Към мамите с две деца

Ми....не,не ми се е слу4вало!
Ужасно е!

Понеже моите са на същата възраст и съм наясно, че винаги карането го отнася по-голямото дете, мисля, че доста повече от теб бих се уплашила, ако големият ми каже нещо такова.  Бих му обяснила, че не трябва да ме стряска с такова нищо, нито дори за миг да си го помисля, защото е абсурдно човек да се самонаранява по какъвто и да е начин. И му казвай денонощно колко го обичаш и как не би могла да преживееш, ако му се случи нещо - ние си го знаем, но децата не винаги го разбират и е добре да им се повтаря май.

Усмивката беше за вас,преди да ми отговорите,а не е израз на чувствата ми в момента,наистина  съм притеснена.Благодаря ви за отговорите,ще чакам още.И аз си мисля не от сега,че му трябва повече внимание.А за казването колко го обичам,го правя почти всеки ден,защото много добре знам какво е да не ти казват"Обичам те" собствените тиродители,с оправданието да не би да те разглезят.

Усещала ли си дали големият ти син ревнува по някакъв начин? По моите деца съдя, че те копират всичко от нашето поведение и всички думи които казваме. Като си говорихте разбра ли той дали разбира какво ще му се случи ако скочи от терасата, и дали това го е чувал от вас, от някоя баба или от телевизията.

Честно казано и аз съм голямото дете и макар,че бях по-кротка ,все аз си го отнасях.Мислех,че с моите деца няма да е така,НО (винаги има но),моята кака винаги е била по-непослушната и нормално-на нея се караме повече.Това естествено не изключва да и казаваме,че я обичаме и ценим.Като по-малка не ми е казавала подобни щуротии,но в началото на пубертета имаше едно подобно :"Искаш ли да не се прибера?"Това много ме разтревожи,но за щастие,след обстойни разговори,го преодоляхме.Успех!  
П.П. Защо не преместиш темата в "Нашите деца",там най-вероятно ще получиш повече отговори?

До сега не са ме заплашвали със самоубийство, а само с убийство на другия /това не е съвсем шега, но все пак става дума за 5-6 годишни деца/. Натъртвам и внушавам в тиквите им ежедневно, че шега със смъртта не се прави, дори и не трябва да се помисля за такова нещо, защото единствено тя е вечна и необратима. С ужасно строг тон им забранявам да говорят подобни глупости.
Непременно обърни повече внимание на детето, може би се чувства изолирано всред тази всеобща тотална загриженост към по-малкия.

Ох, ужасно е! Не знам как бих реагирала...

Съвсем съм се побъркала,мислех че чета форум"Нашите деца",извинявам се.Реших спонтанно да споделя с вас и да чуя мнението на повече хора,защото не спирам да мисля за това.

Момичета ,благодаря ви.Сега трябва да излизам,но при първа възможност ще ви пиша пак.Ще продължа разговора с големият ми син,и ще продължавам да му казвам че го обичам.

И при нас така, каката редовно споделя с мен мерака си да метне Митко от терасата. 
Приемам го несериозно, и шеговито я питам какво ще прави без братче.

По темата - не ми се е случвало /да чукна на дърво/, но смятам, че един разговор ще успокои и теб и детето, обясни му че си реагирала пресилено от притеснение, извини му се и обясни, че може се случи на всеки да бутне или удари без да иска някой.
Също така бих обяснила че обичам много и двамата и ще страдам ужасно, ако трябва да се разделя с някой от двамата.

При нас ревността започна още преди да се роди щерката ... а след това беше направо ужасно! Никога обаче сина ми не е помислял да нарани или ощети по някакъв начин себе си в знак на ревност , а посяга на сестра си! Милата колко е изпатила от него... то и играчките все и отнема... Всичко това умишлено, а за случайните ... да не говорим , направо незнам как да му внуша че вече е достатъчно голям за да прави така!?!

При мен се случи същото. Имам две момиченца - на 6 и на 2. Каката ми каза, че ще скочи от терасата, понеже й се карам заради малката, но тя си беше виновна. Замислих се над думите й и много се изплаших, дори сме намислили със съпруга ми да остъклим терасата и да не я оставяме /каката/ без надзор. Та по случая - обясних й, че когато й се карам не значи, че я обичам по-малко или, че не я обичам и дали може да си представи какво ще и се случи, ако скочи наистина, тя каза - не, а аз, че когато линейката дойде няма да могат да я "съберат" /разбира се преувеличих, за да я поуплаша и да не си мисли за подобни неща/ и, че ако това се случи никога повече няма да види мама, тате и малката си сестричка. В отговор на последното й се напълниха очичките със сълзи и ме попита - Защо? А аз й казах, че просто няма да я има сред нас и там, където ще бъде ще й е много мъчно за нас и няма да може повече да ни гушка. Това предполагам имаше ефект, защото после беше доста умислена и малко уплашена. Не знам, дали това, което съм направила е правилно, но за едно дете /поне за моите е така/ най-страшното, че няма да е до най-близките си и обичани хора.
Така мисля аз!

Синът ми беше на 2.5 години когато се роди малката.Тя беше на 3 месеца като я преместихме в детската стая при него.Слава богу не сме имали проблеми с ревността и съперничеството помежду им.Имаше един период в който като стане някоя беля взаимно се "накисваха"пред мен и баща им.Видяхме се в чудо.Все нещо ставаше и все другия виновен.Започнах да ги наказвам и двамата без да взимам страна.След известно време престанаха и белите и разправиите.Вече са големи и се радвам, че държат един на друг и са един отбор.
Mariez,на първо време поговори с големия явно нещо го мъчи.Друго не мога да те посъветвам.

Само да допълня, ако е от значение - между двете ми деца никога не е имало ревност или някакво съревнование. Още преди да се роди малката съм обяснявала на каката, че когато бебето се роди ще му обръщаме повече внимание, но това не значи, че няма да обичаме нея, просто защото бебето самичко няма да може да се нахрани и да си смени памперс-а и въобще да се грижи за себе си и тя го възприе съвсем нормално, дори чисто съвпадение беше, че тя си пожела да има сестриче и то се роди такова. Сега ми казва - Мамо, какво щях да правя, ако си нямах сестриче? Толкова се радвам, че я има!, което само може да ме радва мноооого. Е, разбира се те също се карат за играчките, най-вече!
Може, да има разлика в поведението на момченцата и момиченцата ...  ... незнам!

 Не ми се е случвало-казвала е,че ще набие сестра си,че повече няма да играе с нея,че няма да я обича-ей такива неща.

На нас се случи нещо такова.Преди да се роди малката,баткото започна да изпитва може би някаква ревност.Дойде момент,в който след като му се бях скарала за нещо го чух да си говори тихичко самичък в детската.Като му чух думите,ми настръхнаха косите и се разплаках.Говореше си,че ще излезе да си играе на вън и повече няма да се върне.Щял да отиде в друг град,за да не го намерим.Можело и да скочи през терасата,а за по-сигурно щял да се качи отгоре на блока.Мисли си,че след като му се караме или го наказваме някак/най-често да не играе на компютъра/-значи не го обичаме.Преди това,държа да кажа съм му казвала,че го обичаме и когато му се караме,то не е без разумна причина.Обаче той явно е имал друго виждане по въпроса.Последва сериозен разговор барабар с таткото и решихме поне за известно време да не му правим абсолютно никакви забележки и намеци.Оказа се,че има резултат.Детето стана по-уверено и според неговите разбирания по-обичано.Така ние преодоляхме този период.Стигнах обаче до извода,че при много деца го има този момент.И за да не се стига до там,ние трябва да направим така,че детето да се почувства уникално по някакъв начин.Да знае,че винаги може да разчита на нас.В момента сина ми и дъщеря ми с разлика от 8 години пак имат моменти,в които са на нокти един срещу друг.Когато се сдърпат гледам да не взимам страна.Те все пак са с различни характери-не могат да са еднакви.Знаят обаче,че ги обичаме еднакво и двамата.
За теб какво да кажа,освен да не се притесняваш след като вече сте си поговорили с детето.Нали си му казала,че го обичаш въпреки че се налага отвреме на време да му се поскарваш.Това е някакъв период през който преминават много деца.Всичко ще се оправи.
Успех и целувки за дечицата.   

ревност винаги има, при нас разликата е 13г. и се усеща, по точно преди да родя свекървещицата му беше наговорила много неща и сина се промени, след като си поговорихме се оправиха нещата, но сега винаги гледам да му отделя дори и 1 час само за него, има ефект

Не мисля, че изказването му е провокирано от ревност и от това, че са две деца. Аз също имам две деца. Саши - на 7 г., Димана - на 5 г. В случая става въпрос за Саши. През последния месец няколко пъти ми се случва, след /според мен/ основатело направена забележка да чувам от него: "Ще отида някъде, и няма да се върна вече.... Ти ще ме търсиш и ще ти е мъчно, но няма да ме намериш ....  " След което изпълнява заканата си, но аз обикновено го намирам ..... засега. Може би това е реакция на по-чувствителните деца, когато смятат че са несправедливо наказани, направена им е неоснователна забележка и т.н. Аз също държа много на справедливостта, но може би понякога бъркам или преувеличавам, когато му се карам. От друга страна се чудя, дали не се опитва да ме манипулира и плаши  . Явно му е ясно, че го обичам, след като казва "ще ти е мъчно ....".



Това не мога да го постигна, а и не желая. Може би трябва по-внимателно да съобразявам провинението с остротата на забелжката  .

