Тихичко се моля и изричам: 'Искам бебе да обичам !' ~бебеправене 628~

Здравейте, силни момичета🌸
Записвам се с първа неуспешна инсеминация, направен кръвен тест на ден 14 по предписание на лекарката.

Честито на Rouina91 чела съм темата за инсеминацията и много се радвам, че си успяла и въпреки положителния резултат помагаш на всички и си тук❤
Искам да ви питам за имунологията, кога се обръщате към нея?
 Аз съм пациент на д-р Калчев правихме хистероскопия също ми е изследвал и тромбофилии, но виждам, че много от вас пускат и нк клетки, но не знам кога се прави това, вече когато е инвитро ли, мога ли по-рано да търся отговори там понеже ние сме с неизяснен стерилитет, уж всичко ни е наред, но не става от 2 години.

Благодаря ви🫶

Попринцип репродуктивните насочват към имунология сякаш дори след 1вия неуспешен инвитро опит. Да ти кажа мен много ме е яд, че не се консумирах преди това, понеже проблема при нас се оказа основно имунологичен, поне аз така подозирам. Репродуктивната имаше съмнения за евентуална ендометриоза, но друг специалист ги отхвърли, та в крайна сметка не знам там. Симптоми имам попринцип та има вероятност и действително да я имам, но не е доказана. Мъжкият фактор, който имахме в нашия случай двете репродуктивни при които сме били казаха, че бил 'незначителен', точно защото при нас селекциите работеха много добре.
Та както прецениш ако ще ти е по-спокойно и искаш да изчистиш съмнения някакви направи консултацията по-рано.

Иначе благодаря ти!

Аз също съм на мнение, че не пречи да направиш консултация с имунолог преди да стартирате инвитро процедури.

Да дам ъпдейт и какво се случва около мен. Минах ЗЕТ на 02.10.2026 г., имам положителен резултат от кръвен тест. В деня на трансфера ми записаха час при репродуктивната на 15.10.2026 г., това е някаква нова порядка в клиниката. Утре ще разберем дали ще се види нещо на ехографа.

Нани, браво, много се радвам и много стискам палци!
Ру, така е точно за варикоцелето, да. Добавките нямат особен ефект, а селекциите по време на инвитро са много важни. И при нас направиха селекция, така и не разбрах до последно дали беше пикси или макс, но много се постара емриоложката и намери годен сперматозоид въпреки лошите показатели.
Иначе нашият план е да направим и този инвитро цикъл и тогава ще вземем решение дали ММ да се оперира. Наистина има противоречиви мнения и мои, и негови опасения, макар че в общия случай помага операцията сякаш.

Здравейте! Знам, че на фона на всичко, през което минаваме, това вероятно е един от най-дребните проблеми, но ми се иска да поговоря и за тази страна на инвитрото.

Вчера разглеждах снимки отпреди година-две, преди да започнем целия този път, и за първи път си дадох сметка колко много съм се променила. Не говоря само за качените килограми. Имам чувството, че цялостно съм повяхнала. Лицето ми изглежда различно, кожата ми стана много по-суха, погледът ми е друг и сякаш за тези две години съм остаряла много повече, отколкото би трябвало. А още нямам 30.

Знам защо правя всичко това и, разбира се, крайният резултат е много по-важен от начина, по който изглеждам в момента. Но понякога ми липсва момичето, което виждам на старите си снимки. Не толкова заради килограмите или външния вид, а защото сякаш тогава съм изглеждала по-жизнена и повече като себе си.

И ми стана интересно как е при вас. Усещате ли, че инвитрото, хормоните, чакането и постоянното напрежение са ви променили и физически? И как успявате в целия този процес да се грижите и за себе си и да не се изгубите напълно в него?

