Държавата тотално е изоставила регулацията на пазара на труда!

Баловете почти са без значение, вече всеки може да учи каквото пожелае. Лошото е когато дипломата започва да няма стойност и вече го виждаме. Дори диплома от чужбина вече не ти гарантира намиране на работа. С мен има хора завършили в Холандия и Англия и за съжаление никой не се интересува от това. Но ми изглеждат по-добре подготвени със сигурност. Българското образование е мъка и то много отдавна.

Отдавна минаха годините, в които някой ще те тупа по гърба, че си успял да завършиш университет, това е някакъв абсолютен минимум, ако нямаш един ден стаж, никакви лични проекти и т.н., никой вече няма да ти се радва, че си назубрил учебника и можеш да рецитираш историята на икономиката. Дипломата няма стойност, защото е суха теория в повечето случаи, просто една основа, за да разбереш откъде е тръгнала специалността ти, пазарът се променя всеки ден, технологиите навлизат навсякъде, непрекъснато трябва да надграждаш ако не искаш да изоставаш.

Ох, като чуя колко е зелена тревата на Запад... и ме втриса, честно.
За да гарантира западна диплома работа, то тя трябва да е наистина от реномиран университет. Селските университети с посредствен рейтинг, по мое мнение, са даже по-зле като подготовка от ТУ-София, да речем. Базирам това на интервюта, които съм водила в последните години. Но за сметка на това, самочувствието на притежаващите диплома именно от посредствен университет е умопомрачително, все едно са взели Нобелова награда, а не просто да са завършили бакалавър. Изпитвала съм българи, завършили в Мюнхен - е там само мога да кажа - дълбок поклон, невероятна подготовка, страхотни знания. Същото мога да кажа и за университета в Берлин, Сорбоната и Техническия (забравих му името) в Париж, с Масачузетския технологичен все още не съм имала досег, но очаквам и от там да съм възхитена, както и целия останал свят. Така де, няма нужда да се плюе всичко българско, защото то не е задължително лошо, а да величаем посредствеността само, защото идва от Запада. Да не говорим, че и същият този запад, в момента е в толкова яка криза, която допълнително ще се задълбочава по ред причини от политически и геополитически характер.

Държавата не трябва да се бута по частните фирми, по никакъв начин. Не сме в социализма от много години, че да се уравновесяваме. Мантрата, че всеки дава според способносите си и взема според нуждите си, няма шанс да сработи. Но държавата трябва да създаде добра бизнес среда, която да е привлекателна за инвестиции, да е изкоренила сивата икономика и плащането в плик. А частника - да си организира нещата в собствената си организация както прецени. В крайна сметка, не плащащите и калпавите бизнесмени ще си отпаднат натурално, ако има нетърпимост към шашми и далавери.

Колкото до търговията и сравнението на София и Истанбул - извинявайте, ама населението там към 2024 г е 15,7 милиона, а в София - 1,2 милиона (към края на 2025), според ИИ.


ФМИ е много тежък факултет, от там излизат отлично подготвени специалисти, но масово има отлив от тежки специалности, това е в почти световен мащаб. Подобна е и картинката в Германия, там отдавана имат недостиг на инженери, масово се насочват към професии, свързани с дигитален маркетинг и от сорта.

И защо трябва да ти гарантира? Първо, диплома от чужбина не значи непременно супер знания. И в чужбина има посредствени университети, а и резултатът от дипломата е важен, не само да я има. Много хора гонят непременно чужда диплома, ако ще да е от второразряден университет, но това са напразно похарчени пари. И второ, всяка диплома си тежи най-много в държавата, където е получена. Възможно е у нас да има специфики, които да правят адаптацията на младежи, учили по друга програма, по-трудна. не може да се обобщава, всеки случай е сам за себе си и дяволът е в детайлите.

Slanchezara, не съм съгласна с долния коментар. С етнология можеш да се реализираш в доста сфери и извън научната - журналист, редактор,  учител. Да работиш в сферата на културния туризъм, както в агенция, така и като екскурзовод. Можеш да се развиваш като специалист по отношение на политиките за културното наследство, НПО организации, да се занимаваш със социологически или маркетингови проучвания. В по-творчески сфери като реклама, брандинг, копирайтинг, документалист, сценарист и различни производни позиции. Друг е въпросът, че това са ужасно затворени сфери и трудно се навлиза в тях.

