Пътуване по 110км в посока за работа? За или против?

Добре ,де ....пробвай! Ако е временно е съвсем друго нещо....Аз на 25 временно живях в голям туристически град извън България и 6 месеца пътувах 80 км до работа и обратно .То човек като е млад решенията се взимат с лекота и фриволност. .Давай ,нищо няма да стане ,тъкмо ще тренираш адаптивност и гъвкавост.

Явно си малка и подскачаш на различно от твоето мнение просто. Нищо, ще се научиш.
Има нещо много важно, което трябва да конструирате. От една страна е именно локацията-да е такава, че да ви дава възможности. Не да краде от времето ви-най-ценния ресурс. Дали ще пътуваш 2 часа в града или 2 часа по магистралата все е изядено време от живота ти. Да висиш в трафика също е различно от това да си на мократа магистрала и да ти светне маслото или да спукаш гума.
Шофьор съм от 30 години. Возила съм деца ежедневно на какво ли не над 15 години в трафик, извън града, по чукари, и казвам, че когато си зависим от кола ти трябват две коли. Това е като резервната химикалка в училище или на изпит-ако ти спре едната да пишеш с другата. Разходите по колата ще ви изяде разликата от наема.
Разумното е да наемете квартира на място, което дава възможности като транспорт, а не да е в единия край на града. Тогава, в която и точка от града да е местоработата, с нормална локация на квартирата с хубав транспорт, времето за път ще е в рамките на допустимото.
Ние, местните, не сме богопомазани, нито сме родени със златна лъжичка в устата, нито сме с по 15 апартамента във всеки квартал. Ние също излизаме от родния си дом и ползваме квартири, търсим варианти, строим си нашето удобство, с една основна разлика-без опцията за дотации и продукции от градината на мама/баба. На вашите години, аз, родена тук, съм се местила толкова много, в търсене на подходящо място така, че да мога да живея някак, а не да съществувам по пътищата.

Пътуването на такива дълги разстояния ежедневно, е поносимо за кратък период. То поне пътищата ни да бяха читави, а то кошмар.
Бившият ми мъж от години пътува по 20 км в посока до работата, и то не всеки ден, защото е на смени. Не е в трафик, по източната част на околовръстното. Ами случвало се е да е толкова уморен, че едва се е прибрал, и катастрофа е имал, та ходих да го прибирам. В онзи период имахме три коли, като едната беше точно резервна.
Аз ежедневно развозвах децата до ДГ и училище, то тогава и трафика не беше като сега. Уморително и изтощително е ежедневното шофиране.
В момента живея в квартал, в който от как се помня е шибано влизането и излизането с кола, добре че има метро.

Ами това е животът в София. Той е ежедневие за всички там. И понеже именни бях и аз в същото положение разбрах много бързо, че такъв живот не искам. Не в 18, в 18 и 30 не можех да си я взема от градина. Тук си я прибирах в 16. Градината на десет минути. Няма дете, което д се останало до 17 часа, та камо ли по-късно, защото има баби.
И саз всичко трябва да съобразяваш - месторабота, с дом и ДГ, с всичко. И ако ти е на повече от 30 мин път си загинал.
Това е животът е големите градове. Който може и му харесва го живее, който не се е изнесъл.
И да, наистина си е въпрос на късмет къде живееш и дали ще ти е близо до работата. Ако жилището е твое говорим.
Изобщо има много въпросителни, които ще трябва да си изясните. Голям компромис е пътуването. Не мога да го заменя с това спокойствие, което имам сега. И най-яката работа да ми предложат в София, никога няма да ида ако ще трябва всеки ден да ги минавам тия 80 кг в посока.
До няколко месеца,макс година може да се издържи, после става толкова кофти, че ще ви се довие. Освен ако не сте свикнали и не ви пречи да го минават това разстояние.
Има и такива хора. Понеже сме в маслено място, близо до София много хора пътувах всеки ден там за работа дори и с влак.
Вуйчо ми преди да купи къщата в София пътуваше години наред.
На Запад това е ежедневие. Хората си живеят в провинцията е ежедневно пътуват до големия град.  Но имат пътища 🙂