Luciana, всичко, през което преминаваме, е значимо и си струва да бъде споделяно. Не си сама в тези си усещания. Преди две години бях постигнала желаното тегло, харесвах се в огледалото и на снимки, ходех на йога два-три пъти седмично и животът ми вървеше с лекота. Тогава започнахме опитите и постепенно всичко се промени - както външно, така и във вътрешния ми свят. Още тогава качих няколко килограма, но все още се чувствах добре в кожата си. Ние сме в репродуктивно лечение от началото на тази година и от тогава насам съм качила още едни 5-6 кг, които отказвам да сваля с драстични диети или тренировки.
Вярвам, че на всяка от нас това изпитание се дава, за да научим ценен урок, да променим нещо в себе си, да израснем като хора. Да, сега се чувствам пухкава и уморена, но когато забременея и кача още килограми, ще бъда щастливо пухкава и уморена и изобщо няма да се тревожа за външния си вид. Просто ще съм го преминала цялото това кахърене, че старите дрехи вече не ми стават и ще вляза с готовност в следващия етап. За мен уроците, които уча, са търпение, приемане и вяра и дори нещо на пръв поглед дребнаво като преодоляването на суетата ми помага да вървя напред.
Тази година се отказах от много любими неща - кафе, вино, пътешествия. Моя мъдра приятелка ме попита с какво съм заместила тези удоволствия и осъзнах, че не бях. Тогава посетих два пъти психолог, започнах да ходя на масаж от време на време и да си позволявам по-чести отсъствия от работа, за да се разхождам, да чета книги и да правя любими свои неща, без да се чувствам виновна.

Нани, честито! Всичко да е наред и дано да видите сакчето още днес!
Имам чувството, че пациентките на Чапанова една по една се изнизвате бременни, дано да продължава така тази тенденция .

Lucíana, Arcobaleno93, така е. Лошото е, че това не е видимо само за нас. Стреса, умората, това да се чудиш как да нагодиш процедурите с работа и как да не се набиваш твърде много на око. Самите медикаменти и хормони, абе влияят си и няма какво да си говорим. Лошото е, че не влияе само на нас - половинките също са потърпевши колкото и да не отразяваме, че е така.
След неуспешният опит, който имахме края на януари ми се наложи принудително да си направим почивка с инвитрото, понеже почвах нова терапия за артрита и нямаше смисъл да правим каквото и да било без да видим ефекта от нея и да изчакаме няколко месеца. През това време не съм ходила на прегледи и почти не съм приемала медикаменти освен прогестерони, които ми бяха изписали в определени дни от цикъла. В момента в който прецених, че е време да се видя с репродуктиваната и да продължим напред, явно вече и психически поотпочинала вече и физически чувстващата се по-дбре (терапията ни беше сработила) и наистина се чуствах добре. Първото нещо, което ми каза тогава репродуктивната влизайки в кабинета й беше нещо от сорта на 'Не знам какво сте правили, ама изглеждаш чудесно, много свежа и отпочинала' (Тя знаеше, че прекъсваме за кратко поради тези причини). Общо взето си каза, че преди като сме се виждали съм изглеждала много изморена и измъчена, а имало голяма промяна. Та личат си тези неща. Дайте си почивка ако не се чувствате добре.

Има го и другото както казва Arcobaleno93, когато нещата се случат тялото се променя ама някак спира да ти пука, на мен даже си ми харесва коремчето. Много ми е хубавичко да си го галя и пипам . Някак много ми е миличко като знам че вътре расте бебенцето ни.
Даже още в началото като не бяхме казали на никой, че най-накрая сме бременни получавах много комплименти за вида ми и как изглеждам, че съм се разхубавила, че съм качила някое и друго килце (аз съм много слаба, да не кажа грозно кльощава). Че изглеждам много добре. Всичко е психическо. Стреса те уморява и състарява. Когато се случат нещата и засияеш от щастие и кеф вече визията е друга. И това се забелязва от хората и пак казвам, тогава все още не бяхме казвали на никого. Факт е, че странични хора коментираха и мъжът ми, че бил станал много по-спокоен и ведър след като разбрахме, че ще чакаме дете. От там си дадох сметка, че явно и на тях им личи стреса и притеснението.

