Отношенията със семейството по произход? Гледане на болен родител?

По закон сме длъжни да се грижим за нуждаещите се от грижа наши родители и пълнолетни деца. Как ще се осъществи грижата и в каква степен трябва да решат брата и сестрата. Щом парите не са проблем, няма нужда да се връщат лично да обслужват баща си. Може да платят на човек да идва веднъж дневно и да помага с тежките грижи като преобличане, къпане и сменяне на памперси. Нека да проверят няма ли такива услуги от социални грижи, та поне част от часовете грижа да са безплатни или на по-ниска цена!

Снахата по принцип не е длъжна с нищо, но и свекърите и не са длъжни да я настаняват безплатно с децата и и нейния съпруг. Във Франция наследник, ползвал облаги като жилище за някакво време, наследява по-малко от останалите, защото приспадат наемите, които не е плащал. Зависи и как са се разбрали за наследството.

Нашите родители са много стари и свекърът почина преси 3 години. Децата и внуците на свекървата ходят да я видят и така половин година има рода при нея. В останалото време я посещават медицинска сестра и санитарка. Има си и човек да и чисти къщата и двора. Тя няма финансови нужди, но се радва децата и да ходят при нея. Долу горе е същото с моите родители. Тази година ходих 12 пъти в България и мисля да се преместя там. Моите са и разведени и живеят в различни населени места, а нямат други деца. При нас всеки си гледа неговите родители, но е готов да помага на другия. Аз бих гледала свекъри.

Та, няма нужда да се връщат на село, но трябва да организират помощ.

Всички семейства в общото семейство имат пари. Това е идеален вариант. Наемате човек или хоспис.

Редно е всяко дете да полага грижи за собствените си родители, а не да разчита на "чужди" хора. Прието е повече жените да се грижат за болни хора заради вродената им нежност, но да ангажираш друг човек да гледа родителите ти, докато гледа дете е доста нагло. Разбира се, не трябва да оставят свекъра сам да се оправя, но не и на всяка цена да зареже всичко снахата, че да го гледа.
Ако нейния баща се разболее по същото време на три ли да се разкъса ? Мой родител беше тежко болен и свекърите само звъняха 1-2 пъти седмично да чуят как е, не са помагали, защо след време аз да се грижа за тях ? Да отида да им напазаря, да свърша нещо навън вместо тях - да, ще го направя, но не и 24/7 животът ми да е ангажиран с тях, а собствените им деца да не правят нищо.

Морално задължение, доколкото се полага такова е на децата.
Не на удобния, не на достъпния болногледач и да му се вменяват задължения, които не са негови.

Грижата по лежащо болен е отвратителна, ежечасна, мръсна, човешки ужасна.

С цел съхраняване на психето и сомата, има опции за близките. Дали болногледач или хоспис - всичко по волята на болния.
Ама не без пари и не снахата.

Попринцип нямаш ангажимент да се грижиш, за който и да е. Грижиш се за някого, защото ИСКАШ, защото ти е любим, съчустваш му , искаш да му помогнеш.
Никой не може да те задължи да го гледаш, против волята ти и патриархалните ценноти вече губят силата си.
По едно време цялото имущество се е завещавало на мъжката рожба, а се очаква момичето да остави всичко и да изгледа родители, деца и свекъри и накрая нищо.

Сега, морално е съпруг и съпруга се гледат взаимно, че са се заклели да са заедно в болест и здраве, очаквано е да се децата, излючение са снахите

Аз не разбирам казуса в основата, при наличие на адакватен съпруг за грижа. Могат да са в помощ в различна степен всички останали.

Да, не го изключва, разбира се, но тонът на темата отиде в прехвърлянето на задължение и любовта и човещината исках да ги напомня. Грижила съм се за болно роднинско дете 5 години, което се разболя от рак на 19 и беше болен 5 години, без родители. Всички помагаха с каквото могат, аз отговарях за него и бях с него буквално до смъртта му. Дядо ми беше болен от рак 3 години, майка ми беше болна от рак 3 години. Не си измислям тук някакви неща. Тежко е, когато обичен човек е болен и страда, не е тежко гледането, тежко е, че си безсилен. Психиката на човек, който няма потребност да е до близкия си в най-трудните му дни вече е повредена и няма опасност да се повреди повече.
Това не изключва помощ, кой каквато може да си позволи, не изключва споделена грижа с други близки, но все пак чисто психологически тази грижа е още повече нужна на здравия близък, за да е направил нещо в моменти, в които явно, че не може да се направи нищо. Действията ни определят какви сме, не нещо друго. Мое мнение, естествено.

Жена му едва ли е много млада и силна, а и е много трудно сам човек да сменя, къпе и преоблича лежащо болен. Трябва и редовно обръщане за да не се получават рани по кожата. Трябва да има външна помощ, при това ежедневно. Сестрата и брратът трябва да се разберат кой ще я осигури или плати.

Чета, че било по желание гледането. Не, гледането на болен родител е задължение по закон.

