При бягство на дете от дома - полицията спи...

Изчетох всички мнения.
Не съм най-добрия специалист. Не съм психолог, не съм социолог, но имам две осиновени момчета - едното в пубертета, другото на прага на пубертета.
С голямия преминахме през тежък период. Не съм чела книгата "Първична рана" - искам, но не ми стига времето. Чела съм други книги, живяла съм и живея с проблемите на децата си и си мисля, че това е важно.

Аист, Теди е права. Трябва да накараш дъщеря ти да пожелае да се прибере.

И освен това не мисля, че тя бяга защото е самостоятелна. Тя може да е такава и в дома си. Моите синове също са много самостоятелнти, но може би по-отговорни. Вече има родители, които възпитават децата си по освободено и наистина ги правят самостоятелни, значими в техните очи. Децата искат да бъдат нещо в собствените си очи, в очите на приятелите си, на близките си. В този период се утвъръждава тяхното АЗ и излиза на преден план.

  Чудя се дали това не е резултат от грешка в миналото? И ако е така - каква е тази грешка. Опитай се да я откриеш. Върни се назад във времето и потърси. Поискай помощ, ако не я виждаш. Ако намериш грешката, отговора ще дойде сам. Ако не успееш пак поискай помощ. Но не от полицията. Тя какво може да направи? Тя не търси грешките. Тя може да открива и връща дъщеря ти всеки път, когато избяга? Колко пъти? Докато е жива? Какво би променило това?  НИЩО!!!!!

Дъщеря ти протестира. Протестират и моите синове, но по друг начин. Протестираме и ние и ги учим на това. Децата на всички, които пишат тук също протестират. Всеки си има стил.  Стила на дъщеря ти не е най-добрия, но си е нейн.  Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? РАЗБЕРИ ПРИЧИНАТА. АКО ЗНАЕШ ПРИЧИНАТА - ОТГОВОР ИМА. АКО НЕ Я ЗНАЕШ НАЛУЧКВАШ И ГРЕШИШ. Дори може да се задълбочи проблема. Тя схваща, че не я разбираш и бяга от това.

Колкото до работата на полицията в България - нещо не разбирам. Не защитавам, нито оплювам полицията. Тя вероятно е такава, каквато е и навсякъде по света. Лично аз съм гледала поне 10-на американски продукции, които третират повдигнатия проблем. И тяхната полиция не е в състояние да върне децата на родителите. Или ако се случи, то е за кратко. Докато отново избягат по по-хитър начин - цел : да не бъдат открити. Или да бъдат и да манипулират.

Сега се сещам, когато встъпвах в брак, моята баба ми каза следното: "Знаеш ли дъще, не е трудно да свалиш един мъж. Трудно е да го задържиш!"    Сега си мисля, че това важи не само за мъжа.  Лесно е да кажеш - осинових това дете или родих това дете, трудно е да му дадеш живота си, комфорта и желанието да останете заедно докрай, любовта - истинската любов, доверието, уважението, отговорността.

И понеже това е форума за осиновени деца искам да ви препиша едно стихотворение от анонимен автор. Много ми харесва.


Наследството на едно осиновено дете



Имало две жени, непознати една за друга.
Едната не си спомняш, другата наричаш мама.
Два живота са се слели, за да те има.
Едната била твоята пътеводна звезда.
   Другата станала твоето слънце.
Първата те дарила с живот,
   Втората те научила как да го живееш.
Първата ти вдъхнала нуждата от обич,
   Втората била готова да ти я даде.
Едната ти дала националност, другата ти дала име.
Едната ти дала талант, другата ти дала цел.
Едната те надарила с чувства,
   Другата успокоявала страховете ти.
Едната видяла първата ти сладка усмивка,
   Другата бършела сълзите ти.
Едната търсела за тебе дом, какъвто не можела да ти предложи.
Другата се молела за дете и надеждите й били възнаградени.
 А сега през сълзи ти ми задаваш
Прастария въпрос, на който досега никой не е отговорил.
Наследственост или среда: чии продукт си ти?
Ничий миличко, ничий.
   Това са просто два различни вида любов.

Неизвестен  автор

Благодаря на всички които се включиха.От малки и големи проблеми не ми остава време да пиша.

Здравейте на всички ,
при нас явно предстои второ възпитателно дело,"детският съд" си действа по нататък.Войната продължава, примирията са редки и кратки. Бяга, връща се сама или аз я намирам, но това все повече задълбочава пропастта...Психологът и обществения възпитател си вършат добре работата, но явно сме трудни...

Аист мисля, че те разбирам много добре. Сестра ми, която макар и да не е осиновена също избяга от къщи. Полицията отказа на майка ми да я обявят за издирване, добре че аз съм социален работник и се намесих. Намериха детето, но то не желаеше да се прибере. Работи няколко месеца, издържа се сама, живя на квартира. Така видя колко е трудно да се справяш сам и взе решение да се върне и да живее с майка като продължи образованието си. Не стигнахме до обществен възпитател - и слава богу! Пожелавам ви и вие да намерите пътя една към друга!!!

Благодаря за подкрепата, мишенце.
Бях се зарекла да не стъпвам в полицията ....но пак пуснах молба за издирване.

ГОСПОДИ, ПОМОГНИ МИ ДА ПРИЕМА ТОВА, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРОМЕНЯ,
ДАЙ МИ СИЛИ ДА ПРОМЕНЯ , ТОВА КОЕТО МОГА 
И ДОСТАТЪЧНО МЪДРОСТ ДА РАЗЛИЧА ЕДНОТО ОТ ДРУГОТО.