Моята гледна точка е малко по-различна. Аз виждам един хубав ефект последните години опити и това е, че кожата ми е значително по-добре(не е идеална, но сравнено спрямо преди разликата е огромна). Отдавам го на всички добавки и промяна в начина на живот. Относно килограмите: и аз качих доста, но според мен голям принос има и възрастта 30+, когато метаболизмът малко по малко започва да се забавя.
Унилият и обезсърчен вид понякога е трудно да се прикрие, когато единствено срещаш греда след греда. Неминуемо имаш ли успех и спокойствие, че всичко е наред, това няма как да не се отрази на тялото и да не се забележи от околните.
Казват някои хора да не "губиш себе си" в тежки периоди, ама как да стане ... Много работа се иска, а аз лично вече нямам никаква енергия и капацитет. Нито ми се занимава с хобита, нито ми се пътува, нито ми се социализира, дори с приятели не ми се вижда. Единствено и само искам да си седя вкъщи и това е. Колкото и да е депресиращо, така усещам, че си пестя енергията, която редовно влагам пък в прегледи, процедури и поредните разочарования, надявайки се най-накрая всичко да се промени драстично.

Почивката е много важна както и времето за себе си. Да седнеш да почетеш някоя книжка вкъщи на топло или да изгледаш някое филмче. Аз също бях ограничила виждания с хора и в момента са ограничени покрай вирусите и гриповете, че с тази имуносупресия не ми се иска да си натреса нещо. Честно казано дори не ми пречи. Щом така го усещаш и се чувстваш добре - стой си вкъщи и аз така правех и продължавам да правя.

Любче, при теб какво се случва? Оправихте ли ендометрита? Ще правите ли нещо скоро?

Ендометритът уж изчезна с пиене на АБ, ама имам подозрения, че не са съвсем наред матка/тръби. Та ще видим какво ще излезе от ЗЕТ-а и, ако няма успех, може би ще си настоявам за ЯМР или диагностична лапароскопия.

Lubanik, стисам много палци да не се налага да се стига до там. Успех желая на ЗЕТ-а когато и да е той.

Аз килограми не качих след 11 пункции, но тотално загубих себе си. Живота ми от 3 години се върти само около хормони, клиники, pgt, схеми. Всяка свободна минута чета и търся информация. С 2 думи: тотално забих.
Залъгвах се, че се държа психически и паник атаките са на хормонална основа. Да ама не.

През цялото това време не бяхме ходили на почивка. Защото, нали, как да изпусна месец заради глезотии. А сме хора, които не спираха да пътуват, почти цял свят сме обиколили.

Та така до момента, когато бях след пункция и трябваше да пропусна 2 месеца, за да чакаме имунологична биопсия и за ендометрит. Отидохме за 1 седмица на море, почти на сила беше за мен. Нямах енергия за събиране на  багажи, а и сякаш като съм тук контролирах нещата. Е, заминахме и още на 1вия ден нямаше помен от паник атаки, почувствах се страхотно.

Миналата седмица повторихме упражнението, беше най-якото проветряване на главата ми. Откакто се върнах всички ми повтарят, че изглеждам различно и някак свежа. И за пръв път ясно си дадох сметка, че съм имала крещяща нужда от почивка и да забравя всичко. Сега зная каква е рецептата и че щом "забия", просто трябва да се отдръпна за малко. И това е много по-смислено от постоянното натискане на педала.

За съжаление от 3 седмици съм ту болна, ту здрава. Трябва да пусна контрола на имунологията в понеделник, а от вчера пак съм с хрема и отпадналост. И пак се почват схемите, но го има и положителния заряд от почивката и все си мисля, че някак ще се наредят нещата

И аз качих сега,съм пколо 80кг
Ние т е аз не знам от кога сме само на тази вълна. Уж не ми е фикс идея.
Поне от 3 г се нервирам.при среща с доктори и изследвания като пускам.

Все още мисля за тези неща. Но малко по -малко.

Тази година ходихме в Бургас ами не беше зле.  То бях бременна и бях във филма.
Понякога чета книги. Но не мога да ги дочета. Нямам желание за нищо понякога.  Имам голяма колекция с лакове за нокти почти не слагам лак.