Татковците присъстваха ли на раждането
- Публикувана: 2 март 2005, 19:00 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2007, 10:14 ч.
# 45
12 март 2005, 18:54 ч.
По въпроса - зависи си от бащата. Аз не бих искала моят съпруг да ме вижда в това състояние, защото едва ли ще му се отрази добре на психиката и на бъдещите ни отношения. Нито пък той изявяваше желание (отделно, че в шуменската болница не пускаха външни хора). Ако аз самата видя раждане отстрани, също бих се шокирала. Но ако някой татко смята, че тази гледка няма да му подейства зле, ако е с по-силна психика, да присъства. Единствено би трябвало и той, и майката да са съгласни.
Виж целия пост
# 46
12 март 2005, 21:24 ч.
И аз съм на същото мнение.
Виж целия пост
Цитат на: ts
погледнато научно мъжете са с по лабилна психика и ако някои се престраши да присъства да си наеме екип и за него . да не се чудят мамата и бебето или татито да спасяват:)))
то си е кървава гледка,,,,
то си е кървава гледка,,,,
И аз съм на същото мнение.
# 47
13 март 2005, 01:20 ч.
Малко извън темата, но когато раждащата жена е неомъжена, възможно ли е татко да не бъде допуснат по време на раждането? Предполагам , че за частните болници нещата са ясни, плащаш и айде. Питам за държавните, защото дочувам, че по време на раждането се допускал единствено бащата, т.е. не може сестра ми примерно да присъства или пък майка ми.
Виж целия пост
# 48
13 март 2005, 02:22 ч.
Никой няма да те пита дали имате брак или не.
Никой няма да ти поиска акта за сключен граждански брак.
Просто ще е такава суматоха, че няма да има време.
Вземи го със себе си, ако има желание и време.
Просто ще се нуждаеш от подкрепа.
А и споделената радост е два пъти по голяма радост!
Виж целия пост
Цитат на: kose_bose
... когато раждащата жена е неомъжена, възможно ли е татко да не бъде допуснат по време на раждането?
Никой няма да те пита дали имате брак или не.
Никой няма да ти поиска акта за сключен граждански брак.
Просто ще е такава суматоха, че няма да има време.
Вземи го със себе си, ако има желание и време.
Просто ще се нуждаеш от подкрепа.
А и споделената радост е два пъти по голяма радост!
# 49
13 март 2005, 09:32 ч.
Уфф... Я си виж пак предния постинг на кого какво си писала. На мен ами на кого? Нямам време да вмъквам тук цитати... Иди и се прочети.
И защо да е заяждане мнението ми. То и ти не се заяждаш с мен, само ми се сърдиш. Ами като ми се сърдиш не си приказвай с мен пък.
А моето мнение си остава, че бащата трябва да е там не само за моралната подкрепа на маиката, а и заради морала на лекарите, който при някои изобщо го няма.
Освен това да се казва истината не е плашене. Нали не казваш на детето си "Пресичай улицата без да се страхуваш, никой няма да те сгази, всички коли на мига ще спрат, щом те видят."
Ами няма с какво да ме обидиш
Хайде не приемай нещата толкова лично
PS:
Където има жени има заяждане, пък било то и в татковия форум. Е шегичка де, не се стягай пак(не че не е така...) Нали не искаш да ми кажеш да си ходя, защото имам различно мнение от твоето???
Пропуснах да кажа още нещо за момента след раждането. Като експедираха бебо от старата му квартира, му правеха някакви процедури, повиване, теглене и не знам какво още (не видях всичко, защото тогава пък бях повече при майка му) и го поставиха на палатка. За тия, които не знаят ще обясня, че това е едно стъклено кълбо, което отдолу е отворено и се захлупва главичката на бебето. А откъм крачетата му пуснаха топъл въздух. В това кълбо мушнаха един маркуч (малко се изненадах, от такова незавършено приспособление) по който влизаше кислород. Този маркуч обаче непрекъснато се измъкваше от кълбото и аз трябваше да го връщам обратно, защото никой повече не погледна детето. Нали е ясно какво значи да си под стъклен похлупак, без въздух. Та такива ми ти работи...
