Предай нататък...

 

Доколкото си спомням, идеята на филма беше да направиш добро на някого, а не да разказваш какво добро си направил.

Старая се да го правя ежедневно и , честно казано, успявам. Чувствам се неудобно, когато ми благодарят, независимо дали е дреболия или наистина съзнавам, че за човека означава много. Не разправям случките, освен изрично в контекста на някакъв разговор. Не мисля, да го правя и тук. Но че трябва да се подсещаме да бъдем добри, е вярно, така че НЕКА БЪДЕМ!

А, самия филм не е ли разказ...
За съжаление не мога да се сетя за добрина, която съм направила наскоро.
Много обаче се изкушавам да тупна цитат от книгата, де Мюр не харесва особено. Но, с две думи - нека доброто, което си направил ти иде отвътре и не го разказваш, като изключителна стъпка с цел номинация за Оскар... 

Нямам намерение да коментирам и критикувам тези които се нахвърлиха срещу авторката на темата, ще кажа само как аз схванах посланието й. Мисля, че тук не става въпрос за това кой колко СМС е пуснал, а че можем да бъдем малко по-добри един към друг. Да не бъдем сърдити още от сутринта на света и околностите, да можем да се усмихнем на непознат, да благодарим дори и за дребни неща. Да кажеш мила дума, да преместиш охлюв от пешеходната пътека, да спреш, за да спестиш душа от кална вода на някой който се опитва да преплува до отсрещния тротоар - това са все добри неща. От всичките ми пътувания до сега в мен остана впечатлението, че няма по-начумерени физиономии от нашите. И не мога да приема оправданието, че видиш ли на тях всичко им е наред, а нас са ни затиснали световните проблеми. Мисля, че ние просто сме забравили, истинската стойност на една усмивка, една добра дума, едно благодаря... В заключение - моята добрина тази сутрин беше съвсем простичка - не бях начумерена и благодарих усмихнато дори на продавачката, която ми беше сърдита незнайно защо и сумтеше нечленоразделно, докато довършваше закуската си зад касата.   

MMka, зайчето е там, където си го оставила. До снимката на Дари.
 Дано това те усмихне 

Дадох морална подкрепа на близък приятел, който имаше нужда от прегръдка и добра дума. Не се хваля, почувствах се полезна.

  Честно казано не се сещам за някакви особени добрини, които да съм направила наскоро, пускането на смс-и не ги броя за добрини, чувствам се задължена да се опитам да помогна поне с нещо.
   В общи линии съм човек с позитивно мислене и доста добронамерен. Ето примерно в тази тема част от постингите се възприемат като скачане срещу авторката и заяждане, аз ги чета и не виждам заяждане. Виждам различна гледна точка и различна нагласа от тази на авторката на темата и намирам за нормално да има такава, още повече, че аз донякъде споделям мненията.
 Но въпросът е друг, ако трябва да разсъждаваме от плоскостта на добронамереност към другите, мисля, че като направено добро, може да се приеме и допускането на различно мнение, без сръдни  и размятане на обвинения.
   

Аз схващам филма и действам така:

Не убих майсторите вкъщи... Надявам се и те да не убият някого, при следващия си обект... 

ПП. Хайде, без повече дразги по темата! 

...а накрая не убиха ли момчето,дето започна целият низ от добрини?....

Има един много хубав филм,който ще дават по БТВ в събота от 22.00 часа.Казва се "Сблъсъци" и ви го препоръчвам,защото в него се разказват няколко истории и това как в един момент правиш добрина,а в друг отнемаш живот.Кара те да се замислиш върху много неща.
По темата-да обичам да правя добро и правя.Който трябва,знае за това.Чувствам се щастлива,когато съм направила добрина.

babche, правилно си разбрала замисъла  Благодаря ти   
Тази тема не съм я направила за себе си, а за всички хора с големи сърца.
Летящата - там в Пазарджик сте страхотни  Правите невероятни неща и много хора и най-вече децата го оценяват. За това, че има и изключения не сте виновни вие  Навсякъде ги има 
Hermany, много ти благодаря, че ми каза  Стана ми по-добре, наистина Ама и аз го бях скрила под венците. Днес не можах, но утре 100% трябва да отида пак   
Кифлата, с това, което си, правиш много добрини!
Purmamarca, БРАВО!!! Не се чувствай неудобно, в реда на нещата си е. Няма нищо срамно нито от това да поискаш помощ, нито от това да направиш  Всеки се озовава в ситуации, в които има нужда от подкрепа, както и в други, при които нищо не му струва да помогне.
Мира, изказването ти е много добро   
Диана Т, благодаря ти   
Етиа, дано не само днес си в такова настроение 
Lady Charm, много хубаво дело, дано има повече хора като теб  Супер ще се почувствам, ако в някой порой, някой ме предпази от дъжда 
зизи топ, имаш право, всеки въздейства, затова нека въздействаме положително на другите Ето при теб се е получило "предай нататък..." с дадения пример, служителките са те заразили със своята добронамереност и ти си се заредила с нея, което пък е повлияло на друг 
Невада, аз съм сигурна, че бабата е разказала за случката на всичките си приятелки и ти мисли само доброто    Много мил жест от твоя страна 
СтаМ, благодаря, и на теб 
лейф, добро чувство за хумор  Благодаря за подкрепата 
Дона, не сме във филма   
Inessa , почувствала си се, защото наистина си била 
Мама З, да действат по-бързо тези майстори, какво са се замоткали  Ама хубаво си направила, като не си ги убила 
stefani6 , продължавай в същия дух   
Криси, ако някой трябва да се хвали тук, то ти имаш много повече от някои хора писали в темата. Може би някои се ядосват от идеята, заложена тук, защото няма какво да споделят... 
Пак казвам - аз искам да чета и да чувам мили думи, за направени добрини, да виждам усмихнати лица, блестящи от радост очи. Тази тема е за това - извън сивото ежедневие, проблемите и грижите. Благодаря на всички, които са ме разбрали, благодаря и на тези, които не са или просто не са съгласни с мен. Независимо кой на какво мнение е, аз се надявам, че всеки се е замислил за смисъла на живота си, за делата си, за хората около себе си. И следващия път като излезе навън ще даде път на пешеходците, ще се усмихне на детето и на продавачката в магазина, ще спаси някой друг охлюв, ще каже "благодаря", ще каже "извинявай", ще каже "обичам те".

П.П. Една вечер в София, докато си чаках пред Народния театър и си слушах музика със слушалки, мина един човек - 40, 40 и нещо годишен и ми подари едно цвете, ей така без причина, просто ми до подаде, едно такова малко обикновено тревисто цветенце с жълти листенца. Дори не чух какво ми каза Единственото, което успях да направя беше да му кажа "благодаря". Така се стъписах, обаче и толкова приятно ми стана, и толкова широко се усмихнах. Много съжалявам за това, че не можах да реагирам адекватно. Гледах човека как си заминава по пътя и не можех да си обясня защо ми да подари и само се надявах, че е осъзнал какво красиво нещо стори. Много бързо цветенцето увяхна, но не исках да го изхвърлям, защото ми беше много специално и за мен струваше много повече от огромен букет с рози. Ето още една идея, да споделяме доброто, което някой е направил за нас