Тезата, че повече учебници по история насърчават плурализма, за мен е несъстоятелна.
- щом повече учебници по история означават плурализъм/повече гледни точки, значи авторите на тези отделни учебници се опитват да наложат своята гледна точка в своя учебник, т.е. да индоктринират децата само с 1 гледна точка.
- децата в 1 училище учат по 1 учебник, не по няколко. Изборът на учебник е на учителите (в най-добрия случай). Имам големи съмнения дали изборът на учебник от учителите е с мотиви "ползи за децата" (примерно, достъпно представен материал, систематично представен материал, и т.н.), а не с мотиви "ползи за училището/учителите" (отстъпки и бонуси от издателството).
Писах и преди - специално учебникът по история, всеки учебник от всеки авторски колектив, смятам, че трябва:
1) да представя историческите факти в пълнота (в обема за съответния клас) - това означава исторически факти, които "обслужват" различни гледни точки. Защото историята рядко е еднозначна, в черно и бяло.
2) да представя (пак в обем и по начин, съответстващ на възрастта на учениците) всички интерпретации на събитието - добро ли е, лошо ли е, или някъде между двете...В час или за домашно да се иска от децата да мотивират/да обосноват с изложените исторически факти едната, втората, третата, н-тата интерпретация на дадено събитие. Такъв подход би ги научил да мислят, а не да се държат като зомбита с 1 наизустена "правилна" теза.
Обсъжданията и коментарите в темата показват, че не се търсят различни гледни точки, а само 1.
Давам пример - като написах конкретни исторически факти как и във Франция, и в Италия е имало саморазправи, масови, след Втората световна война, срещу набедени за фашисти и колаборационисти, често срещу хора от завист от съседи/съселяни и т.н., отговорът беше - "няма да чета тези фермани/чаршафи". Това е пример как съзнателно се игнорират други гледни точки.
И ще дам и друг пример, от друга историческа епоха, която не е толкова близка във времето, но също е емоционално близка за нас - Левски за турската власт е човек, който иска да свали с оръжие (не с избори) законната власт в страната. Левски за българите е борец за свобода. Коя от двете гледни точки е вярната? И моят отговор е - и двете са верни. То и сега и ние, и всяка друга демократична държава има наказания за "престъпления срещу републиката" (у нас).
Няма да навлизам в още по-пространни обяснения, но на най-абстрактно ниво може да се разсъждава кой принцип трябва да надделее - "правото на самоопределение" (сваляне на официалната власт по всякакви начини, или дори отделяне от държавата/независимост) или "ненакърнимост на границите" (след Втората световна война). Ето, демократични държави като Великобритания или Испания правят всичко възможно да не дадат възможност Шотландия или Каталуния да проведат референдуми за независимост и да се отделят от съответните държави.


Изчезна във виртуалното небитие. 