Раздвоена

Владич, мерси за кратката психоанализа. Малко е груба, ама на мен не ми пречи, то акъла си личи по езика (моя включително  ). Няколко въпроса само. Ти женен ли си? И ако си женен и тази тема я беше пуснала жена ти - пак същата тирада ли щеше да изпееш? Ще се радвам да пишеш по-често в форума - Пантер от чужди мнения не бяга.  

Май си права! Що ли се пъна и аз!
Винаги ще има хора, на които им е станало безинтересно да си играят с неодушевени кукли и затова създават живи такива.
Ще има и хора, за които детето е смисъла на живота им!
Или, както казваше дядо ми навремето: "Всеки живее тъй, както умее!"   

Послушай сърцето си. Винаги ще има наранени, а за детето...детето ще порастне и ще излети от дома. И тогава какво...ще се топлиш на спомените ли, те не сгяват.

Титина, по-добре да излети дете, а не .... да ти кажа аз... Че някои необмислени постъпки на мама водят до много сериозни кризи у детето, които после го правят нещастно.
Като излети - тогава пак да си потърси любовта. Старата любов, ръжда не хваща!

Мухъл!

                                                   

 леле,жената ви иска само мнение вие как я нападнахте?а защо си мислите че вие сте застраховани на вас да ви се случи подобно нещо,та чак и я съдите каква била,и как детето щяло да страда?

и аз това си мисля-любовта към мъж няма нищо общо с любовта към детето и те не трябва да се противопоставят. когато си окрилен от любов я раздаваш по щедро и на всички останали.

на love sunrise пожелавам успех със зачеването и раждането,а след още 6 години като поживее само за децата и чрез децатаи усети че се е загубила някъде между кухнята,училището и кварталния магазин,да си спомни за този форум.

Благодаря ти за пожеланието!

Нещо май не сме се разбрали. Аз не упреквам авторката. Нейно право е да си живее както иска. Просто казах, че, според мен е по-добре тя да вземе някакво решение, защото истината ще изплува и тогава ще и е много трудно. Дали ще остане със съпруга си или не - тя да си реши. Аз изказах мнение, че не съм "за" двойнствения живот. Причините вече съм ги посочила.
Ако наистина този мъж е мъжа на живота и, добре, няма лошо, но тогава да отиде при него.
Не мислиш ли, че не е честно спрямо съпруга и? Той също има право да си устрои живота, да си намери половинка, да живее нормално!

Относно това, което казваш, за времето, прекарано с децата, какво да ти кажа - бих дала всичко, за да имам дете! После, ние сме двама, съпругът ми много ми помага дори сега, какво остана за после. Има начини да запазиш част от ежедневието си, никой не е казал, че след като една жена роди, то тя задължително загубва себе си! Всичко е въпрос на планиране и разпределяне на времето!
Аз нямам този опит, говоря така, защото съм виждала доста майки да се справят и то добре!

Ами да така е,човек трябва да е малко егоист,защото когато е доволен от живота,ежедневието,човека до себе си,тогава мисля че и детенце ще получи повече любов,внимание и момичето/което пусна темата/ ще е доволно и хич няма да му идва на ум да пуска такива теми,просто защото няма да има такава нужда. щом такава тема е факт,явно тя има нужда и от още нещо,което й липсва.Всеки има право да е щастлив,стига да го поиска.Това че някои жени умишлено си избират да са нещастни, ами техен си проблем,но нека да не пречат на другите.

 

И какво предлагате, защитници на свободната любов?
Нещо по същество ще кажете ли?

А сега, защо не успя да надделее?

Не съм моралист, просто питам

Винаги е имало любов и ще я има, винаги хората са се влюбвали и винаги ще се влюбват. Любовта е прекрасно чувство и изживяване. Първата любов е силна и изпепеляваща - любовта в младежките години. Следващите любови са вече улегнали, а истинската любов идва и остава, и тогава идва и решението да останеш завинаги с тази любов- докато смъртта ви раздели. И в един даден момент се появява една от любовите ти,  и ти решаваш, че това е единствената - отиваш с нея и живееш с нея, но от предишната ти любов, с която сте се врекли във вярност и имате едно малко създание - създадено от любовта ви, ти  оставяш със старата любов. Любов любов - в живота има две любови - замисляла ли си се с коя любов искаш да останеш завинаги, замисляла ли си се за съществото създадено от едната любов, дали то ще приеме новата ти любов, дали то ще е щастливо от нея, дали ти ще си щастлива когато малкия човек е тъжен и нещастен? Дали ще си щастлива когато след години застане пред теб вече големия човек, и започне да те упреква и задава въпроси, които ти не искаш да чуеш? Любовта е сега, и после, но след години? Човек не трябва да живее само за мига, а и за после. Не трябва да мисли само за сега, а и за бъдещето. Да сложно е, но е истина. Щом си създала веднъж дом и дете и си поела отговорност пред човека, с когото живееш, трябва да се замислиш, да си направиш равносметка. Не отхвърляй така лесно един живот и чувства, защото не знаеш след време ти на кое място може да бъдеш. Не слагай край на това, което си започнала преди години.

Мила ми Корнишонке,
1. Аз не ходя на къмпинг, предпочитам хотел с баня;
2. Да, имам дете, прекрасна дъщеря с която се гордея;
3. Тя е смисълът на живота ми, както и на повечето майки;
4. На бял кон не съм се вяла, нито на черен.
Не мога да разбера нуждата на някои хора тук да повтарят в несвяст колко щастливо омъжени са и да проповядват неистово фалшив морал. Ако наистина са толкова щастливи и удовлетворени от вечно МЪДРИТЕ си постъпки, защо има толкова злост в постингите им? Защо подскачат като ощипани, когато се спомене за любовта, за това че тя е свободна и не можеш да я заключиш между спалнята и кухнята понеже така е РЕДНО? Защото тя Е свободна да се прояви където си пожелае и както пожелае, независимо от всичко. Това важи за ВСЕКИ вид любов - и тази към децата ни.
Лично аз, за момента нямам и минутка свободно време за никакъв друг вид любов, освен тази към детето ми (не че някой от вас се вълнува от това, вие ще извадите думите от контекста и жлъчта ще се излее наново, не ми пука и на мен).
Нищо не е бяло, нито черно - казвала съм го 1000 пъти.
А казах, че някои се крият зад децата си, понеже не виждам връзката между едното и другото. Обичта към детето е вечна, тя е непреходна и не служи за оправдание или извинение за това и онова.