Дори да се живее на разстояние от работата, деца се гледат, и без баби, но с гъвкавост.
Единият родител трябва да е с гъвкаво работно време,  или онлайн, или да работи за себе си.... И, освен това,  дори не знаете какъв късмет имате в Бг с началния час на градина и училище- съобразени по комунистически с работното време на трудещите се
Само едно ме учудва в някои постове- локацията на жилището, която я избирате според работата.
Първо- в днешно време е изключение да работиш едно и също цял живот,  на едно и също място.  Второ- собственост не се избира според месторабота.

Доколкото разбрах, избира се квартира според местоработата. В случая на авторката нямат дете, затова не е съвсем невъзможно да се пътува, нека се пробва. С дете в картинката, особено до 10 г. трудно ще бъде....

Голяма част от пишещите нямат опит, но дават съвети, при това с назидателен тон.
И да, голяма част от хората на запад живеят по този начин, ама тук не обичат да пътуват. Няма лошо, но вашият начин на живот не е валиден за всички.
Слънчево момиче, звучиш като че сте го решили. Та действай смело. От опит глава не боли.

О, имаме. И то западен. Затова и съветваме за квартира близо до офиса. Но да пробва, не пречи.

Имам познати, които пътуваха с години от Костенец, при това с влак и после с ГТ в София. Не се оплакваха, ама животът им минаваше в път.

Много малко хора биха се оплакали, особено регулярно, защото ще започнат съвети как да си разрешат оплакването. А невинаги има желание или възможност за разрешаване.

Щом не са се хвалили какъв кеф е животът ти да минава в партньорство с БДЖ, все е нещо. Понеже има и такива случаи.

Мъжът ми е от малък град, имам и роднини там. Живяла съм за по няколко месеца при него в студентските си години, та знам какво е. Масово хората пътуват до съседни населени места за работа, децата им в гимназиална възраст също пътуват до областният град за училище. Няма хубава болница, за по-специфични покупки, кино или друго забавление се пътува до големият град. Дори паркът им е по-далеч отколко на мен в София. Има си го спокойствието, но за сметка на много други минуси.

Но както казаха, няма лошо, всеки според приоритетите си.

Да, аз съм сменяла месторабота много пъти. Работя в търговията, имаме много обекти и имаме избор за смяна.

Що се отнася до парка - Северния само го гледам сутрин и вечер.

Да, точно така. Част от хората са на принципа "Една жена каза", а са назидателни. Само те са прави. Нищо не съм решила още, може да пробвам без да си изпускам квартирата. Аз тука чета как се оплакват, че пътуват по 20км в посока, ми аз съм пътувала така и за мен това е нормално разстояние. Всеки има различна търпимост към нещата, за мен 30-40км път не са нищо. Като бях студентка в бакалавърската програма (не уча в София), пътувах за лекции всеки ден на 40км, после се връщах. Абсолютно никакво натоварване и усилие не беше за мен, беше ми приятно, музика си слушах. Това беше по 20 дни последователни. После имах практика задължителна, пак на място, избрано от университета. Там пътувах 2 месеца подред всеки делничен ден. Обаче вече около 50км, защото беше по-навътре в града. Нищо особено. Може би с времето идва досадата и умората, или моята търпимост е различна, не знам. Единственото тъпо е парите за гориво и за поддръжка!

Щом си толкова нахъсана, моят съвет е да пробваш, но да не оставяш квартирата. Плати си още един-два месеца, виж как ще тръгне и тогава вземи решението. Мисля, че два месеца ще са достатъчни да видиш дали този начин на живот ще ти пасне и ще го бъде. Особено сега, в зимния сезон. А ако не ти пасне - просто се връщаш в квартирата, без да търсиш нова и да даваш маса пари за нов депозит.