Днес наистина се моля и молбата ми няма нищо общо с полицията, със социалните служби и други институции.
Моля се дъщеря ми да има сигурен дом, от който няма да бяга и да ходи на училище.

Сега само това. Душевното равновесие ще дойде един ден.

Моля се тя да не е попаднала вече в капан. Моля се Господ да я закриля, ние опитвахме, но...

Би трябвало да съм благодарна на предложените  ни от институциите начини за спасение - дом, интернат и др.Това са техните възможности. Но се моля тя никога да не попада там.

И все пак се надявам да я открият, мина повече от месец...Сигурно и тя се надява на това. Макар ,че после....???

Зщо пиша всичко това? Ами за да кажа - благодаря , че ви има - хората, които пишат и четат тук. Хора, които наистина ми помагат със своята съпричастност.

Wa wa, мисля, че е време да заключим темата, проблемът не е приключил, но - да оставим спящите да спят... 

Ако правилно съм разбрала - детето ти е у вас и спи - Слава богу !

Аист,
ние те подкрепяме изцяло, ако това има значение де, не се "спичай" пак, опитай се да говориш за най-затрупаното от какво ли не.

Пуберите провокират, знам, че е много трудно  и аз не съм никак умела с тях, но вие имате кардинален въпрос.
Да - взета е.
Да - осмислила ти е дните и я обичаш.
Да - каквото и да е направила, за вас е винаги вашето дете и даже глупостите и са си вашите глупости, кой ги няма ... всички си имаме.
да - винаги ще е първата ти и голямата ти дъщеря. (разбрах за първата ти загуба, много съжалявам за нея, но може и дъщеря ти да е разбрала и с този призрак да се бори и да се чувства още по-виновна, че те наранява след всичко това. )

Говори така все едно това е така.
Имаш право и ти да си убъркана, да нямаш енергия душевна  повече за нея, това е моментно, на всички се случва, хора сме.
Аз съм като теб - с един разбеснял се пубер и с едно малко, което ме обожествява. С малкото е по-лесно, получаваш си и усета че си обичана мама и не остават сили да удържаш провокациите на пубертета, но ти само направи една крачка, втората ще е по-лека.

То какво ли разбирам и аз, но не всичко е загубено при теб, имаш време още.

 

 

Скъпа Мираета, благодаря за включването.

НЕ СЕ Е ПРИБРАЛА ОЩЕ. Под "спящите" имах предвид хората, освен нас ,които я търсят(професионално), темата беше посветена на тях.

За другота си права, може да отмине.В момента искам да осигуря безопасността й. Да ми я доведат  и да я заключа в къщи не става.Да напусна работа и да търся начини да изгладим нещата пак не става, ще си намери бързо друг да я издържа, ако аз не мога, всъщност явно си е намерила и сега, макар и поради други причини.

Но вече не ми се ще да занимавам хората от форума с всичко това...

Последно по темата...
уважавам желанието ти да не пишем повече, само едно изречение:
Когато се прибере, защото това рано или късно ще се случи - защо не пробваш право куме в очи - изненадай я, първо покажи непоказвано от теб поведение, после направо я попитай:
- имаш ли да ме попиташ нещо - питай, ще научиш абсолютно всичко
- или просто и връчи "Първичната рана" - тази книга, явно е балсам за всички осиновени деца

П.С
моля те, ако изобщо решиш да пробваш, консултирай първо с компетентни хора авангардните ми идеи, необосновани нито на опит, нито на нищо

Миличка, желанието ми не е да не пишеТЕ повече , а да не досаждам само с моите проблеми, всеки си ги има....
Писането и четенето тук е много ценно за мен.Вече имам нет в къщи и го правя по всяко време. В началото бях много лаконична поради недостиг на време за писане, появяваха се недоразумения...

Е ,оставям на wa wa да вземе отношение и да реши дали да заключи темата.

На мен не ми досаждаш, за другите не знам, но аз чакам с огромно нетърпение всяка новина в тази тема.

Няма смисъл да решавам дали да заключвам темата.
Всеки решава какво и къде да чете - тоест ако не иска да чете какво се случва с вас подминава.
Може да получиш полезен съвет, затова и продължавай да пишеш

Аист, не давай "Първичната рана" на дъщеря ти.

Не е книга за дете на 14-15 години.

Когато й кажете, че е осиновена, когато вече открито говорите за това, когато тя самата е достатъчно зряла и усети потребност да я прочете, сама ще я намери. В момента има много по-важни неща, които й предстоят.

Книгата я четете вие, родителите й - за да я усетите по-добре, за да си обясните каккво се случва в объркания й свят, за да не приемате поведението и бягствата й единствено като желание да ви нарани. Но по-скоро като реакция на болката вътре в нея...

Аист, аз следя темата и всеки път когато излезне напред бързам да отворя с надеждата за добра новина от теб.
Всичко споделено тук е полезно за всеки от нас.
Имайки в предвид, че Лили ми е в тази възраст, нищо че не е осиновена, няма гаранция, че хормоните няма да я отвеят и нея. Никой не е застрахован. Това е живота. Ние се учим един от друг. В никакъв случай не смятам че досаждаш. А и повечето от нас са съпричастни със вашите проблеми.
  Успех.