Виж целия пост
И защо да е заяждане мнението ми. То и ти не се заяждаш с мен, само ми се сърдиш. Ами като ми се сърдиш не си приказвай с мен пък.
А моето мнение си остава, че бащата трябва да е там не само за моралната подкрепа на маиката, а и заради морала на лекарите, който при някои изобщо го няма.
Освен това да се казва истината не е плашене. Нали не казваш на детето си "Пресичай улицата без да се страхуваш, никой няма да те сгази, всички коли на мига ще спрат, щом те видят."
Цитат
като съм тъ обидила с нещо пък извиняваи зна4и
Ами няма с какво да ме обидиш
Хайде не приемай нещата толкова лично
PS:
Цитат
а ина4е да се заяждаме навсякъде можем , тук поне татковците не го правеха
Където има жени има заяждане, пък било то и в татковия форум. Е шегичка де, не се стягай пак(не че не е така...
) Нали не искаш да ми кажеш да си ходя, защото имам различно мнение от твоето???Пропуснах да кажа още нещо за момента след раждането. Като експедираха бебо от старата му квартира, му правеха някакви процедури, повиване, теглене и не знам какво още (не видях всичко, защото тогава пък бях повече при майка му) и го поставиха на палатка. За тия, които не знаят ще обясня, че това е едно стъклено кълбо, което отдолу е отворено и се захлупва главичката на бебето. А откъм крачетата му пуснаха топъл въздух. В това кълбо мушнаха един маркуч (малко се изненадах, от такова незавършено приспособление) по който влизаше кислород. Този маркуч обаче непрекъснато се измъкваше от кълбото и аз трябваше да го връщам обратно, защото никой повече не погледна детето. Нали е ясно какво значи да си под стъклен похлупак, без въздух. Та такива ми ти работи...
# 50
13 март 2005, 10:07 ч.
Офффффф, да взема и аз да драсна 2-3 реда.
Значи по въпроса с присъствието - НЕ искам мъж ми да е с мен:
Доводи - имаше 5(+1 стажантка) човека по време на операцията ми. Двете ми ръце са "заети" с различни "дейности". Имам кислородна маска на лицето и не обелвам дума. Та питам аз - за какво ми е до главата ТОЙ! Раждах август месец и беше непоносима жега. Оператора се разсъблече в края на операцията в операционната пред мен. От 4 ката дрехи, само най-долният и то по края на ръкавите(къси) имаше малко сухо местенце. Още един човек, който евентуално ще направи 2-3 кървави снимки..., а мерси:няма нужда! И още мога да изброявам...
П.П: Чудя се пък моето бебе как е оцеляло само без баща си в 1-вите мин. Грозен и страшен?!?!??!?!?!
ВИЖ, ако въпросът е искам ли той да бъде с мен по врме на възстановяването ---ДААААААААА(с 2 ръце). Ето тогава идва истинската нужда от бащата...когато майката е толкова изтощена и с такива болки, че самото надигане от леглото й коства много, а камо ли да ходи да взима детето да го кърми и разнася после. И ред още процедури, които изискват помощ за рязаната родилка.
Това е моето виждане по този толкоз дискутиран въпрос.
Виж целия пост
Значи по въпроса с присъствието - НЕ искам мъж ми да е с мен:
Доводи - имаше 5(+1 стажантка) човека по време на операцията ми. Двете ми ръце са "заети" с различни "дейности". Имам кислородна маска на лицето и не обелвам дума. Та питам аз - за какво ми е до главата ТОЙ! Раждах август месец и беше непоносима жега. Оператора се разсъблече в края на операцията в операционната пред мен. От 4 ката дрехи, само най-долният и то по края на ръкавите(къси) имаше малко сухо местенце. Още един човек, който евентуално ще направи 2-3 кървави снимки..., а мерси:няма нужда! И още мога да изброявам...
П.П: Чудя се пък моето бебе как е оцеляло само без баща си в 1-вите мин. Грозен и страшен?!?!??!?!?!
ВИЖ, ако въпросът е искам ли той да бъде с мен по врме на възстановяването ---ДААААААААА(с 2 ръце). Ето тогава идва истинската нужда от бащата...когато майката е толкова изтощена и с такива болки, че самото надигане от леглото й коства много, а камо ли да ходи да взима детето да го кърми и разнася после. И ред още процедури, които изискват помощ за рязаната родилка.
