Февруарчета 2026-та годинa💙💗(Тема 2)

Мише, напиши меки блокове/стълби от пяна и ще ти излязат. Късмет ти желая, дано имаш бъбрек за продан.
И аз ги бях замислила, но няма шанс да дам такива луди пари. В амазон.де цените са сходни като тук, та - не, мерси. Около 150-200 евро върви сетчето.

Компромисно ще се задоволя с това:

Аз съм пропуснала да спомена за клавиатурата и мишката. Моята работна е със светещи бутони, в момента, в който приключи с яденето, започва да се върти като пумпал и иска да натиска клавиши, чак намира някакви шантави песни в тубата и пуска ИИ. Вчера си игра с мишката 10 минути, едва сколасах да я изключа от копчето преди да я докопа. И ние сме му дали негова клавиатура да си щрака, обаче не я отразява особено, иска тази на Мама.
Също нямам против ако се направи група.

Мише, тази фото сесия наистина звучи супер, ще видя и аз при нас дали има нещо такова.
Жълто момиче, точно такива са Коледните облекла по моите ширини, колкото по-шантави, толкова по-весели. Разбира се има и снимки с по-официални тоалети, зависи каква точно сесия искаш да си направиш.

Да ви се похваля, днес пробвах ЗВБ за първи път с парче банан и мина много добре! Много ме беше страх, но реших, че няма вече за кога да отлагам.

Мише, за M Play Cafe не се бях сетила, но не са ли много малки. Не пречи да пробвамe.
Тези меки модули са супер готини, но ми се струват прекалено скъпи. Ще прегледам дали някъде на друго място дали не се намира нещо на по-приемлива цена.
Ето тук има доста  
https://playsense.bg/product-category/detsko-obzavejdane-i-igri- … rito/meki-moduli/
Разгледах судиото за самостоятелни снимки. Видя ми се много интересно. Не знам дали ще отидем с Дари, но мисля да предложа на приятели да се позабавляваме.

Роя, от бананчето ще скочите на пилешките бутчета

Може би сте видели, но от петък за два-три дни ще има сериозни намаления в Рая тойс и Хиполенд. Може би и по Коледа ще направят нещо, но мисля да купя част или всички подаръци за Дари. В голяма чуденка съм, но ще е нещо интерактивно да има развитие

И за вярващите нещо Преди около два месеца съвсем случайно влязох в един църковен магазин с икони, за да питам дали имат икона на Св. Дария (разбрах, че е православна светица едва след раждането на Дари). Като не особено позната светица, нямаше такава икона, но жената ми предложи да изработят. Изработката се прави в Гърция от православни свещеници - поне така ми каза, но съм сигурна, че е вярно. Вчера ми се обадиха, че е готова и тези дни ще мина да си я взема и да я осветя. Цената беше доста прилична, като си поръчах малка.

4 зъба никнат... НАВЕДНЪЖ💀
Иначе на кг е страхотното делимо 9.630. Предвид, че се роди дребничко мисля, че е добро наддаване.
Научава нови неща, забравя ги, само май ходенето е добре и постоянно - подпира се на кошарата и си обикаля.
Но все още яде пюрета, не знам как да покажа тази връзка ръка-уста. Когато давам пюре се пробва да вземе лъжицата, купичката, буркана. Когато му сложа банани в чинийка седи и го е страх да ги пипне. Почна аз да ги ям - радва ми се😂.

Фотосесията още не съм я записала, от пусти страх и мислене коледните снимки ще са през януари.

Чебурашка, с яденето сме същата работа и ние. Най-голям интерес проявява, когато аз се храня и вече на няколко пъти едва се сдържам да не й дам да гризне банан примерно. Явно я разяждам, много й е забавно и интересно и на моята.

Момичета, нещо странно ми се случи тази вечер. Започнах да приспивам Дари, но тя реши, че не иска да спи, въпреки че ясно личеше, че умира за сън и стартира една битка. Гушкам я, пускам песни, оставих я известно време да обикаля спалнята, дадох ѝ да дъвче една връзка - изобщо всичко възможно. Накрая я гушнах по-силно, за да спра тази невероятна гонитба из моята спалня. И това дете като се разрева, зави, крещи, нещо брутално. Изпадна в абсолютна истерия. Пищи все едно я дера жива. Хайде пак - други песни, гоненица из спалнята и накрая силно гушкане - същата история. А аз усещам как изпадам в силен гняв, ярост и отчаяние и съм на ръба да я шляпна, за да знае защо реве. Повтарях си, че тя не разбира, че е много малка, но нищо не помогна. Взех я и я оставих в нейното легло, защото иначе нещата щяха да станат по-лоши и тя зави още по-силно. Даже не знаех, че е възможно. Грабнах я и като я вдигнах - млъкна от раз. И стоя в средата на тъмната стая, тя на ръце и тишина. Нервите ми не издържаха и като се разревах, оставих я на спалнята, аз легнах и рева с пълно гърло. Това дете седна и ме гледа в упор. Миг по-късно долази и си сложи главичката на краката ми и легна. Аз се разревах още по-силно. Тя седна и хоп, хоп качи се нагоре и пак си сложи главичката този път на корема. Поглежда ме и започва да се усмихва, после да се смее. А аз вече името си не мога да кажа. Така няколко пъти се гушва в мен и си слага главичката. Накрая допълзя до горе, сгуши се в мен силно, намести се в ръката ми и заспа за минута. Сега тя спи дълбоко, аз съм като зрял домат от сълзи и не знам как изобщо ще си легна. Всичко ми е някакво сюрреалистично. Тези малки дяволчета вече изобщо не са бебета и много добре разбират силата си.

Йелоу, все едно имаме едно и също дете. Аз отдавна съм схванала обаче, че шефката не съм аз и няма смисъл да се мъча зорлем ни денем, ни нощем - не ще ли да спи, хич не се и мъча, ако ще да умира. Оставям я да се търкаля, тя от умора по някое време сама заспива. Или ревва, взимам я и спим заедно.
И аз не мога да разбера каква е тая съпротива, но го разиграваме периодично същия етюд. Особено ако съм изморена/нервна, тя сякаш усеща и почва още по-силно да реве. Някои дни направо си пропуска дремки или прави 5-часови интервали. Дали е правилно - може би не. Имам ли сили да се боря с тасманийски дявол - твърдо не. Стига да не ми мрънка или хленчи на главата, все тая ми е спала ли е, не спала ли е, важното е да е спокойна и да играем на нещо или тя самичка.
Напоследък нещо е тревожна, тъкмо се научи да си спи в леглото и почва неистов рев. По 10 пъти. Писах даже май. Снощи не издържах вече, дори първите месеци не съм била така разбита- то ни биба помага, ни вода, ни смяна на памперса. Докато протегна ръце да я взема млъкна, а като я сложих на спалнята чак въздъхна облекчено, натика се в мен и заспа.
Имат нужда от близост, от гушкане, не им се стои сами, нищо че са по-големи вече.
Моята все се мъчи да ми гали лицето, понеже аз галя нейното постоянно. Естествено, предимно щипе злобно, дере и бърка в очите , но има попадения. Най-мило ми е, като ме гледа влюбено в захлас докато си държи ръката на лицето ми, аз на нейното и така заспи.
Така че не се ядосвай, ами гушкай, че много бързо лети времето. До оня ден аз се чудех дали до 18-годишна ще спи при нас, днес рева, че си прави купон в кошарата и не се сеща за мен. Мед ми капе от душата, че пак е заритала да е залепена като гербова марка.

Момичета, в последно време е ад при нас. Буди се на всеки 2 часа, изправя се и иска я гушки, я да суче + гушки. Задължително сменям памперс, защото е подгизнал. Върна си сукане в 12 и не се успокоява по никакъв друг начин. Но върхът е тия два дни. Събужда се в 2:30, не реве, а се закача, пипа ми лицето ( малко грубичко ) и иска да играем. Еми, кърмя до откат докато не се успокои. После гушвам, слагам в леглото, той се завърта, изправя се по дупе и реве, а и спи едновременно и почва да пада напред. Гушвам и повтарям няколко пъти докато не заспи. Сега съм гушнала една играчка да го науча нея да гушка. То аз съм залъгалка, гризалка, играчка. Все ми е в ръцете, все гушки иска. Понякога и аз не издържам, кръст ме боли. Веднъж отидох и креснах в банята, за да се върна спокойна, а преди няколко дни натупах възглавницата, защото ме беше яд. Ревах и аз. И все си повтарям, че е период и гледам да се освободя от лошите емоции, за да не ги предам на Драго. Като се успокои, аз сядам на леглото, той се гушва и заспива, а понякога и аз с него. Като се успокои го местя в кошарата. Понякога при лягането почва да се чеша по носа, ушите и заревава. Вдигам, гушкам, люшкам по няколко пъти докато не заспи съвсем. Зъби, двигателни умения, емоционална привързаност. Не се става лесно майка. Все си казвам, аз съм голям човек, а то още толкова мъничко същество, което има нужда от мен. Гушкам го постоянно. Това е.

И при нас е ужас на моменти и добре, че е кърменето и че спим заедно, но пък има дремки само на гърда откарва. Гледам да съм спокойна, защото по принцип не съм никак. Трудно е..
Вчера спа два пъти по 1/2 час само. Добре че през нощта откарва по 10-11 часа (с кърмения няколко). Днес се надявам да спи по 1-2 часа, както беше започнал наскоро. Имаме и два горни зъба отскоро, не знам дали може да го дразнят още те, все пак са пробили, но явно да, щом си дърпа ушите.

Бяхме на консултация и е 11,800 и 78 см. Тежи ми и корема ме заболява като го вдигам по-често. Добре, че минава като полежа.

Той си се придвижва с Уокъра или подпирайки се някъде, пълзи също. Но напоследък не ме оставя и иска на ръце. Точно нещо дребно захвана набързо да свърша и идва и ме хваща за крачолите и не мога да мръдна, докато не го вдигна.. пуска се все по често иначе, но за кратко и сяда на дупе. Усещам го, че ще проходи скоро.

Изнесох и коша за боклук от кухнята, че взе да стига капака и го отваря (висок е коша). Откакто се е родил все реорганизирам нещо. Като се сетя с каката преди повече от 10 г. съм го играла това, определено са супер различни бебетата, едно с едно не са еднакви 😃

Силви, това е толкова познато...