Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема №39

АЗ, ФЕЙСБУК И МЕНОПАУЗАТА – ЛЮБОВЕН ТРИЪГЪЛНИК БЕЗ ИЗХОД 
Днес разбрах, че не съм уморена. Просто съм на 48. 
Елегантно (и истерично) казано: официално влязох в онзи мистичен период, в който животът ти дава горещи вълни, а ти искаш само лимонада и спокойствие.
ПИСМО ОТ КРАТЕРА „ПРЕДМЕНОПАУЗА“ 
Та, скъпи дами…
Пиша ви не просто от бойното поле, а направо от кратера на вулкана, наречен Предменопауза. Тук няма оцелели – има само свидетели. И честно казано… понякога дори те си събират багажа и бягат.
Това е периодът, в който търпението ми се е стопило по-бързо от сладолед на слънце, а добротата ми е по-изпарима от сутрешна роса. Имам чувството, че някакъв древен, много раздразнителен демон се е вселил в мен.
Всичко, което мърда, ме дразни. Дългите разговори са ми по-неприятни от изпит по висша математика. Само някой да ми разкаже „на кратко“, и ушите ми почват да кървят.
Навън камък се пука от студ, а аз съм гьол вода. Всички са с якета и ботуши, а аз – по къс ръкав и… чехли на бос крак. Трябва някъде да изстудя тази вътрешна атомна пещ.
Когато мъжът ми прояви дяволско желание за интимност, в мен не се надига страст, а лава от чисто, неразредено раздразнение, която може да изпепели всяка романтика и всички чорапи в радиус от пет метра. 
Чувствам се като богомолка, която е решила да пропусне частта с яденето, но е запазила частта с агресията.
Той се сърди, разбира се. 
Аз съм в режим „оцеляване“ и се чудя дали въобще някой оцелява през този период.
ЧАСЪТ НА ВЕЩИЦИТЕ (И ГЪЛЪБА) 
Сутрин се будя точно в 4:00 – часът на вещиците и внезапната мъдрост. Отварям прозореца, вдишвам дълбоко и си казвам:
„Днес ще бъда спокойна, уравновесена жена. Ще медитирам. Ще пия чай.“
…и точно тогава един гълъб изгуква на перваза.
Мисля си: „Честно, може ли един гълъб да има толкова зловещо чувство за време? И защо имам чувството, че ми се подиграва?“
Излизам навън – слънце, птички, хора, и всичко ме дразни.
Една жена се смее по телефона. 
Аз кипя отвътре:
„Какво се смееш, бе? Не виждаш ли, че светът е жесток?! И защо говориш толкова силно?!“
Отивам до магазина. Продавачката пита:
– Искате ли торбичка?
– Не-е! – отговарям с глас, в който леко се прокрадва лудост. – Искам нов живот, стабилен хормонален баланс и да изчезне тоя гълъб от живота ми!
„ОПАСНОСТ: МЪЖ В ПОКОЙ!“ 
Вкъщи гледам мъжа си – мирен като статуя. 
В главата ми алармата пищи: „Опасност! Мъж в покой!“
– Що лежиш, бе? 
– Уморен съм… 
– Уморен?! Ти нямаш идея какво е умора!
Истинска умора е, когато цикълът закъснее с три месеца, серотонинът е изчезнал, кафето е свършило и вътрешният ти глас крещи:
„Ако още един гълъб изгука, ще го убия! И после ще си довърша списъка с раздразненията!“
ДОКТОРЕ, РАЗПАДАМ СЕ 
Отивам при докторката:
– Докторе, аз не съм човек, аз съм химическа лаборатория в разпад. Чувствам се като след торнадо от хормони!
Тя кимва мъдро:
– Спокойно, мила, това са хормони.
– Ама аз искам да ги убия! Да ги изгоня!
– Няма нужда. Те сами ще се самоубият… след цикъла. Или преди него. Или някъде по средата. Всичко е много индивидуално.
И ето ме – стоя на прага между „все още жена“ и „нова, леко вбесена, но много по-мъдра версия на себе си“.