Това е моето виждане по този толкоз дискутиран въпрос.
# 51
13 март 2005, 11:19 ч.
Няма да кажа "тъпо". Само ще напомня нещо, което съм сигурен, че знаеш добре: Не е достатъчно да се роди и оживее детето, а раждането да протече толкова нормално, че да има минимум лоши последици в бъдеще време.
Само за информация: Кои бяха тия 5 човека (+1 стажантка)??
Виж целия пост
Цитат
П.П: Чудя се пък моето бебе как е оцеляло само без баща си в 1-вите мин. Грозен и страшен?!?!??!?!?!
Няма да кажа "тъпо". Само ще напомня нещо, което съм сигурен, че знаеш добре: Не е достатъчно да се роди и оживее детето, а раждането да протече толкова нормално, че да има минимум лоши последици в бъдеще време.
Само за информация: Кои бяха тия 5 човека (+1 стажантка)??
# 52
13 март 2005, 18:56 ч.
съгласна съм с мението ти.Аз също не го искам в операцжионната зала, но го предпочитам като теб да ми помага първите дни. Да е до мен, д ами носи бебето, д аму дава вода, а аз да си почивам. Това искам!!
Виж целия пост
Цитат на: Шани
Офффффф, да взема и аз да драсна 2-3 реда.
Значи по въпроса с присъствието - НЕ искам мъж ми да е с мен:
Доводи - имаше 5(+1 стажантка) човека по време на операцията ми. Двете ми ръце са "заети" с различни "дейности". Имам кислородна маска на лицето и не обелвам дума. Та питам аз - за какво ми е до главата ТОЙ! Раждах август месец и беше непоносима жега. Оператора се разсъблече в края на операцията в операционната пред мен. От 4 ката дрехи, само най-долният и то по края на ръкавите(къси) имаше малко сухо местенце. Още един човек, който евентуално ще направи 2-3 кървави снимки..., а мерси:няма нужда! И още мога да изброявам...
П.П: Чудя се пък моето бебе как е оцеляло само без баща си в 1-вите мин. Грозен и страшен?!?!??!?!?!
ВИЖ, ако въпросът е искам ли той да бъде с мен по врме на възстановяването ---ДААААААААА(с 2 ръце). Ето тогава идва истинската нужда от бащата...когато майката е толкова изтощена и с такива болки, че самото надигане от леглото й коства много, а камо ли да ходи да взима детето да го кърми и разнася после. И ред още процедури, които изискват помощ за рязаната родилка.
Това е моето виждане по този толкоз дискутиран въпрос.
Значи по въпроса с присъствието - НЕ искам мъж ми да е с мен:
Доводи - имаше 5(+1 стажантка) човека по време на операцията ми. Двете ми ръце са "заети" с различни "дейности". Имам кислородна маска на лицето и не обелвам дума. Та питам аз - за какво ми е до главата ТОЙ! Раждах август месец и беше непоносима жега. Оператора се разсъблече в края на операцията в операционната пред мен. От 4 ката дрехи, само най-долният и то по края на ръкавите(къси) имаше малко сухо местенце. Още един човек, който евентуално ще направи 2-3 кървави снимки..., а мерси:няма нужда! И още мога да изброявам...
П.П: Чудя се пък моето бебе как е оцеляло само без баща си в 1-вите мин. Грозен и страшен?!?!??!?!?!
ВИЖ, ако въпросът е искам ли той да бъде с мен по врме на възстановяването ---ДААААААААА(с 2 ръце). Ето тогава идва истинската нужда от бащата...когато майката е толкова изтощена и с такива болки, че самото надигане от леглото й коства много, а камо ли да ходи да взима детето да го кърми и разнася после. И ред още процедури, които изискват помощ за рязаната родилка.
Това е моето виждане по този толкоз дискутиран въпрос.
съгласна съм с мението ти.Аз също не го искам в операцжионната зала, но го предпочитам като теб да ми помага първите дни. Да е до мен, д ами носи бебето, д аму дава вода, а аз да си почивам. Това искам!!
