Номинации за най-голяма муня (тема 16)

  • 12 795
  • 191
# 180
Ох, да.
Ми, от мъглата е😆
Виж целия пост
# 181
Е, ако съм знаела на кого да пиша, че да пием заедно първото за деня кафе, щях да пиша, Чи Лу Simple Smile
Аз пък станах в 4.08 ч
Ама от вчера съм я подкарала - след посещения на сто места и поредни бюрократични сблъсъци, отивам в съда. Минавам през охраната и вместо служебната си карта, изваждам (от съвсем друг джоб на портфейла си, не ги държа заедно) банковата си карта и я показвам. Дамата се ухилва до уши и аз, учудена какво пък е така смешно, поглеждам картата и ми се изяснява. Понечвам да извадя правилната, тя казва "Аз тази я знам, ама дай да я видим пак" Simple Smile
Виж целия пост
# 182
Ха-ха-ха.
Сигурно съм писала тук тогава, ама пак да си кажа - аз се опитах преди три години да мина хърватската граница с дебитната карта вместо с личната. Посмяха се граничните полицаи, най-вероятно не им беше за първи път. Аз умрях от срам, защото и не бях сама, а с колеги. Точно в периода на най-голямата ми мозъчна мъгла. После им викам - добре де, като ме видяхте, че държа дебитната карта вместо личната защо не ме коригирахте? Те - ами да видим какво ще стане... Отбор муни.
Виж целия пост
# 183
На връщане от ученическа екскурзия в чужбина, рейсът ни оставя, както обикновено, на летището, минаваме проверки, както обикновено, стигаме до бординг и, както обикновено, аз вися отстрани на гишето и си броя овчиците.
Изведнъж с ужас констатирам, че една шматка държи в ръка карта за ГТ (в наше село са ламинирани картончета, със снимка). За секунди ми минаха през главата куп апокалиптични видения за търсене на превоз до столицата, висене пред посолството, пасавани и т.н.
Таман набрах въздух и зинах, мернах, че на гърба на телефона на хлапето, в другата му ръка, е навряна ЛК. Хлопнах чене и го оставих да си открие грешката само. То пък се усети преди гишето.
Както казва една колежка - "Моментите, в които усещаш на макс, че си жив!".
Виж целия пост
# 184
Относно думата сребърен. Според Мириъм-Уебстър цветът идва от метала. Металът е най-старото значение на думата. Тук:

https://www.merriam-webster.com/dictionary/silver
Виж целия пост
# 185
Еее, така кажи, че неандерталците са говорили английски. Чак сега разбрах тезата Joy
Latin Roots: Argentum derives from an older Proto-Indo-European or Sanskrit root (argunas or h₂erǵ) meaning "shining" or "white".

Поздрав със сребърни облаци
Виж целия пост
# 186
Номинирам майка ми, случка от преди поне 30 години. Пътува в градски транспорт с карта. Идва контрольорката - “Билети и карти за проверкаааа”. Майка ми си показва картата. Контрольорката почва да я гледа “Госпожооо”. Майка ми “С карта съм” и пак я показва … Показвала си календарчето, на което си отбелязва цикъла.
Виж целия пост
# 187
Еее, така кажи, че неандерталците са говорили английски. Чак сега разбрах тезата Joy
Latin Roots: Argentum derives from an older Proto-Indo-European or Sanskrit root (argunas or h₂erǵ) meaning "shining" or "white".
В раздела "Етимология" пише,че преди 12 век под тази дума са разбирали метала. Разбира се неандерталците не са изкопавали мини под земята и отделяли среброто от рудата,но може да са намирали самородни късове сребро на повърхността. Но е твърде фантастичен този вариант... Yum
Виж целия пост
# 188
Аз пак да се почеша по главата, чудейки се какъв е проблемът във фантастика да пишат фантастични неща... Ами за тук сте си ако смятате че трябва да няма такива неща Joy
Виж целия пост
# 189
Точно сме си по темата, затова ми е забавно Blush тази ми е от най-любимите теми! Извинявам се че оспамих, няма повече Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 190
Стана ми интересна дискусията ви - единият автор на "Дете на времето" е Силвърбърг - героят се казва Сребърен облак. Закачката с името е очевидно намигване/самонамигване от авторите. Азимов и Силвърбърг са легенди, перфектно знаят какво и защо пишат.

Не съм писала тук, но чета понякога, много забавно разказвате! Hands Plus1
Виж целия пост
# 191
Неандерталците е по-вероятно да са си комуникирали с ръмжене и нечленоразделни звуци, но Сребърен облак звучи поетично, точно обратно на епохата. Книгата може да се окаже интересна.
И да не е спам, да разкажа случка от времето, когато детето беше малко, съответно моят мозък - желиран, от вечно бързане и нескончаеми задачи.
Отивам, както винаги под пара, към колата, която е на платен паркинг. Помня горе-долу къде съм я оставила, виждам същия цвят, отключвам с дистанционното и отварям със замах вратата от страната до шофьора да си оставя чантата. Погледът ми се спира на шише с минерална вода на пода, аз почвам да благославям леля ми наум, защото тя винаги оставя бутилки, зер детенцето да не е жадничко случайно. Нищо, че винаги му нося, а в колата вече има поне 3 (пак от нея). Усещам как се вбесявам, защото сега ще трябва да губя време да го изхвърля, навеждам се да го взема и поглеждам към скоростния лост до който има пакет кърпички, както и няколко използвани. Пак изригвам, понечвам да взема и кърпичките да ги изхвърля и погледът ми се плъзга нагоре по таблото, където попада на непознат за мен ароматизатор. Този път не беше леля ми - в този момент зацепих, че съм се нахакала в друга кола. Почти същия цвят, тотално различна марка. Моята беше съседната. А коя друга муня или мунчо са си оставили незаключена колата, не знам, изнизах се с недостигана дотогава скорост.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия