Има ли неща, които не можете да споделите дори с най-близките си?

Има неща, които не мисля да споделям с никого. Не касаят други хора, не ми е нужна подкрепа, минало и заминало.
Не съм фен на ИИ, особено пък за лични неща.  И въобще не съм фен на споделянето, когато става дума за проблем. Предпочитам сама да се справя.

Редактирам се - ще поставя "философски" в кавички , ако така считате, че по-близо до вашата представа за такива.
Не виждам някъде да съм посочила, че ИИ има стойност за морал и етика, говорехме, че принципът на работа не се състои от готови мнения от интернет, а е изграждане на база модела на общуване, който изполвате с него.
Аз лично не търся разбиране от ИИ, по начин, по който бих търсила от човешко общуване, по-скоро го използвам като разговор сама със себе си.
Ако се използва като заместител - да, деформира, защото рядко има хора в реала, които напълно и винаги да са съгласни с теб. Вероятно съществува съвсем реален риск в един момент общуването с ИИ , робот или каквото е следващото, което ще дойде, да е по-задоволяваща в емоционално отношение и предпочитана пред реалната така. Човешкото общуване, така или иначе, силно страда от пренасянето на общуването онлайн.


Chuby нямам тайни аз явно, защото се замислих, за какво бих се притеснила, ако всички хора научат.. и не се сещам нищо.

При мен е много интересно. Въпреки многото доказателства, че мога да се доверя на близките си аз продължавам да съм на мнение че не мога...Все си мисля, че няма да ме разберат. А те в повечето случаи ме разбират. Проблемите ми не са се променили през последните 10 години. Даже се съгласиха и за психиатър и за психолог. Направо не вярвах. Излиза, че мога да разчитам на тях въпреки, че усещам, че не е така.

Много ми е странна тази тема... Аз тогава питам така "Имате ли наистина близък, доверен човек"? За мен е абсурдно, невероятно толкова хора да споделят, че нямат един човек, с когото могат да са напълно открити. За мен може да е един, максимум двама такива хора; не е нужно да са ми семейство или да се познават помежду си дори. Но да няма дори един човек, пред когото да можеш да си напълно себе си... Странно, страшно  (ако ИИ ще взима тая роля) и непонятно ми е.

Не става дума да бъдеш себе си. Аз съм такава винаги. Мисля, че говорим за събития, които сме твърдо решени да пазим само за себе си. Никога няма да бъде разбрано по начина, по който ни се иска. Пък и може да е неудобство от самия себе си...

Аз нямам нужда да си чатя лични разговори с ИИ, но наскоро ми се случи куриоз. Тананикам си една песен на Сленг, ама не знам коя е и написвам само "как да умра, ако няма рай". ИИ веднага ми предложи гореща телефонна линия и после трябваше да го уверявам, че интересът ми е чисто музикален.
За споделянето има феномен на вагонния спътник  - идеята е, е много по-лесно споделяме лични неща на непознати хора, ако знаем, че никога повече няма да ги срещнем - във влака, в самолета, в обща болнична стая.

Съжалявам да го прочета. Явно, за моя голяма изненада, постпартум депресията все още е апокрифна в България. Дори и тук, във форум за майки, съм чела големи глупости. Грижи се за себе си, не си сама.


Факт.

Това, че хората искат да бъдат разбрани е защото искат да излеят помията от душата си и злините в живота си пред събеседник, който да не ги съди. Но да не плащат торба пари за психолог. Но често пъти околните отказват да бъдат това кошче за душевни отпадъци и да се натоварват с чуждите мрачни тайни и за това толкова хора са забатачени.
Ако аз споделя с приятелка примерно, че изневерявам на мъжа си, моята тайна вече става нейна тайна и тя всеки път трябва да крие и преглъща пред мъж ми, моята тайна, която ще я чопли отвътре, особено ако смята мъж ми за много свестен тип. Изтормозена от това ще отиде и ще го каже на мъж си, пък той на негов приятел, пък той на баща си, пък той на жена си и така - моята позорна тайна ще стане много бързо общо достояние, а аз обект на колективно съдене, където възпитаните ще вдигат вежди в мое присъствие, а грубите ще ме дръпнат настрана и ще ми теглят едно конско. И в моне ще се роди страха, че един от тях ще ме предаде и това ще сложи край на моят уреден живот и брак - за това си мълча и то си ме мъчи отвътре / ако имам съвест/.
Ако съм по-безсъвестен тип просто ще си трая, но ще се родят други черни мисли - щом аз така, със сигурност и той така и ще изпадна в парадокс на ревност и следене.
Едното зло, ражда друго зло.
Има и досадни хора, които страдат от мании за величие и постоянно заливат околните със себи си, които на своя страна започват да се отбраняват - нагрубяват ги, режат ги, казват им - ами аз казах ли ти ...щото им е писнало то тях и искат да се отъврат от тях.
За това когато човек има проблем/ тайна - присохолог/свещеник. Толкоз.

Нищо подобно не ми се
е случвало в живота.Споделям, на мен са споделяли и всички продължаваме нататък, без излишни драми.

Същото. Имам верни и доказани отношения с години. Пазя тайни на умрели хора. Двупосочно е, но не съм сама.

Преди доста години споделих нещо на човек от семейната среда, на другия ден се оказа, че е казано на поне 20 човека. От тогава не споделям нищо и с никой. Може нещо да ми тежи, да ме мъчи, но няма шанс да се доверя на "близки".

Не споделям. Вече и приятели не ми останаха, ако им се обадя ще си говорим, но инициатива от тяхна страна няма.
Тъжно ми е, може и аз да имам вина, но така ще е. Преди няколко седмици дъщеря ми реагира доста грозно и грубо. Имах нужда да говоря, но нямаше с кой. Поплаках няколко дни, после приех, че ще са така нещата, направих се, че нищо не се е случило и се старая да гледам напред. Дъщеря ми и тя май усети, че е пресолила ситуацията.

Имам си депресивни периоди, старая се на не затъвам, но не винаги ми се получава. Има дни, в които след работа си седя на дивана и нищо не правя, проблемът е че зачестяват Сега имам задачи, но не ми се подхващат изобщо.



П.С. В Германия много от личните лекари имат изкарани курсове по психосоматика и за по-леки случаи могат да съдействат. Ако случаят е спешен, пациентът получава код и с него ще му бъде даден час веднага. Приятелка на дъщеря ми получи час още за същия ден. Вече е добре детето.

Имаше тема „С какво ви дразнят децата“. Жалко, че потъна някъде назад, а би трябвало да е силно активна, като се има предвид колко деца пораснаха вече във форума и от години пилят нервите на майките си.

ПП Намерих я: https://www.bg-mamma.com/?topic=1538201

Нямаше ли подобна тема.
Няма такива неща. Имам най-блкизки хора (малко), на които споделям всичко. Много е хубаво.

Имам нужда да споделям и споделям, но понякога хората са в собствения си свят, пречупват нещата през собствената призма, което е нормално, но не е като да имаш нечий ум на разположение и той да мисли заедно с теб.. А понякога това е, от което имаме нужда.
Всички бързат, всички си имат собствени проблеми, все по-трудно е да намериш някой, на когото да споделиш. И да, понякого е по лесно да споделиш нещо на колежката на бюрото зад теб.
Случва се да си обсъждам теми с ИИ, въпреки че имам и срещи с психотерапевт. Няма осъдителен елемент, но сякаш си казал нещо в пространството. Тайната ти вече не е тайна. Да споделяш на човек е различно.