Погледът върху специалности като история, философия, етнология, филология и под. е доста едностранчив в България. Те също формират ключови умения - критическо мислене, работа с огромен обем от информация, умение да анализираш обществени процеси, творческо мислене. И диапазонът на реализация може да бъде много широк.

Не бъркайте обаче образованието в добрите университети в Западна Европа с това тук....Като човек учил в чужбина, мога да ви кажа, че там излизаш с реални знания и може да започнеш работа с тях. Там се работи по реални казуси, реални компании и задължителен стаж в компания.
Това не са УНСС, СУ и подобно които си продават старите учебници и се учи теория от 80-та година...

Самия факт, че на 18 си отишъл, справил си се сам с живота в чужбина, работил си с хора от различни националности, вече е плюс пред останалите и си доста по-адаптивен.
Много от завършилите директно стартират със собствен бизнес. Тук манталитета от комунизма, "трай си, стой 10 години, те ще те повишат" е пагубен! Аз харесвам младите хора, доста по-амбициозни и справящи се са от поколението което е 50+ в момента. За това и точно те са най-озлобени към младите и "не пускат кокала".

След като някой не може да си намери работа, пък излязъл от елита на елита, то значи има някакъв проблем. Толкоз. Кризата е при нискоквалифицираните кадри, обяви за специалисти, директори и мениджъри бол, така че или всички фирми са тъпи и не откриват таланта в някой елитен студент или елитният студент не може да се продава. В края на деня, колкото и умни неща да имаш да каже, ако не можеш да ги представиш пред общество, работодател, бизнес партньор…ами, никой няма да разбере.

Всъщност е точно обратното в момента, няма криза при нискоквалифицираните кадри и е пълно със свободни позиции. Освободени и съкраните са масово  висококвалифицирани кадри и мениджмънт.

Моите наблюдения също са, че в момента няма много отворени позиции в корпоративна среда, дори и при ниските административни. А има голямо търсене на нискоквалифицирани кадри.

Не бива да се подценява и факта, че доста позиции не се обявяват публично и назначаването на хора става чрез препоръки. Ако човек не е екстроверт, това затруднява намирането на работа.

То в СУ, ТУ точно трудно се учи нова теория без да си минал тая от преди 100 години... в крайна сметка физика и математика учат, не учат... етнология. В чужбина по университетите не живеят ли в затворени комплекси около самият университет с предварително платени такси за храна, стая, учебници и курсове? Така го каза "справили са се с живота" все едно катерици и зайци ловят за вечеря, а нощем учат като Мария Кюри тайно в тоалетната...

Не знам наистина защо се прави това разделение между технически и хуманитарни специалности и последните се подценяват.

В хуманитарните (а и във всяка друга наука) също се изучават както утвърдени теории, така и нови изследвания. И там не се учи по учебник, а по текстове и книги (много на брой).

Защото такава е ориентацията на световната икономика в последните има-няма сто години.

Никой не подценявам, за примера я ползвах етнологията, че ми беше пред очите. Всеки е свободен да си сложи която специалност най- малко харесва на нейно място.

Идеята ми беше, че авторката говори с гъза си - просто гледах по- нежно да го кажа.

Каква е ориентацията на икономиката? Именно в последните 100 години и сферите, в които могат да се реализират хуманитарите, също са се развили - киноиндустрията, издателският бизнес, телевизията и медиите, рекламата и ПР-ът, масовият туризъм, гражданските организации и т.н. И продължават да се развиват с появата на социалните мрежи.

Пазарът на труда не може да се ограничава само до финансисти, инженери и ИТ специалисти.

Виж, факт е, че моята позната така и не се реализира никак - работеше последно като продавачка в бакалия и обясяваше как държавата това, държавата онова.
Също така е факт, че търсенето на етнолози е доста по-малко от търсенето, да кажем, на учители по езици, БЕЛ, журналисти, прависти и т.н. Никой не отрича хуманитарното образование, но когато избираш специалност, с която нямаш ясен план какво искаш да правиш - реализацията може да се окаже проблемна.

Икономиката има нужда от всякакви специалисти, зависи от самият човек и неговата мотивация да намери точната реализация.