Оставяте ли понякога децата да плачат?

В началото вършех всичко необходимо докато Калоян спеше. През останалото време се налагаше непрекъснато да съм до него или да го гушкам. И пак се е случвало да плаче (и аз съм човек, налагало ми се е да отида до wc-то например  )
Сега го оставям в проходилката докато му приготвя храната  и обикновено той започва да мрънка, след това засилва и ... Непрестанно му давам играчки или каквото намеря под ръка за да го залисвам, но всяко нещо го успокоява за около минута, после следват песнички, маймундолъци и така докато приготвя храната.
Приеми, че това е период, който ще отмине. Явно правиш всичко, което е по силите ти, но не се изнервяй. Остави го в проходилката и го води с теб навсякъде, говори му, пей песнички, при нас това помага. Мрънка, но не се стига до "дране".

Случвало се е разбира се. И не вярвам  никога да не се е случвало  да оставите детето си да плаче - имам предвид не "дране от рев", а за 1/2 или 1 минутка, както по-горе е писано - и ние сме хора - налага се до wc да отиде човек.

Ама аз имам предвид за поняколко секунди, даже минута няма. Не си гладя и готвя докато Гого  реве де.

Темата наистина  ме интересува живо.Не страдам от чувство на вина.Не питам заради това да си измия ръцете,както някои набързо биха могле да заключат,нито пък имам нужда от някакви нраво-поучителни писанки.
Въпроса е да разбера каквие се справяте в такива ситуации и искрено благодаря на момичетата ,които ми отговориха човешки.Повечето отговориха така де.
При мен проблема е че моят син има и паяк,и кошара и бънджи гащи и какво ли не.Не желае да стои и минутка сам,извън ръцете ми или без да му обръщам непосредствено внимание.Казвате че домакинската работа не ви интересува.Ок,разбирам това,едва ли ще се заема да бърша прах докато детето се дере,ама направо накъсва от рев,но по този начин не ми остава време да свърша и задълженията които са неизбежни по неговото обгрижване,като например:Да пусна пералнята с дрехите му,да простра,да му сготвя на обед(не яде купени пюрета,само домашна храна),да му измия бибероните от млякото,съдовете,да му изгладя дрехите ,белёто и спалното белё,което ми отнема най-много време(аз нашите дрехи за гладене отдавна съм ги споминала и съм се примирила с факта че като ми трябва нещо го ровя 3 часа от камарата неизгладени.),да се облека за да го изведа навън,да му приготвя банята ит.н. и т.н до припадък.При всичките тези манипулации,ты като нямам никого ,който да ми помага,той е някъде си и се дере.Дали било в паяк,в шезлонга си,на столчето на люлката.На всякеде е едно и също.Та за мен не само че е изнервящо а е направо смазващо това психическо напрежение от микса между детски рев тип "Дране"бързане до полуда и физическа умора от цялата смеска.Имено за това си мислех дали някой има опит с рева,дали евентуално детето свиква да приема че майката има задължения и рева намалява,след като го пооставиш да разбере че не може да бъде взето веднага и непрекъснато,или се получава бумеранг ефект,от рева само още повече нещата загрубяват.Ние сме в стадия на загрубяването.Оставя ли го да плаче,става още по-по ужасно.Спира да спи,не яде нормално,с две думи се изнервя още повече.Има ли шанс за привикване към режима на мама?Излъжете ме,моля ви...

...... правя повечето неща когато спят/основно вечер след като ги приспя/...............И това при положение,че почти нямам помощ,както и че и двамата са много привързани към мен............за сметка на това аз почти не спя......Но откакто се научих,че та са на първо място и че всичко друго може да почака-като,че ли ми е по-лесно..както и да не правя планове и да не очаквам да имам лично време/надявам се,че все някога ще имам/

Съжалявам amymommy ,положението ти не е никак розово...И моя син е почти същия,дори разредихме излизанията напоследък,защото и в количката не иска да стои,а да го нося с една ръка,а с другата да бутам количка..направо Застоява се в паяка за около 10-15 мин.,но трябва да вижда мен или баща си наоколо.Аз например където и да отида си го премествам с паяка и той поне ме вижда и не мрънка.
Предното му кенгуру му омаля..не исках да взимаме ново,защото вечер не мога да спя,а сутрин да стана от болки в гърба,защото 9 кг. да носиш почти по цял ден не е никак лесно както знаеш.Но както ми каза една приятелка днес"То ти така и така го носиш..".Моя син поне като беше по-малък заспиваше в него,после когато излизахме и не искаше в количката така съм го носила и сега тези дни ще купуваме ново..дали ще иска да стои вече в него незнам,но силно се надявам...
Понякога се чувствам на ръба на нервна криза...но за разлика от теб имам кой да ми помага.Не може ли  мъжа ти да се включва в почивните дни или просто да намериш детегледачка почасово..макар че на думи е много лесно да се каже,но дори и половин свободен час да имаш пак е нещо.Опитай например да му приготвяш пюретата от вечерта,когато е заспал,така ще са ти под ръка на другия ден.Аз гладя само вечер,когато детето и мъжа ми са заспали,иначе през деня няма начин.Когато му приготвям ваничката го взимам с мен,спец съм по "едноръките" изпълнения.За вкъщи също гледам да сготвя вечер.Чантата му за излизане-шишета,дрехи и прочие ги приготвям с него на ръце.За миенето на шишета съм му хванала цаката-таблетките на Чико,само вадя и изплаквам пак с Георги на ръце разбира се,но поне не мия със съпун,гъба и т.н.
Ако се сетя още нещо ще ти пиша пак.Успех  

Между другото, има си плач и плач. Не е възможно да оставя моето дете да плаче по простата причина, че имам чувството, че може да се задуши, толкова се ядосва, посинява чак. Как да се остави така, просто не е възможно. Като чувам как плачат децата наоколо, направо завиждам на майките, едно вяло такова, тихичко...