МАЛКИ ФАКТИ ОТ ГОЛЕМИЯ ФРОНТ 
(смеем се, за да не плачем)
**Факт №1 – Официалното начало.** 
Менопаузата официално настъпва, когато 12 месеца нямате цикъл. Преди това е перименопауза – дълъг, понякога десетгодишен период на хормонални лудории, който може да почне още в края на 30-те. Дълга загрявка преди основното шоу.
**Факт №2 – Вълните не са само горещи.** 
Горещите вълни са звездата, но не са сами:
- нощно изпотяване (събуждаш се като да си плувала в басейн); 
- проблеми със съня (4 сутринта = време за философия и гълъбомразие); 
- сухота (на кожа, очи и… останалото); 
- мозъчна мъгла (забравяш къде са ключовете, какво казваше и как точно се казва котката).
**Факт №3 – Естрогенът и костите.** 
Когато естрогенът се изнесе, не си тръгва само настроението. Той пази костите – без него рискът от остеопороза расте. Калций, витамин D, малко упражнения… дори ако единственото ти упражнение е да вдигнеш кафето до устата си.
**Факт №4 – Сърцето.** 
Естрогенът пази и сърцето. След него – рискът от инфаркт расте. Кръвно, холестерол, по-малко яд на гълъби – препоръчително.
**Факт №5 – Емоционалният влакче на ужасите.** 
Колебанията на хормоните могат да имитират тревожност и депресия. Ако настроението ти се сменя по-бързо от светофар – не си луда. Хормоните просто са решили да си правят собствена война.
МЕНОПАУЗАТА ПРЕЗ ЧЕРЕН ХУМОР 
- **Нередовен цикъл:** Не знам дали да си купувам превръзки или дантелено бельо. Всеки месец е изненада – като филм с Бъд Спенсър. 
- **Горещи вълни:** Зимата – по потник. Лятото – с глава във фризера. Мъжът ми мисли, че се крия от него, а аз просто си охлаждам душата. 
- **Нощно изпотяване:** Лягам си чиста и спретната, събуждам се като парче мусака – на пластове и цялата в сос. 
- **Либидо:** Чувствам се като богомолка – обичала, изяла, забравила. 
- **Корем:** Изглеждам бременна в пети месец. Само дето бебето се казва „Баница с боза“ и няма намерение да излиза. 
- **Умора:** Мога да заспя навсякъде – на дивана, на масата, в банята… Само не и в леглото, защото точно там ми идва вдъхновение да анализирам целия си живот. 
- **Настроение:** Минавам от „Обичам всички“ до „Ще ви изям живи“ за 4 секунди. Без междинни спирки. 
- **Тревожност:** Звъни телефонът, стомахът ми се обърща… а то е оферта за нови тигани. 
- **Безсъние:** Лягам в 23:00. Заспивам в 03:47. Будя се в 03:48. Топло–студено–тоалетна. 
- **Косопад:** Където и да мина, оставям следи. Скоро ще могат да ме проследят като Хензел и Гретел – по пътечката от паднала коса. 
- **Стави:** Сутрин, като стана, звуча като пакет чипс: хррррак, щрак, пук.
Разсмях се, ама малко ми се приплака. 
Рано или късно всяко женско същество се сдобива с тези „приятелки“ – щем, не щем.
ЪПГРЕЙД 2.0 (С БЪГОВЕ И РЕСТАРТИ) 
Менопаузата не е край. 
Тя е ъпгрейд… с много бъгове, крясъци от системата и нужда от често рестартиране.
Природата ти прави софтуерен ъпдейт без предупреждение и с много лош потребителски интерфейс.
Цикълът изчезва, но идва философията. 
Да не се ядосваш за дреболии. 
Да не угаждаш на всички. 
Да се уважаваш малко повече, защото си оцеляла.
Новата ми мантра, която си шепна, докато се потя:
„Щом не можеш да контролираш хормоните – контролирай хората наоколо.“
Предупредих вкъщи:
„Следващите пет дни се държите на разстояние, говорите само при нужда и, за Бога, не дишате шумно. Благодаря.“
ХОРМОНИ И ГЪЛЪБИ 
И знаете ли какво открих?
Хормоните са като гълъбите – ако не ги храниш с паника и стрес, сами ще отлетят. 
Само че преди това ще ти осерат балкона на нервната система.
Та, мили дами, не се плашете. Не сте полудели – организмът ви води химическа война с реалността.
Понякога не ви трябва терапевт, а шоколад, магнезий, много вода и едно категорично:
„Оставете ме на мира. И избийте всички гълъби в квартала.“
АЗ, ФЕЙСБУК И КЛИМАКТЕРИЧНИЯ ИНФЛУЕНС 
Днес официално обявявам примирие с камерата на телефона. Благодарна съм, че най-после реших да споделям лични неща в профила си.
Едно време гледах жени по групите как си говорят за естрогенен глад, потни вълни и нервни сривове, и си мислех с самочувствието на мис Свят:
„Аз ли? Аз никога няма да бъда една от тези лелки, дето миришат на валериан и градински чай!“
Е, изненада. 
Не само че съм точно като тях, ами в момента директно кандидатствам за титлата „Мис Климактериум на годината“.
Представям го: излизам на подиума с тоалет от преносим вентилатор, аксесоар „лек нервен тик“ и чаша розе за хормонален баланс, докато журито ме аплодира с мокри кърпички в ръце.
ОТ ФИЛТРИРАНА КРАСАВИЦА ДО НЕФИЛТРИРАН ЧОВЕК 
Като си разглеждам старите снимки в профила, ми е смешно и тъжно.
Водих битка да вляза във водовъртежа на фейсбук-суетата: 
чупки в кръста, ръка на бузата, философски поглед през прозореца и текст от сорта: „Само силните оцеляват“.
А в реалност – плача, защото пералнята пак е отказала да центрофугира, а аз съм центрофугирана от живота.
Никога не качвах истинска снимка. Гледах около мен – всички красиви, богати, с устни като гуми на трактор „Беларус“ и коси с отделен бюджет.
Аз пусна снимка – FaceApp върху FaceApp. В един момент вече не знаех коя съм: аз ли съм, или дигиталната ми сестра-близначка, която живее по-щастлив, изпънат живот в пикселите на Зукърбърг.
А пък като ме тагнеше милото на някоя снимка от рожден ден – драмата беше гарантирана.
– Как ще ме качваш така естествена, бе?! – крещях аз. – Без филтър, без чудо, без да ми изтриеш трите брадички?! Ти искаш да ме унищожиш социално ли?!
А СЕГА… 
Сега гледам тези „страшни“ снимки и си казвам: 
Абе, не съм първа красавица, ама съм си хубава по моя си начин. Истинска, земна и леко вбесяваща се.
Вкъщи само хъмкат и гледат подозрително под вежди, но никой не смее да гъкне – да не би да ме удари някоя „вътрешна Сахара“ и да им изнеса тричасова лекция за смисъла на живота през призмата на хормоналния гняв.
Излъчвах фалш – привличах фалшиви хора. 
Едни ми пишеха: „Сияеш!“, а аз мислех: „Да, от 100% влажност и 200% нерви.“ 
Други: „Изглеждаш на 25!“, а аз: „Отвътре се чувствам на 72 и половина и ми се иска да фрасна някого с бастун.“
СВОБОДНА 
Сега… качвам снимки без филтър, смея се на глас, пиша, че ми е топло (разбирай: „вря в собствен сос“), че панталоните не закопчават и че съм изяла тава баклава от стрес.
И, вярвате или не, хората ме харесват повече така.
Не всички. Но тези, които останаха – са злато. 
Аз си научих урока: 
не ме интересува кой ще ме лайкне; 
интересува ме дали знам къде е дистанционното на климатика 
и има ли достатъчно лед във фризера, за да седна върху него, ако „вътрешното слънце“ пак реши да изгрява.
И АКО ТРЯБВА ДА ЗАВЪРША МЪДРО 
Не всяко лошо настроение е дефект в характера – понякога е естроген в нервна криза, който си тръгва, но оставя след себе си нова, по-мъдра, по-уверена и безкрайно саркастична жена.
Честито. 
Вие сте версия 2.0 – с леки неизправности, но много по-мощна.
ВАША (вече нефилтрирана и леко луда), 
Аз.