Пак това паническо разстройство!

  • 203 073
  • 791
# 165
Здравейте HugНякои може ли да обясни какво то4но представляват кризите,колко 4есто са те и през цялото време ли има световьртеж?И от кьде мога да про4ета по ве4е литература за ПР?
Виж целия пост
# 166
Вярно е че всичко е индивидуално. Есил напомняш ми много неприятни усещания като споменаваш за страха от припадане навън. Аз все още понякога го получавам - но много по-рядко. преди всеки път.  Просто всичко е въпрос на нерви и воля. Въпреки това най-гадното е, че аз съм си подчинила живота на това ПР, а и живота на хората около мен. Съобразявам се с абсолютно всичко, за да избегна по възможност някоя атака. Зная, че това не е правилният начин, но... Всичко е толкова сложно...Есил от колко време имаш тези пристъпи? В началото - е нормално да не можеш да ги контролираш добре...
Виж целия пост
# 167
Здравейте HugНякои може ли да обясни какво то4но представляват кризите,колко 4есто са те и през цялото време ли има световьртеж?И от кьде мога да про4ета по ве4е литература за ПР?
www.kak-da.info тук има подраздел "Паник атаки",мисля ще ти стане ясно за какво иде реч.

Кризите могат да траят и 10 минути и не е задължително да има световъртеж. При мен с това започна,но в съвсем лека форма (като че ли се возя в асансьор)и за кратко и не му обръщах внимание.Година по късно при един по силен стрес започнах да чувствам тежест в гърдите (като приседнала храна).Мислех,че е нещо на хранопровода,а то било някакъв спазъм.Последва от изпотяване на дланите и ходилата.Имах и сърцебиене,но немога да кажа точно от кога защото първоначално го приемах като нещо нормално-ставаш бързо от леглото или бързаш за някъде-нормално е да ти се увеличи пулса.Накрая загубих всякакъв апетит и съчетан с всички симптоми ме повали на легло и от там започна страха да оставам сама и да излизам сама.
Разчитах на това с лекарства нещо да се промени,но.... не става. Накрая като изчетох всичко в сайта по горе се успокоих,че не съм сама и не е заболяване което да се влияе от лекарства започнах да правя опити да контролирам положението. Лекарите ,тук в Англия при първите симптоми въобще не ти казват за какво иде реч,приемат го като резултат от преумора и те пращат на почивка.Казват,че почти няма човек който да не е изпадал в такова състояние,но само по чувствителните натури му обръщат внимание и стигат до крайности. Част от това е характер,дори възпитание и не можеш да "избягаш" от него,но като го осъзнаеш се учиш да го контролираш.
Виж целия пост
# 168
Много ти благодаря,ще про4ета,силно ме интересува тази тема Hug
Виж целия пост
# 169
Страх и притеснение  ,че няма да може да заспи!Дали и това се числи към паническото разстройство?Става въпрос за синът ми,на 14 години,който от известно време не може лесно да заспи вечер.И започва да се тюхка и пъшка ,че не може да заспи,че е изморен и иска веднага да заспи ,а не може,и се изнервя от този факт.Страхувам се да не би да се разболее и то точно сега ,когато е в пубертета.
Виж целия пост
# 170
Не знам как се случи. Припаднах в един претъпкан автобус. Отворих очи на спирката, наобиколена от хора и така постепенно...когато ми е горещо си мисля, че ще припадна, когато е претъпкано с хора, или тясно, или тъмно, се задушавам и имам силно сърцебиене. Когато съм в колата в задръстване, ушите ми пищят, сърцето ми ще изхвърчи и не мога да дишам, искам да изляза на въздух! и знам, че всичко е в главата ми, опитвам се да не мисля за това, да се успокоявам, че няма нищо и напразно психясвам, искам да го овладея сама...наистина само за това не пия лекарства в момента. Не искам да пия даже хомеопатия.

Ще се справя сама. Все пак съм била и на дискотека, пълна догоре, и в автобус, в който няма и муха къде да разпери крилца, и в самолет в 10-часов полет и на опашки с безкрайно много хора...и нищо ми нямаше тогава, мамка му! За първи път попаднах в тази тема и малко се успокоих, че не съм пълно хахо, а си има съвсем просто обяснение за всички мои напразни страхове- всичко е в главата ми.
Виж целия пост
# 171
Хахолина,погледни три поста по нагоре,линка които е пуснала лубопитна.Това е форум в които ще намериш много хора сьс сходни проблеми,те ще знаят как се 4увстваш и аз те разбирам HugПро4ети когато имаш време,наистина ще се по4увстваш по добре
Виж целия пост
# 172
Страх и притеснение  ,че няма да може да заспи!Дали и това се числи към паническото разстройство?Става въпрос за синът ми,на 14 години,който от известно време не може лесно да заспи вечер.И започва да се тюхка и пъшка ,че не може да заспи,че е изморен и иска веднага да заспи ,а не може,и се изнервя от този факт.Страхувам се да не би да се разболее и то точно сега ,когато е в пубертета.
Мисля не.На всеки му се е случвало да не може да заспи от умора.На неговата вързаст е по скоро от пубертета-хормоните бушуват.
Виж целия пост
# 173
Не знам как се случи. Припаднах в един претъпкан автобус. Отворих очи на спирката, наобиколена от хора и така постепенно...когато ми е горещо си мисля, че ще припадна, когато е претъпкано с хора, или тясно, или тъмно, се задушавам и имам силно сърцебиене. Когато съм в колата в задръстване, ушите ми пищят, сърцето ми ще изхвърчи и не мога да дишам, искам да изляза на въздух! и знам, че всичко е в главата ми, опитвам се да не мисля за това, да се успокоявам, че няма нищо и напразно психясвам, искам да го овладея сама...наистина само за това не пия лекарства в момента. Не искам да пия даже хомеопатия.

Ще се справя сама. Все пак съм била и на дискотека, пълна догоре, и в автобус, в който няма и муха къде да разпери крилца, и в самолет в 10-часов полет и на опашки с безкрайно много хора...и нищо ми нямаше тогава, мамка му! За първи път попаднах в тази тема и малко се успокоих, че не съм пълно хахо, а си има съвсем просто обяснение за всички мои напразни страхове- всичко е в главата ми.
Разбира се,че ще се справиш.
 Ако не успееш без лекарства може да се наложи да се обърнеш към специалист.В това няма нищо обидно,нито срамно. За това са учили хората за да ни помагат. Всички не можем да бъдем специалисти по всичко. Лично аз ако преди две години знаех за какво става въпрост нямаше да изпадна в крайности, като отмине е лесно да даваш съвети,по тругно е като изпитваш физическа болка да си внушаваш,че не те боли и се мъчиш да преодолееш всичко сам/а.
Виж целия пост
# 174
Иобщо не се колебай да потърсиш специализирана помощ. Преминала съм през това, знам за какво става дума. Много е неприятно. Бих те посъветвала да посещаваш озвестно време психолог. Консултирай се и с психиатър, защото е възможно да ти се изпише и медикаментозно лечение. Но опитай първо с консултации с психолог.
Виж целия пост
# 175
Може ли и аз да се присъединя към паническата групичка? Rolling Eyes На 23 години съм, от 4 години с ПР и агорафобия. Не съм ходила на психотерапевт или хомеопат. В даден момент не можех да излезна до магазина пред блока - знаете за какво става дума като усещане и симптоми, затова няма да ви ги разказвам. От най-тежките са. Не мога да ходя на кино, театър, големи магазини, градския транспорт ми е най-тегав. Имам чувството, че получавам микроинфаркт като ми се наложи да се кача. От известно време насам, може би година, съм спряла всички успокойтелни хапове, които преди гълтах с блистери, внушавайки си, че ми помагат. Те всъщност не решават проблема - само го притъпяват. Та реших да ги спра и със собствени сили да преборя скапаното ПР. И много, много бавно успявам. Но все пак успявам. Взех си куче, започнах да излизам с него по паркове - това ми е най-голото удоволствие. Така че за тези, които са решили да се пробват без терапия - препоръчвам домашен любимец. Rolling Eyes Имам още сто неща да ви пиша, но ме ръчкат да работя, така че следващия път. Дотогава - успехи в начинанието и знайте, че с воля стават чудеса.
Виж целия пост
# 176
Добре дошла Heltah! И на мен градският транспорт ми е най-гаден - всъщност междуградският ми е още по-гаден!!! Мразя ги тия пътувания, а така обичах да пътувам преди  Sad Аз си изкарах шофьорска книжка и сега пътувам с колата си. Ако някой не го е направил още - да знаете - помага. Докато карам аз няма шанс да получа атака - вниманието ми е привлечено от други неща. Но за съжаление в България не можеш да си позволиш навсякъде да пътуваш с колата Cry Понякога се налага да пътувам и с други средства ..... и с непознати хора........ Аз също спрях да пия хапчета окончателно. Както бях казвала от януари тази година реших да опитам отново...Надеждата умира последна. Отидох на психотерапевт и ми изписаха ципралекс, като искаха да ходя и на терапия. Аз искам да ходя на терапия само - без хапчета, обаче не ставало. Освен това на тази терапия бях само 3 пъти, защото всичко мноооого бавно става - аз искам да говоря за преживяванията си - а те там ме учат да дишам ... разбира се - вие всички знаете, че ние имаме проблеми с дишането, но все пак мисля, че трябва първо да говорим, да установим проблема и после да го премахваме, но както и да е... Коя съм аз, че да им се бъркам в работата. Така и нищо не стана...само си навлякох здравословни проблеми с ципралекса и най-вече направих огромната грешка да спра хапчетата рязко, защото мислех, че може да съм бременна и....познай 2 седмици не знам на земята или на космоса съм...Беше ужасно... Никога повече...Освен това напълнях с 8 килограма за две седмици, гадене, болки в гърдите - стигнах чак до изследвания на пролактин, защото от гърдите ми взе да излиза коластра...Ох...Още съм ядосана - съжалявам, че ви натоварвам и ви занимавам излишно. Още веднъж добре дошла Hug Надявам се - споделянето тук да ни помогне по някакъв начин. Ако някой случайно намери начин да се справя поне с едно от ежедневните ни неудобства - нека тук да си ги казваме. Целувам ви всички!!!
Виж целия пост
# 177
Здравейте,
Аз съм на 30 год и от около година и половина имам някакъв вид нервно разстройство. Не съм ходила на лекар, но като чета темата, голяма част от симптомите ги имам. Аз имам дете с ДЦП, което доста добре се развива, но това в началото не го знаех, заедно с това с мъжа ми почти бяхме стигнали до развод, и като сложиш всички др проблеми, безпаричие и т.н. и явно се е натрупало. В началото, когато получих първата криза/неконтролируемо треперене, сърцебиене, задушаване/ отидох в спешното, там ми казах че имам мени еров синдром. Което доста ме разсмя, тогава. След това направих втора криза, отидох пак и ми дадоха диазепам, от който всичко ми мина. Отидох на невролог и той ми даде бетасерк и вит В комплекс. В началото доста ми прималяваше, гадеше ми се, ставаше ми лошо, но постепенно се пооправих. Определено имам страх, вече Sad, от затворени пространства, независимо малки или големи. Например не мога да сляза в подземен паркинг, или да се кача на много висок етаж. Трябва да мога бързо да изляза навън. Аз обаче имам много обикаляне покрай болното си дете. Нямам на кого да я оставям да я гледа, така че нямам избор въобще да правя кризи, да не шофирам и дар такива. Няколко пъти ми става лошо като карам в бързата лента на цариградско и знам, че ще ми отнеме 5 мин ако искам да спра, но си отварям прозореца и постоянно се само навивам, че нищо ми няма, возя детето си и трябва да се справя. Преди седмица се качих с асансьор на 12 етаж. Докато бях в асансьора гледах в пода през цялото време и си мислех за разни неща. Като разбера, че може да ми стане зле пия 5-10 капки валериан /дозата е за деца/ и това е. Аз изпитвам ужас от антидепресанти и не взимам освен ако не стане неконтролируемо. Та според мен това се лекува с постоянно само навиване, че нищо ти няма, че всичко е ок, да мислиш за някакви хубави моменти и т.н. аз нямам фобия да стоя сама Simple Smile поне за сега и това е голям плюс. Стана ужасно дълго и объркано, но само лечението е най-добрия вариант, стига да намериш сили. Имам колежка, която е на 23 година и има такова разстройство, но при нея я има манията да не остава сама. Пратих и линка, дано се включи.

Поздрави,
Цвети
Виж целия пост
# 178
Не знам как се случи. Припаднах в един претъпкан автобус. Отворих очи на спирката, наобиколена от хора и така постепенно...когато ми е горещо си мисля, че ще припадна, когато е претъпкано с хора, или тясно, или тъмно, се задушавам и имам силно сърцебиене. Когато съм в колата в задръстване, ушите ми пищят, сърцето ми ще изхвърчи и не мога да дишам, искам да изляза на въздух! и знам, че всичко е в главата ми, опитвам се да не мисля за това, да се успокоявам, че няма нищо и напразно психясвам, искам да го овладея сама...наистина само за това не пия лекарства в момента. Не искам да пия даже хомеопатия.







Здравейте,много съм отчаяна Cry
Аз също съм в такова положение от горе-долу половин година,ходих на хомеопат но не помогна с други специалисти не съм се консултирала.Немога да пътувам в автобус,в задръстване като сме с колата също все имам чувството че ще припадна и че много ми причернява.Хора незнам какво да правя,имам нещо като много силен страх,досега не съм припадала/и дано и не ми се случва/ но постоянно като ми стане лошо мисля че ще припадна и се притеснявам  и още повече се панирам.Имам чувството че ще полудея.
Моля дайте съвети и споделете вие как сте,имате ли подобрения и има ли измъкване от този ад.
Успех желая на всички и много здраве!
Виж целия пост
# 179
Предизвиквай страха си .
И какво като припаднеш.Голяма работа няма да си нито първата нито последната.
Между впрочем не съм чула някой да е припаднал по време на паник атака или да е умрял от паническо разстройство  bowuu
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия