Има ли неща, които не можете да споделите дори с най-близките си?

Съжалявам ,че не съм споделяла мои тайни с родителите ми.
Минало вече.

Много неща не казвам вече. Научих се да мълча. Станах много събрана.
Не споделям със семейството си доста неща, защото не могат да ме разберат. Не го правя с лошо. Понякога ми тежи, но вече с опит знам, че и да им кажа първо ще се обърне срещу мен и второ няма да видя грам подкрепа. Случвало ми се е в моменти на уязвимост дори споделеното да бъде използвано по ужасяващ начин срещу мен. Не е просто да ти сипят сол в раната. А после ме гледаха така, сякаш не са го направили.
Относно приятелките, стесних си кръга много. Оказа се, че каквото съм споделяла, по същия начин е било използвано. Също така излезе, че те не са ми споделяли нарочно много неща от гордост, защото искаха да изкарат мен по-долу. От странични хора разбрах какво крият, но пред мен бяха морални съдници. Абсолютно лицемерие.
Оставих си няколко близки приятелки и пирятели, с които си споделяме много. Намираме си подкрепата, без съдене, но си даваме съвети. Обясняваме си къде какво грешим, искаме си съвети.
При мен важи принципа на айсберга или нещо такова. Показвам едни 10%. Другото си е мое. В зависимост от човека срещу мен, може да са 20% или всичко. Но за са го направя трябва да усетя, че сме една порода хора. Иначе ще си стоят на 10% и не ме интерусва. Някои стават агресивни, че не знаят повече, други се цупят. Любимото чи винаги е Ето, аз как ти казвам, пък ти не . Ама то това дето си казал/а не ми влиза в работата, нито искам да го знам. Нещо като на ти 5 лева, ама ти ми дай 10 или 50. Тия номера са ми писнали до немай къде.

За използването на Ии, не съм си позволявала това нещо. Ползвам го само и единствено ако имам нужда от отговор на някакъв въпрос, свързан с разсъжденията ми и няма никой около мен, който да ми даде насока. И пак съм доста критична в това, каето чета, защото разбирам принципа му на работа. И междудругото който каза че ИИ не е критичен, не е така - трябва да му зададете тази команда. Всъщност, може да бъде. Спорих с него доста пъти по професионални въпроси. Така че въпрос на настройка. Но за лично недейте нищо да му пишете, никой нищо не знае как реално работи.

Разбира се, че има. Първо - неща, които могат да ги натоварят, когато това не е ОК. И разбира се - някои твърде лични неща.

Аз не се сещам за такива тайни,които да не знае и друг човек.Може да не е сред  най-близките ми, но някаква тайна ,ако е свързана с някого, то този някой също я знае, нали?
А ако само за мен се отнася, то ще е някаква глупост, която не си заслужава да се коментира.Напр, при необходимост установих,че винаги съм казвала ръст с 2-3 см повече.И бях уверена, че съм толкова, докато един ден случайно си намерих ученическия картон и видях нещо различно.Тогава се сетих, че след гимназия си "сложих 2см",защото вярвах, че все пак може да съм пораснала и защото да си разпределя килограмите на малко повече см,абсолютна безмозъчна тийн измишльотина.Споделям го, като пример за неща, които засягат само мен и са тайна са някак незначителни, а за сериозни неща винаги има още един човек, който да ги знае и тогава не е тайна, която си знаеш само ти.

Предполагам, при всеки е така.

А за ИИ, не ми е минавало през ум да споделям.Питсла съм го за практични неща-за хотел за животни, за някоя рецепта, за грижа за цветята.Ако питам тук или в друг форум,неминуемо настават спорове и дори напрежение, а особено във ФБ, като почнат едни ехидни подмятания, ужасно е.ИИ ми дава съвети, досега не ме е излъгал,с едно изключение, за което се наложи да ровя в личната си библиотека.Но като цяло ми е полезен в битови въпроси.

Не мисля, че може да има човек, който да възприема света по абсолютно същия начин като нас. И ако очакваме това, неминуемо ще сме разочаровани. Така че аз по-скоро си преценявам с кого точно какво бих искала да обсъдя.
Отделно са нещата, които засягат само мен, вътрешния ми свят, но тях нямам потребност да споделям и не мисля, че е нужно. 

ИИ като цяло не ми е достоверен, може донякъде да помогне с анализ на ситуация, да се сети нещо, за което ти не си, но е твърде склонен да се съгласява и да подкрепя мнението на питащия. Не бих му имала доверие за подобни по-скоро сърдечни въпроси, за отношения.

Да, има такива неща и те са най-болезнените. Тези, които те правят уязвим. Не е защото не искам да споделям. Но когато дори на някакви не толкова болезнени някой реагира с омаловажаване,  смях, обезценяване или съжаление, обвинение, ти не се отваряш за по-тежките. Може и единствените, които можем наистина да си дадем безусловно приемане сме ние самите.

Ако имаш нужда, пък нямаш с кого, пишеш на лист, късаш, хвърляш и е вече споделено.
Ариел, психолози, психиатри, психотерапевти има онлайн, вкл могат да дадат консултация за антидепресантите. Хубаво е да правиш психотерапия на майчиния си език.

Имам близка приятелка. Като сестра ми е, знае всичко за мен, аз всичко за нея.Това е от години.

Изповед в църква също олеква - тайните тежът като камъни, а това че повечето хора не са готови да се сблъскат с последствията на своите действия и не могат да се борят с живота, да носят отговорност, очаквайки някой друг па било то и ИИ да им реши проблемите го има от как свят светува.
То и за това едно време е била изповедта - отърваваш се от тайните си, греховете си и така.
Тайните са товар който носим, угризенията ни, нечистата съвест, фактите, че не сме толкова велики колкото ни се иска, че имаме тъмна страна, че носим греховете си с нас ...

Аз имам няколко приятелки, с които си говоря за взаимоотношения, личностно израстване, виждане за нещата от живота и споделям с тях. Те също споделят с мен. Естествено, всеки си преценява до каква степен да се разкрие напълно и всъщност даже не е нужно да се разкрива напълно, защото хората са различни и имат различни усещания за нещата и аз нямам нужда някой да одобри моите мисли и виждания. Просто искам да разбера как мислят другите по въпроса и защо така виждат нещата.
Мисля, че е вредно да очакваме другите да ни одобрят, защото сме различни хора, вървим по различен път и сме живели различно.
Извън пътя е да си говорим с изкуствения интелект, а да не говорим с хора, защото така се изгубва процесът на общуването, който всъщност ни прави обществени животни. ИИ ще ни каже неща, които ни харесват, ще ни поглади по косъма и ще ни прави комплименти, но това не  е истинско общуване. Трябва човек да се престрашава да го прави с хора. И защо престрашава - та то не е страшно. То е нещо нормално. И не може да очакваме, че ние винаги ще сме прави или че ще срещнем споделеност, но поне може да опитаме.
Що се касае за тайни - всеки човек си има такива, някои от които глупави и не си струват, други са значими и биха променили мнението на другите за нас и не е нужно да ги споделяме с другите, за да бъде пълноценно общуването.

Не се сещам да съществува такова нещо, което не бих споделила с мъжа ми, като най-близък човек. Шегувахме се скоро, че ако тръгна да му изнерявам най-тегавата част ще е, че няма да мога да му кажа
Имам близки приятелки, с които също споделям.
С AI обсъждам теми, които вече съм обсъждала с всички, но съм забила в тях и не искам да тормозя хората наоколо да го говорим за N пореден път. И философски теми, които не знам дали има склонни да бистрят с мен, защото са твърде абстрактни и шантави.

Вълшебство, как точно се бистри философска тема с ИИ? ИИ дава готови отговори с информация от мрежата, а не води разговор. За да бистриш философски теми, трябва да си прочел философите какво мислят, различни теории и философски течения, да ги опробваш през личния опит и тогава да водиш разговор. Нима ИИ може да замени човек в това отношение?

Ами всъщност учудващо добре се справя. Дискутирахме скоро човешкото общуване и разликата с изчистения от емоции AI модел на общуване и AI беше "Нали осъзнаваш колко е парадоксално, че обсъждаш точно тази тема с мен"
И бъркате концепцията на работа на алгоритъма на AI с Google. Той не дава готови отговори от мрежата, езиковият модел е обучен да разпознава зависимости между понятия, идеи, аргументи и контекст и да генерира нов отговор в хода на разговора.
Не извлича готов отговор от интернет, а го изгражда въз основа на наученото и конкретния диалог. Т.е. може да отговаря, да се аргументира, да спомогне вашата мисъл да бъде доразвита, без тя да е налична онлайн като готов plot.
Естествено, няма опита на реалния човек и в този аспект не може да го замени. Както обеснявах скоро на мъжа ми - не използвам ИИ, за да мисли вместо мен. Използвам го, за да имам с какво да сблъскам собственото си мислене.Или ще го кажа по друг начин - моята потребност от такъв вид общуване бива задоволена посредством AI, като не претендирам, че достигаме нива на дълбоко философско познание.

Значи Вълшебство на него можеш да му споделиш като изневериш на мъж ти, с надеждата да запази тайната

Вълшебство, не бъркам. Просто казвам, че по всяка вероятност не става въпрос за философски разговори, а за разговори тип човешки взаимоотношения. А и дори за това да става въпрос, ИИ не знае моралната и етична страна на нещата, не знае вашия товар, който носите - примерно сте осиновена, разведена, неглижирана от родител и т.н. и не може да разбере защо вие бихте подкрепили едно или друго мнение. И разговорът с ИИ всъщност деформира истинските възприятия. А също и няма чувства. А отношението на човек минава през емоциите.
Но иначе си говорете с него, но не спирайте естественото общуване и коментиране с хора по тези теми.