Разликата на двете ми деца е същата,бих се притесниала от такова изказване.
Не ми е се е случвало.
Ревност между децата винаги има,голямата често ми казва,че не я обичам достатъчно,
но само,когато е сърдита.
Не мога да ти дам адекватен съвет,защото и аз незнам как бих реагирала в подобна ситуация.........
но ти си знаеш най-важното, показвай на детето,че го обичаш и всичко ще бъде наред.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43695.msg813384#msg813384

Това е тема, която открих съвсем скоро. Мисля, че е полезна и дава отговор на някои от въпросите, които ви тревожат.

Аз май не съм за тука, че нашите са двама, но са близнаци, но единия почти не позволява на другия да се гушка в мен. Започва едно блъскане и тръшкане.

Да, случвало ми се е  Момчил е централизирано егоцентричен, заплашва ме с доста неща, като намиране на ново семейство, което да го обича (демек да е обграден от хора, които му играят по гайдата), да не живее в тази Вселена или Космос.  Собствената си смърт избягва да я използва, като мотив, тъй като не съм му спестявала последствията относно от това.
  Не съм чела отговорите, но не бих се поддала на подобна провокация, дори ми е смешно, че се приема като сериозна заплаха.   
  На подобен коментар ща отговоря с "Добре, хвърли се"

Това ни учиха в университета по детска психология, но ставаше дума за по-големи деца, ученици. 6-7годишните не приемат ли твърде буквално?
Иначе по темата не ми се е случвало, но и винаги гледам да се въздържам да не го отнася само големия.

И на мен подобна ситуация не ми се е случвала. Синовете ми имаш шест години разлика. Първото ми притеснение беше от появи на ревност и много мислех за отношенията между двамата, въпреки че никога не съм се съмнявала в правилността на избора ни да имаме две деца.
Вече година и месец обаче никакви следи на такива чувства не забелязвам. Напротив, двамата се радват взаимно на компанията си. Имам си предварителен план за работа обаче- никога не карам големият да се занимава по какъвто и да било начин с бебешора. Той прави това само колкото и когато сам поиска. Не му натрапвам нашето присъствие, не му влизаме в стаята, ако той не позволи, за играчките го питам винаги. Закон № 1 в къщи е никога да не се караме на големия заради малкото. Случвало се е да го бутне по невнимание, но никога, ама наистина никога не сме му се карали за това. Грабвам бебето и просто го гушвам така, все едно че е паднал сам. Дори съм казвала на "виновния" батко, че така се случва, тъй като бебето още не може да ходи стабилно и пада и от най- малък неочакван допир.
Темата ми е много "гореща" и гледам много да внимавам. Сега залагаме основите на бъдещите отношения между двамата братя, а това е нещо много важно, по- важно от гърнето, от самостоятелното хранене, от чашката и т.н.

Благодаря ви,момичета.Ще се възползвам от някои съвети.Засега нещата са добре и много внимавам.Гледам да обръщам повече внимание на баткото и се надявам да забрави ако има някакви съмнения относно обичта ни към него. 

Аз  бих постъпила по следния начин - бих се опитала да омаловажа и да обърна на майтап цялата ситуация. Щях да му кажа - я по-добре се хвърли от леглото, а пък аз ще те хвана. И историята ще завърши със скачане и прегръдки (в което ще се включи и малкото)

Напълно съгласна. Просто му покажи, че го обичаш. За разлика от svetli_P не бих обяснявала на  детето как ще се чувства без нас, а как ние ще се  чувстваме без него.

Ами не, не го приемат, това е манипулация, децата имат инстинкти, но не са и глупави, което е пак въпрос на инстинкт, знаеш на кой можеш да разчиташ и да провокираш без да ти застрашава живота, т.е.  можеш безопасно да получиш своето. 6-7 годишните са много наясно със себе си, но се възползват от липсата на реална оценка на по възрастните относно тяхната яснота. 
Един пубертет по би прескочил границата и би направил напук, там разговорът трябва да е друг, защото той вече не само манипулира, но наистина се опитва да се докаже и се бори за своето място.
  Момчил обича да контролира всичко, такъв му е характерът, непрестанно ни оценява (последно в неделя се опита да ми пише оценки, как точно му протича уикенда, набързо го свалих на земята  ).Той ме е заплашвал с подобни изпълнения, не съм реагирала нито изплашено, нита впечатлено, казвала съм му "Добре, направи го", дори съм предлагала да му помогна ако му е трудно...Темата приключва разбира се, на бабите си продължава да го прилага, омръзнало ми е да обяснявам, определени пози, какво точно целят да се избегне  и как много бързо може да се мобилизира.   
    Едно дете не би се самонаранило, замислете се в статистиката колко случаи на самоубийства има на такава възраст, аз поне до момента не съм чела, причината за тази заплаха е съвсем друга и родителят трябва да изрази позиция, а не уплах.