# 53
13 март 2005, 20:41 ч.
Няма да кажа "тъпо". Само ще напомня нещо, което съм сигурен, че знаеш добре: Не е достатъчно да се роди и оживее детето, а раждането да протече толкова нормално, че да има минимум лоши последици в бъдеще време.
Само за информация: Кои бяха тия 5 човека (+1 стажантка)??
1. Оператора ми;
2. Доцент-шеф на оператора ми;
3. Анестезиоложка;
4. Специализант анестезиолог;
5. Специализантка.
Та кое викаш е ТЪПОТО???
Ай много се навъдихте разбирачите бре - аман! 
Виж целия пост
Цитат на: Грозен и страшен
Цитат
П.П: Чудя се пък моето бебе как е оцеляло само без баща си в 1-вите мин. Грозен и страшен?!?!??!?!?!
Няма да кажа "тъпо". Само ще напомня нещо, което съм сигурен, че знаеш добре: Не е достатъчно да се роди и оживее детето, а раждането да протече толкова нормално, че да има минимум лоши последици в бъдеще време.
Само за информация: Кои бяха тия 5 човека (+1 стажантка)??
1. Оператора ми;
2. Доцент-шеф на оператора ми;
3. Анестезиоложка;
4. Специализант анестезиолог;
5. Специализантка.
Та кое викаш е ТЪПОТО???
Ай много се навъдихте разбирачите бре - аман!
# 54
13 март 2005, 21:18 ч.
щом разсъждавате като ориенталки - и отношението към Вас ще е такова
"Откъде накъде ще помагам - това е женска работа
аз отиван да гледам формула 1 с приятели"
Виж целия пост
"Откъде накъде ще помагам - това е женска работа
аз отиван да гледам формула 1 с приятели"
# 55
13 март 2005, 21:55 ч.
става 
, аз през това време ще взема да ида на един мъжки стриптийз 
Виж целия пост
Цитат на: Brandt
щом разсъждавате като ориенталки - и отношението към Вас ще е такова
"Откъде накъде ще помагам - това е женска работа
аз отиван да гледам формула 1 с приятели"
"Откъде накъде ще помагам - това е женска работа
аз отиван да гледам формула 1 с приятели"
става , аз през това време ще взема да ида на един мъжки стриптийз
# 56
13 март 2005, 22:05 ч.
в ориента няма такова нещо
пък и после ще бъдеш убита от тълпата
с камъни
Виж целия пост
пък и после ще бъдеш убита от тълпата
с камъни
# 57
13 март 2005, 22:17 ч.
хич не ме интересува дали някой ме смята за ориенталка.
Мъжът ми прави всеки ден за мен много други важни неща.
И надявам се, ще уважи желанието ми да чака пред родилната зала.
За мен присъствието на мъжа не е облекчаващ раждането фактор.
Виж целия пост
Мъжът ми прави всеки ден за мен много други важни неща.
И надявам се, ще уважи желанието ми да чака пред родилната зала.
За мен присъствието на мъжа не е облекчаващ раждането фактор.
# 58
13 март 2005, 22:37 ч.
Браво, Тити!
И на мен ми е много смешна тази мода да се ражда заедно.Чиста превземка!
Виж целия пост
Цитат на: тити
хич не ме интересува дали някой ме смята за ориенталка.
Мъжът ми прави всеки ден за мен много други важни неща.
И надявам се, ще уважи желанието ми да чака пред родилната зала.
За мен присъствието на мъжа не е облекчаващ раждането фактор.
Мъжът ми прави всеки ден за мен много други важни неща.
И надявам се, ще уважи желанието ми да чака пред родилната зала.
За мен присъствието на мъжа не е облекчаващ раждането фактор.
Браво, Тити!
И на мен ми е много смешна тази мода да се ражда заедно.Чиста превземка!
# 59
13 март 2005, 23:02 ч.
Мястото на мъжа е до жената и детето му. Никога не съм имала такава нужда от мъжа ми, както по време на раждането, за съжаление не беше до мен, защото в болницата "не правят такива неща" ..........
Виж целия пост
Препоръчани теми