Имахме болен,  помощ - да, но къпане , обличане ,голи работи - съпругата. Все пак ставаше прав и две крачки правеше при нас. Не  е уточнено за лежащ безподвижен, та за това говоря. Че трябва почивка на гледащия, да не стане на болния умряла жена му, но пък всички да напуснат работа и са в къщи да се грижат ми е чудно, могат с пари да помагат. На външен, не да гърбят снахата ,защото е млада, да съкратят нейния живот. Което желание прозира в казуса, все някой го мечтае.
 При толкова тежко болен , неподвижен, разумното е хоспис.
 Имахме наблизо случай, доста богат син, в хоспис родител накрая. За бащата ,за майка си нае гледачка.  Изглежда е и до съгласие на родителя.

Стана ми интересно,кой е този закон? И колко осъдени има по него?

Ясно ми е, аз ти разбрах и първия пост, не възразявам по него. И за мен си е висш егоизъм, ако не и чиста психопатщина, да зарежеш родител в нужда зад каквото и да е оправдание, освен може би ако и родителят не е бил изрод от най-висока класа (макар че дори в този случай, ако детето е станало по-човек от родителя си, все ще осигури някакъв санитарен минимум - заради собствената си съвест, ако я има). По-скоро идеята ми е, че понякога човек дава нужната грижа и пак изплисква, за което после се обвинява. Ядосва се, изпокарва се с близки, понякога навиква самия болен, понякога циври и се самосъжалява. Не е просто "грижа се за любим човек и това все пак осмисля усилиятаи жертвите ми". Да, това е вярно и го има, то без него никой няма да се занимава, но в бита избива и тъмната страна на такова гледане. Съвсем права си, че грижещите се също трябва да получават помощ, психологическа включително, защото си изперкват като нищо, особено при грижите за умствено увреден и неадекватен човек.
Има значение и болестта, колкото и гадно да звучи. Ако родител умира от рак, колкото и да страда детето му, то се грижи, преглъща и търпи, защото изпровожда човека в последните му месеци и така или иначе в някакъв момент нещата ще свършат и ще останат мъката и спомена за болки и страдания (знам от личен опит). Да се грижиш петилетки и десетилетки за човек с деменция примерно е съвсем е друго, особено ако е инак здрав и подвижен. Терапии и болки няма, той човекът понякога и не страда (и слава Богу поне за това), ама всички около него са за д-р Гълъбова, животите им потъват в нищото.

При деменцията въпросът е съвсем различен. Там за безопасността на човека или трябва да го поемат денонощно четирима души, близки или нает персонал, или специализиран дом. Иначе става едно търсене на изгубени възрастни хора, да не говорим за запалване на дома и прочее. Има такива заболявания, при които просто няма как. Това е съвсем друго нещо.
Същото и когато самонто заболяване изисква специализирана грижа. Последните 10 дни на болното близко момче, за което писах, бяха в хоспис към болница, заради много голям проблем с обезболяването. Пак бях с него там, но просто нямаше как това да стане в домашни условия, защото нормално човек няма у дома морфинов дифузер, например. Хосписа не е предателство. Нито споделената грижа, нито помощен платен персонал. Но ти ме разбра и от самото начало.

Преди 6 години бях месеци прикована на леглото. С две породени, с мъж работещ далеч. Пълзях, превивах се и плачех от отчаяние. Нито майка ми, нито свекърва ми пожелаха да дойдат да поемат грижата за децата поне. Ние не можем, не знаем, ти си силна и ще намериш начин. От тогава съм се зарекла, че с физически грижи няма да помагам. Пари Ок, но с друго няма никакви шансове.
Така че, всяка история е различна и всеки сам си преценява как би постъпил.

Семейният кодекс, чл. 124, ал. 5.

Благодаря за отговорте!

Само да уточня - става дума за болен със сърдечно-съдови заболявания, не деменция.

В интерес на истината, човекът скоро почина, Бог да го прости!

Съвестта би трябвало да присъства у всички нас.

Доколкото разбирам, децата са ангажирани да се погрижат, с евентуални нюанси относно наследството.

Няма законово (правно) задължение за грижи към пълнолетен човек. Има само морални и доброволни задължения, които няма как да отречем. Разпоредбата от Семейния кодекс е декларативна и не може да се приложи силово на практика.

Повтарям картината:

Съпругата на болния - пенсионерка, вкъщи, първи адресат на грижата.
Снахата с детето - вкъщи, но "чужд" човек - тя действително се изнесе, за да не се натоварва както тя, така и детето - факт.

Сънът - на гурбет в чужбина - трябваше ли да бъде притесняван и тревожен и да се върне или да обсъди какво да се прави? Или "патриархално" да бъде оставен да изкарва пари на спокойствие и да не се тревожи за баща си?

Дъщерята - омъжена и работи на далеч - трябва ли да бъде ангажирана да се грижи за баща си, ползвайки отпуск от работата си и излизайки от семейството си за определен период от време? Може би придържайки се към "полу-патриархалното" разбиране снахата хем да не е ангажирана, хем и брати и (синът) да не се ангажира?