова.

Абсолютно съм съгласна със Салсера.
Най-странното при мен е (вярваща съм и то много), всичките ми аборти са все на някакъв празник. С последния аборт наша съседка е сънувала свекърва ми (която почина преди повече от година), която се разхождала с малко момиче в квартала и се хвалела, че има внучка. Е, след изследване на абортивния материал стана ясно, че бебето е било момиче.... Така че вярвам, че има някаква сила, има нещо, което ние не разбираме. Спокойна съм, че момичето ни, колкото и банално да звучи е в добри ръце, защото свекърва ми беше разкошен човек. Може да звуча смешно, но съм си го мислила това много пъти, откакто се случи...
Каквото е писано, ние не можем да променим!

Зависи кой колко вярва и в кое. Иначе може да се промени!  В библията има случай Бог далживот на болен цар 15 г след молитва.

Прогестерона ми е  14 нг мЛ 7 дни след о.

Аз бих казала - добре, че я има вярата, иначе тежко ни и горко!