По-уверено дете

Децата имат нужда от социализация.
Но за каква социализация говорим под 3 годишна възраст?
Аз също съм на мнението, че яслата е излишно стъпало и го казвам от опит.
Децата се социализират и изграждат отношения в училище най-вече.
Недейте да си мислите, че давайки едно дете на ясла, то ще е много социално. Това си е характер, който трудно подлежи на промяна.
Освен това са много малки.
Като почнат това да го повтарят като мантра за социализацията.
Редят ги на столове 25+ деца и се чудят на кое по-напред да обърнат внимание. Лудница е.
Социализация може и с роднински и приятелски деца, в семейна среда и на площадките. До третата година мястото на детето е у дома. Ако имат възможност родителите това е най-доброто, което може да направят.
Разбирам, че много от нас трябва да работят, аз също съм се върнала втората година и съм я дала. Има си и плюсове - учат се на режим, на съобразяване с други хора, на дисциплина донякъде, речникът им се обогатява, проговарят по-бързо.
Племенницата ми беше антисоциална, ама истински проблеми имаше да се отпусне сред хората. Пуснаха в в градина и веднага се промени в това отношение. Да, отне известно време, но сега е коренно различно дете.
Всеки родител преценява за себе си и своето положение как да постъпи.
Но изобщо не е реално да се очаква, че едно две годишно дете ще стане по-уверено и социално, щом го пуснеш сред още 25+ деца в една лудница, за която не се знае доколко е готово или не. Това са малки деца. Какво има толкова да се социализират?
Освен това както може да се промени към по-добро и да се адаптира добре, така не е изключено и да се случи обратното.
На сегашния си опит, живот и здраве втори път дете под 3 в ДГ няма да пратя.
Излишно прехвалено е това със социализацията под три годинки.
Изобщо не тава дума до втори клас да седи до мама. Детето и,Лиза, общува и си е напълно нормално да отиде в ДГ в първа група.  Не съм и по крайностите.ю-например да не го пускат до 6 годишни и направо на училище. Но въпреки, ще по закон това е забранено има много такива родители.
Имам познати, чиито деца не са стъпили в градина, било са индивидуална форма, или са пуснати направо в подготвителна група и са супер социални.
Това е толкова индивидуално и различно за всеки, че няма смисъл да се спори по темата.
Всеки ще направи каквото смята за добре.

Здравейте! И аз съм с момиченце на 1г9м. И ние, когато отидем на някоя площадка, гледа децата как играят, но 90% от тях са на минимум 3години и те не и обръщат внимание. Много рядко има по-малки деца, колкото нея, с които да се "заиграят". Според мен такива срамежливи деца, трябва да бъдат заиграни от по-големи и веднага ще проявят интерес и ще се отпуснат. Бях свидетел как едно дете на 4г дойде при моето и имаше огромно желание да играят заедно. Моето дете усети това и мигновенно започнаха игра заедно. Иначе с връстници сега малко трудно да имат някаква игра, по-скоро едни на други да се крият, гонят или подобно.
Моето дете иска пък само̀ да е на пързалката и ако види друго, слиза и казва "не", усеща притеснение от децата. И аз обърнах внимание на това, но тя си е по-срамежлива сякаш, като говоря с други хора и тя се гушка в краката ми, крие се. Трябва и повече време да се адаптира към ситуацията на площадката, но докато се отпусне, вече е станало време да се прибираме . Та чакам да премине този период, за да може да е по-уверена на люлките.