Отношенията със семейството по произход? Гледане на болен родител?

  • 2 822
  • 203
# 60
Ами не е редно да карат снахата. Както дъщерята има семейни ангажименти, така и снахата. Особено пък щом единственото на другата везна е неспособността на сина да изведе снахата в тяхно семейно жилище.
По принцип нормалното човешко отношение задължава с помощ, но пак по принцип нормалното отношение деца-родители предполага огромната част от задълженията да се поеме от децата.
Ако ще се правят някакви бартери, утре могат да изгонят снахата и внучето, тогава откъде накъде снахата да си прави труда?
Виж целия пост
# 61
Такива случаи има във всяко семейство.

Виж какво авторе,  като не може жена ти да се върне и да участва лично в грижите (то не е и разумно да си напуска работата), се уговаряте да пращате пари. На снахата ли ще ги дават, на наета жена ли,  ще се разберете. На моя близка децата, и двете в чужбина, пращат пари  на леля си, родна сестра на баща им, за да го гледа. Като казвам пращат пари, имам предвид буквално - плащат и, не става въпрос за негова издръжта, а като заплащане за нея.

Няма как да прехвърлите всички грижи за тъстовете върху брата, и респективно жена му, по причина, че живее с тях, ОСВЕН, ако не ги компенсирате материално - дали с регулярно пращане на пари, или с уреждане на собствеността - примерно ако прехвърлят къщата на сина.
И това е вариант.
Ако дъщерята не иска да се занимава, да предложи на родителите си да прехвърлят къщата на брата, и тя няма да се ангажира.
Виж целия пост
# 62
Снахата да излиза на квартира. Ще избяга от обтегнатите отношения със свекървата, няма да я обвиняват, че живее в жилището им, изобщо все положителни неща. Ще дават едни пари заедно с дъщерята и ще осигурят грижа за възрастния човек.
Виж целия пост
# 63
Щом живеят в една къща, според мен е редно да се включи снахата. Ако живееш под един покрив с болен човек, все някога ще трябва да се включиш - да идеш да купиш лекарства, да сложиш една чиния ядене на масата - няма да се подминавате в коридора я. Не говорим да го къпеш и да му сменяш памперсите - за това може да се наеме човек.

Това с наследството и кой колко ще вземе и респективно колко трябва да се грижи, ми звучи ужасно. Човекът още е жив…
Виж целия пост
# 64
Или да отиде снахата  при мъжа си.
Въобще, снахата не е човека, който трябва да гледа  болния свекър, разбира се, елементарната човещина задължава някакви инцидентни включвания -  примерно да постои при него, докато жена му е на пазар, но като знам за какво става въпрос при гледане на болен... Хората вземат луди пари на час и не е случайно.

Още преживе могат да се уредят имотните дела и даже  в много случаи е необходимо. Няма нищо ужасно.
Виж целия пост
# 65
Драмата е кой е по заслужил да  вземе къщата или .........?
Виж целия пост
# 66
Или да отиде снахата  при мъжа си.
Въобще, снахата не е човека, който трябва да гледа  болния свекър, разбира се, елементарната човещина задължава някакви инцидентни включвания -  примерно да постои при него, докато жена му е на пазар, но като знам за какво става въпрос при гледане на болен... Хората вземат луди пари на час и не е случайно.

Още преживе могат да се уредят имотните дела и даже  в много случаи е необходимо. Няма нищо ужасно.
И отговорните хора това правят. Спестяват на децата си лоши отношения, дрязги и кавги. Не сте ли забелязали около вас, как при имотни делби всеки се чувства ощетен? А ако нещата се изяснят предварително е друго.
Виж целия пост
# 67
Авторе, като казваш, че снахата не се включва много, какво всъщност прави или не прави? Обтегнатите отношения със свекървата заради това ли са или има друго?
Виж целия пост
# 68
Няма по-по-най в тая ситуация. Това, което трябва син, дъщеря и зълва да направят, е да седнат по човешки и да се разберат кой с какво може и иска да се включи. Нито синчето, дето избягало на майната си, има право да си мисли "те жените да се оправят", нито дъщерята/сестрата трябва да си зафичи семейството, щото е "по-наблизо", нито пък снахата е длъжна да сменя памперсите на свекъра. Да седнат и да се разберат (ама надали...). Пък то Всичко се връща на тоя свят, всичко..
Виж целия пост
# 69
Драмата е кой е по заслужил да  вземе къщата или .........?
Очевидно. Това все едно не е бащата на някого, а по-лошо от кой ще разхожда кучето….
Виж целия пост
# 70
Тц, нищо не се връща.
А гурбетчията...кофти ще прозвучи, но той не си гледа собственото дете, дали ще се вдигне да се погрижи за баща си?...

