МОН - промените продължават (10)

Изобщо всеки избор на училище е воден от личен интерес - то няма какъв друг да е.

Личен интерес, в смисъл желание на родителите училището да отговаря на най-добрия интерес на детето - да. Следва грубата реалност - могат ли родителите да си позволят финансово и/или логистично детето да е в частно училище или дори  да е общинско/държавно, ако не е кварталното училище, а е далече от жилището (дали има самоусъвършенстващ се родител без работа или на свободна практика, който да служи за такси).

Много забавен дебат по темата за единствения учебник в момента по bTV. Имам усещането, че Мандаринка е на трибуната в студиото и се опитва да громи Съпротивата

Определено не съм била аз - аз редувах  в къщи дивана с подготовката на 5 кила моркови, 3  кила корнишони и 2 големи карфиола за сурова туршия.
Не знам Партизанката какъв извод прави от предаването, което е гледала. Но ще дам и моята гледна точка. Очевидно има 2 противоположни мнения в обществото по този въпрос. И не е ясно коя от двете точки има повече привърженици, защото най-гласовитите не винаги са най-многобройните.
Аз имам възражение срещу 1 учебник по предмет, но не е на същото основание като хората, които пишат в тази тема.

Радвам се, че започваме да се разбираме! За туршията те поздравявам - каквото и да стане с образованието, "Туршийците и Ракийците", както Теди Москов нарече тракийците, мислят поне една зима напред.

Тетките от дискусията вчера веднага си дойдоха на думата защо им е единствен учебник "Ми то в Русия, Китай и Виетнам използват 1 учебник".
Всичко, което трябва да знаете зад тази идея.

И учителите ще трябва да познават, разбират и оценяват повече от един учебник. Излишно усилие при тия деца и тая заплата... А "простичко, по Ленински".

Учителите, или директорите +РУО избират по кой учебник да е?

Не мога да повярвам как обществената енергия пак се впрегна не около най-важните проблеми в образованието, а се завъртя около учебниците. Това, което родителите не знаят (а и много от учителите също) е, че съдържанието в учебника не е задължително съдържание. Задължителното съдържание е учебната програма и учителят следва да постигне целите, заложени в нея. https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/uchebni-planove-i-programi … telna-podgotovka/  Учебникът също е съставен по уч. програма и задължително обхваща учебната програма плюс може да добавя и още съдържание, ако авторите са решили. Учителят също може да добавя съдържание, ако е преценил. В днешно време обаче съдържание може да бъде намерено навсякъде. Проблемното е процесът - как това съдържание се представя, осмисля и анализира. Това трябва да е фокус на обществените дискусии, и то не само по история.  

Тета, МОН одобрява няколко учебника и учителите си изибрат един, по който да преподават. След 3 години използване, могат да изберат друг учебник. Но всички учебници са съставени по учебната програма - тя е водеща и тя е тази, която трябва да е обект на обсъждане.

Аааа, това го знам. Друго питах обаче
Колко автономни точно са учителите реално...

По-автономни са, защото дори директорът, който се нагажда към местната голяма партия, да им е наложил учебник от издателство 1, в класната стая учителят може да преподава с материали и източници от издателство 2.

И аз като Тета - циник в оригиналното значение на думата. Нагаждат се според % отстъпка, според мен. "Съветите" от РУО също са мотивирани от този %, който вероятно е разпределен надолу по пирамидата.

Изскочи ми във ФБ въпросното обсъждане за учебниците. Смешно изглеждаха и двата "екипа". Актьор и неизвестен за мен мъж на средна възраст и 2 жени на средна възраст от другата страна, едната - от профсъюзите (оле-мале). НБУ, като аудитория, съвсем довърши мизансцена. Двата "екипа" ме разубедиха да си губя времето да ги слушам. Очевидно нагласена история - спорещи, които не са никакви авторитети за мен, сложени да си кажат "рецитацията". 

Напоследък, заради дискусията в темата, хвърлих поглед онлайн (бегъл, защото нямам пълен достъп до учебника) на учебник по история, в чийто авторски колектив има 2 историци, за които знам, че са с леви убеждения (не са ги сменяли никога, не са се връткали като палачинки). И то история на България през Втората световна война и след това. Честно, не видях "комунистическа" пропаганда. Пак имаше безумно тъпи упражнения, тъп изказ (псевдонаучен, някакъв безплоден хибрид между уж достъпност и академична терминология), същото като в повечето учебници по история, които съм гледала.

Партизанка, погледни туршията от другата страна - еко-био производство, без консерванти и подобрители.  Само зеленчуци (от производители), сол и вода. Не че не съм опитвала да си спестя усилията - дори четенето на етикета, вкусът отделно, са ме отказвали. За ракията - предпочитам  уиски или маркова водка. 

Е да...това казвам, кой избира учебника.
Автомен в избора на учебника, имам предвид..колко е учителят баш.

Преподаването е друго. Там може да лавира и при един учебник значи.

Учителят е напълно автономен при избора на учебник и никакви % тук не играят. Подава си заявката кой учебник е избрал и толкова. Но може да прави избор само от списъка учебници, одобрени от МОН. Отделно от това може да избира само на 3 години - колкото е срока на употреба на безплатните учебници, които се подменят на всеки 3 години.

А може ли учителят да избира учебник, който не е безплатен?
Втора поредна година по английски учебникът с учебната тетрадка си го купуваме ние. Не отричам,  че е  класи над безплатните, но все пак хич не е евтино. Миналата учебна година беше към 85 лв. комплекта, тази - 50 и няколко еврА. Безплатен по английски не раздават, дори да не се ползва.