При бягство на дете от дома - полицията спи...

Аист,

Съобшението беше за лични, ама ме изнудваше девойката да се махна от компа, а дребното и то нещо ме дърпаше, та аз се изложих и съм натиснала, че като отговор, а не като на лични.

Писах ти на лични. Чакам да се обадиш.
Не си сама 

Miraetta, да не би да си искала да пуснеш това на лични?

Виж да не е станала беля...

Мираета, това не го разбрах.Къде да го изпращам?
Нещата при нас се развиват така.Обадиха ми се родителите на нейна позната, че ще спи у тях. Сутринта отидох, говорихме за кратко,с надеждата ,че сме се разбрали- да се прибере в къщи и след работа ще говорим. Драми нямаше, аз наистина мислех, че ще я изслушам и ще стигнем до компромиси за да не бяга и да ходи на училище.Прибрала се за малко и.......отново заявява по скайпа, че поне тази вечер няма да се прибере....Не съм бясна, просто й повярвах днес сутринта...

"За дълбочината, до която сте стигнали, става ясно и от това, че писмото ти бе посветено на историята на една чужденка и нейните перипетии по осиновяването, а не на твоята собствена болка."

Това също не го разбрах.Болка имаше и то огромна по загубата на бебето ми.Осинових първото бебе, което ми предложиха, а то беше невероятно хубаво. Вярно, отне ни няколко месеца делото, но видими травми от престоя му по иституции нямаше. И за това не сметнах за необходимо да пиша точно за нас.

Аист, откакто върви темата се опитвам да си призная, че съм бягала от къщи и цяла година не се прибрах. Е, по-голяма бях, ама откак съм майка си давам сметка, че никога няма да съм достатъчно голяма за моята майка. Аз не знаех как да се върна, не знаех как да простя, не знаех как да ги погледна. И бях толкова самотна и се чувствах толкова пораснала и силна и оправна. Работех и учех и се издържах сама и доказвах на себе си, че нямам нужда от никого. Снощи бях писала и не го публикувах. Разказвай по скайпа болката си, разказвай спомените си, разкажи за самотата и детето в себе си - дори и да не пише ще чете.

Аз също съм мечтала да съм на квартира след гимназията,но ме приеха да уча в друг град и нещата се подредиха. Не съм се разбирала много добре с майка ми. Обвинявах я  за много неща....Сега така ми липсва, почина преди 3 години.Била е винаги с мен, макар и отдалеч, беше невероятен човк . Сега идва в сънищата ми понякога и се чувствам добре след това, знам ,че по някакъв начин ми помага и сега.

  Голяма съм..

Абе иде ми да си изям компа ...

детето беше до мен и ме гонеше да ставам и аз сгреших, а чак сега имам пак достъп и виждам какво и къде съм пратила

Дар, ми скарай ми се на гсм-а веднага като съм толкова тъпа на моменти, а не чакай да се появя тук пак

Голяма съм тъпанарка с техниката

Не го яж , моля те, какво пък толкова е станало...Това да ти е проблемът....Wa wa си е свършила работата

На мен ми се реве от вчера, ама не ще да е от теб.

Мисля си - 40 дни ( и нощи) не стигат ли, нали е много важно това число?
Не е задължително някой да ми отговаря, приказвам си сама...

Аист, камък ми падна от сърце като ти получих съобщението.

Ва ва нищо не е чистила , аз си го махнах сама, ама едва днес сутринта, че беше лично за теб, а не за всички.

ай сйя нищо кой знае кво не е станало. давайте по ведро. всичко ще се намести. на 15 мен ме нямаше 6 месеца знам че не е много успокоително, ама да се надяваме че тук нещата ще се оправят много по-бързо.

И аз мисля, че преди развиделяване е най-тъмно.
 

Ами чул ви Господ!

По повод бягствата на осиновените деца от вкъщи, ще си позволя да преведа и публикувам тук мнението на Нанси Верие по темата (с нейно съгласие), споделено в лична кореспонденция.


"Бягството на осиновените деца има поне два аспекта - дотолкова, доколкото аз съм успяла да ги забележа в моята практика. Единият е този, който ти споменаваш - несъзнавано търсене на биологичните родители. Другият е облекчението, което бягството осигурява - облекчение от постоянното напомняне, че осиновителите не са биологичните родители и че принципно, осиновителите са толкова различни от осиновеното дете.

Именно по време на тази криза на идентичността, осиновените са най-склонни да изолират осиновителите си - независимо дали чрез бягство от вкъщи или чрез бягство в тяхната стая, чиято врата ще заключат. Понякога ние, осиновителите забравяме колко трудно е за тези деца да се събуждат всеки ден, опитвайки се да измислят как да БЪДАТ СЕБЕ СИ в семейството на осиновителите си.  Някои осиновени са толкова различни от осиновителите си, че често съм се питала как са оцелели толкова време. За съжаление, някои родители не само не знаят за загубите на детето си, непознат им е начинът, по който детето им функционира. В документите, свързани с процеса по осиновяване, няма нищо, което да променя ДНК-то на детето.

Едно от най-добрите неща, които осиновителите могат да направят, е да започнат да признават различията и да се опитат да се поставят на мястото на детето си - колко трудно е за едно дете да расте в семейство, където не може да се види в никого и никъде, не може да намери себе си, отразено и върнато в познати черти на лицето или характера. А именно чрез отразяването в Другия формираме чувството за принадлежност. При тези деца това липсва. Ако родителят може да каже на детето си (в подходящ момент, разбира се) - "Сигурно за теб е много трудно да живееш в семейство, където никъде не виждаш себе си", това може да отвори пространство за диалог между детето и родителите му или да провокира определени мисли у детето. За да зададеш такъв въпрос, се изисква смелост - смелост, която родителите могат да си позволят. Защото децата им са имали премного смелост в опита си да се адаптират към тяхното семейство. ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ДЕТЕТО И ОСИНОВИТЕЛИТЕ МУ СЕ ОСНОВАВА НА РАЗБИРАНЕ, ПРИЗНАВАНЕ И ВАЛИДИЗИРАНЕ (UNDERSTANDING, ACKNOWLEDGMENT, AND VALIDATION). Чувам това от хиляди осиновени и това е моето заключение. Ако осиновителите искат да имат истинска връзка с детето си, те трябва да намерят начин да се свържат с него на ниво разбиране... "


Цитирам я в точност. Ако има някакви неясноти, питайте ме

Tea, благодаря за труда който си вложила в това.  Разбира се , казана е есенцията на процеса.Може би лутането си струва, въпреки високата цена.Но не плащаме ли за всяко прозрение с лутане?
Няма какво да добавя, освен пожеланието това лутане да е по-кратко и леко за всеки, който чете тук.

Теа, изчисти моля те личните си съобщения, нямам връзка с теб и на скайпа по неизвестни причини.