Завещал е на родителите си снаха, на която вероятно се набива вина, че им е длъжна, защото живее у тях. А тази жена дали си е мечтала да живее с възрастни и чужди ѝ хора, вместо с този, който минава за съпруг....
Виж целия пост
# 71
Авторе, имате ли спор покрай цялата тази ситуация?
Това с гледането е много тежко. Какво се разбира и под гледане също. Дали е хранене, къпане, памперси? Има ли някаква прогноза колко време ще продължи? Колко психически издръжливи са гледачите? Какво е тяхното здравословно състояние? Имате ли възможност да плащате на друг или хоспис? Човекът (болният) контактен ли е или не?
Защо го казвам - здравият се отказва от голяма част от своя живот в името на болния. Да гледаш болен на легло, особено когато ти е близък на сърце - изхабяващо. Виждала съм случаи, в които дъщеря (63+) гледа майка си (80+); майката умира, но малко след това и дъщерята се разболя и почина за съжаление. Трябва открито да обсъдите нуждата, отговорностите и какво може да направите. Аз бих потърсила външен болногледач. Някой, който да идва за няколко чяса и да сменя съпругата. Млади хора да гледат болни възрастни е изключително тежко (поне от моята камбанария). На мен ми се беше наложило за много кратко и ме срина след това. Решението е ваше, но усещам, че от изброените - май никой не иска да участва и се прехвърля отговорността. Ако имате пари,
вместо да се карате - платете на човек.
Виж целия пост
# 72
Откровено, харесват ми повечето мнения.

Специални благодарности на Klar!

Не става дума за гледане като на куче, нито за имоти. Ако щете вярвайте, мен ме притеснява повече отделянето от работата и ежедневието - на който и да било - сина или дъщерята - и психологическото нартоварване да се гледа отиващ си близък човек. Това няма парична стойност....

А и самите възрастни, както и всички, вкл. сина в чужбина, имат нужните средства, за да си позволят необходимото. Въпросът не е паричен.

За имотите - това е една идея по-сериозно, но пак не е основен въпрос. Един-два имота в провинцията... едва ли са толкова важни, а и изискват грижи, поддръжка, ремонти. Който е далеч - за какво му са... зависи, рразбира се.

Въпросът ми беше за психологическото въздействие, конфигурацията на личните и семейните отношения.

Благодаря за смислените отговори!
Виж целия пост
# 73
Ама нормалният човек не страда психологически, че се грижи за болния обичен човек, а страда ако не може да направи нищо. Всяка грижа за близкия е грижа за себе си и чувството на безпомощност пред лицето на неизбежното за всеки от нас. Как ли няма да се чудя на кого да подхвърля болен родител, за да не се травматизирам психически?! Това конгрес на психопатите ли е или е някаква нова национална черта?!
Виж целия пост
# 74
Ама нормалният човек не страда психологически, че се грижи за болния обичен човек, а страда ако не може да направи нищо.
То едното не изключва другото. Много е съсипващо, ако продължи с години, ако говорим за трайно увреден родител и т.н. И да, колкото и да е тъжно и срамно, човек понякога се чувства жертва на обстоятелствата или заробен от болния, депресира се, озлобява се. То и самите болни често ги избива на тирания. Гадно е, но се ла ви, и точно защото е гадно, е особено важно всички близки/кръвни роднини отговорно да си поделят грижи, разходи и изобщо решения.
Но в реалността си се случва много често един брат/сестра, особено ако живее по-далеч, да се прави на луд, разчитайки на другия. С разни оправдания "ми и той не ми е помогнал, аз с всичко сам се справих далеч от родители" и т.н. Да, има "родители", които не заслужават да бъдат погледнати, но не са толкова много, колкото са оправданията от ослушващи се и изсулващи се индивиди.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия