Предай нататък...

Веднъж се връщах от някъде с огромен сак. Нямаше кой да ме посрещне. Слязох от тролея и буквално си "завлачих" сака към вкъщи. Настигна ме една жена на средна възраст и без да каже нищо,  хвана едната дръжка, аз хванах другата и понесохме тежката чанта към входа, в който живеех.
Когато стигнахме трогната й казах "Много Ви благодаря!", а тя отвърна "Бог да Ви благослови!" и бързо тръгна.
Ще я помня винаги 

О, помните  Беше за дребните неща...

Опитвам се да се усмихвам повече. Успявам.
Опитвам се да накарам някой да се усмихне. Надявам се, че успявам...

п.п. Не звуча като есенна слана, нали 

Аз пък днес случайно чух за една покъртителна история и се чудех дали няма път назад. Може би има.
Ще ми се да помогна, дори без да имам идея в този момент точно как.
Виждайки и прочитайки призива на авторката на темата се окуражих, дори ми хрумна да споделя с вас, може пък някой да предложи удачно решение. Вече нямам желания да споделям нищо.
Сийке, като те срещна из темите предпочитам да те прескачам. Скептицизмът ти, често пъти граничещ с цинизъм, притежава качеството да е отблъскващ по абсолютен начин.
Не ми казвай сега, че си щастлива, че те прескачам.
Начинът ми да допринеса по темата е това.

аз пък имам страхотна колежка - толкова много ме зарежда, знае всичко за мен, а ме познава от година - винаги е насреща, винаги с усмивка, винаги с добро -  тя ме обучава, понякога не вдявам и това си - аз се изнервям от себе си - тя остава усмихната и повтаря отново и отново, всеки допир до нея ме зарежда позитивно, погледа и , думите и са позитивни, един от най - умните хора, които познавам е. Сядаме и правим нещо заедно, тя основно, после влизаме на Управителен съвет и казва :Кристина направи това и това, за това и това, така и така - а не е вярно, основно тя ме води, аз работя под нейната шапка, под нейните съвети - и странното е, че тя е такаква със всички. баба и почина - а тя беше ведра, в смисъл - някак си остави спомена за баба си хубав, не трагичен, не тъжен - хубав, говореше с усмивка и сълзи за нея - ако всички хора около мен бяха такива - щях да живя в РАЯ

Разхождам се преди много време в Халите, пред един музикален магазин плаче момиче - продавачка от магазина се оказа, в момента, в който аз минавам, един мъж спира до нея и я пита : Госпожице, защо плачете, нещо лошо ли се е случило, мога ли да помогна?
Тя ревна още по силно и обясни - някакъв отмъкнал дискове за 50 лв от магазина, и сега тя трябва да ги плаща, а работи за 250 лв, и общо взето - зле е. Човека се узмихна, извади 50 лв и и ги даде с думите - ето, плати ги, да си жива и здрава ( аз като махленска клюкарка гледах отстрани  ) - момичето запецна, не знаеше какво да каже...........взе парите, но аз тръгнах и не знам какво стана по - нататък. такива ми ти неща - хубави.........
Мъжа ми, наскоро се прибра от работа........беше доста уморен и нервен, на въпроса ми какво му е ми каза :Цял ден гледам намръщени лица ( полицай е, цял ден е сред хора ), млади хора - намръщени, пенсионери - намръщени, всички намръщени - никой не се усмихва, абе............как да не се натовариш психически

Ето за това ставаше въпрос, да си по-добър, като поне се усмихваш и се опитваш да си мил дори с непознатите. Не всеки може просто да извади 50 лева, но всеки може поне да се усмихне и да премести охлюва от пешеходната пътека.

Предадох на 1365, ваш ред е да продължите 'играта'.

А малките добри дела трябва да са ежедневие. Затова тази тема или трябва винаги да е на 1 страница, или да се откажем от нея сега. Средно положение няма.

Преди малко,  на път за магазина, виждам на платното нещо, което отдалеч прилича на голям камък. Решавам, че като наближа, ще спра за да го преместя настрани, защото като нищо би станала беля, особено с някоя по-ниска кола. Спирам и усещам че нещо не е в ред...Камъкът се оказа средно голяма костенурка. За първи път виждам такава, а и днес за първи път държах костенурка в ръце 
п.п. Докато извършвах "спасителната операция", зад мен бяха спрели вече 3 коли. Никой не ми свиркаше нервно...

Напротив, има. Решението не идва от теми, нито от призиви, нито от съвети в книжки за "душата". Решението, защото е именно решение, а не генетична даденост, идва от ясното съзнание. От сблъсъка с действителността и избора да се опитваш да бъдеш добър човек. От избора да си наложиш да приемаш хората, заедно с недостатъците им, заедно с досадните им навици, с несъвършенствата им. От това, да искаш да им отделиш от времето си(което можеш да прекараш с детето си или да пропилееш в забавления, без угризения, защото това си е твоето време и твоят живот), да изслушаш думи, които не те касаят, да бъдеш мил, когато всъщност не ти е до това. Добри хора няма. Има такива, които всячески се старят да бъдат добри, но дори и те си имат тъмни кътчета и нелицеприятни помисли. Защото са хора, несъвършени и прекрасни именно поради това. Всеки си намира причина, своя, егоистична причина, да бъде добър. Единствените същества, които са искрени и непреднамерени в добротата, но и в лошотията си, са ментално увредените.
Това е мое мнение, не констатация, налага се да го кажа, поради нечетенето, неразбирането, невникването...

ПП Можех и да го напиша във вид, който да ви хареса, нещо от сорта на: Добротата идва от сърцето! Вгледайте се в сърцата ви, поговорете с тях и ще осъзнаете необятната нужда да се раздавате и помагате, бля-бля. Паулу Коелю е заел тази ниша, та затова карах по директния начин 

  Не разбирам защо толкова се пищи, че добрите дела са плод на егоизма, като че ли в това има някакво особено значение и откривателство. В крайна сметка, важен е резултатът. Чернилка може да се намери навсякъде, дай сега да седнем и да я обожествим.
  ММ-ка, хубаво е да се подсещаме, хубаво е да има такива теми и да се черпим густо с идеи. Мисля, че Еовин беше писала първа за охлювите. Ми хубаво е да си разменяме въздушни, тебеширени пешеходни пътеки. Някак по-слънчево става.

Нали ги знаете тези бъбриви баби  по детските площадки, дето отпървом присядат на крайчеца на пейката ти, пък след малко вече знаеш и за работата на дъщерята, и за бизнеса на зетя , и за номерата на внучето, и за имотите на село, и от какво е умрял дядото... Обикновено се усмихвам кисело и забивам нос в книгата си. Днес обаче хубавичко си побъбрих с бабата, похвалих внучето, та и двамата си тръгнаха усмихнати: "До утре!" Е, утре ще ида на друга площадка.

Леле, зизи топ, супер късмет имаш. Аз колко съм мъкнала тежки чанти без никой да се отзове да ми помогне...  Браво на женицата 
Кейси     Егати и преживяването си имала, супер яко ееее Много харесвам костенурките Ама тя тая къде се запътила да я пита някой Имала е късмет, че е попаднала на теб Браво и на останалите шофьори, че не са ти бибиткали 
додо, темата е моя, не на Сийка, ще се радвам, ако споделиш с мен 
Moon Walk, имаш невероятна колежка!!! Подари и едно цвете някой път    И аз като работех имах такава колежка. Много се радвам, че попаднах на нея да ме обучи, защото имаше и една друга - отвратителна, ама те после нея я хванаха да краде и я изгониха Та и аз й се чудя с какво търпение ме обучаваше и внимателно ми обясняваше и не ми се караше като правех грешки. Много се радвам, като срещам готини хора като теб  А за онзи човек - шапка му свалям   
бабче, много точно казано 
evanescent, благодаря 
Хапка, много красиво 
prokibar, "До утре!"  Надявам се да не смениш и форума 
Благодаря ви за хубавите случки, много интересни неща научавам
А сега специално за мюриель ще цитирам текст от песен на Айс Крийм, дано поне тях да харесваш. Песента се казва "Да бъдем хора":
Крадци и убийци вече много станаха,
Пък и само за тях слушаме сякаш други не останаха,
Но още има хора, който казват на глас,
Че доброто е някъде в нас.
Нужно ли е това, кажете ми сега
Да слушаме единствено за лошите неща,
Които ни заобикалят от всички страни
И ни карат да се чувстваме винаги сами.

Припев:
Нека в този живот и в трудните дни.
Да бъдем хора аз и ти.
Дори когато ни боли.
Да бъдем хора аз и ти.

Мила мимке, виждам че си пърхаща и щастлива, но не и разбираща. Приятно добротворчество.

Аз пък си мисля, че най-голямата добрина е да откачим любезните си усмивки от физиономиите и да отидем пред т.нар. "парламент", "правителство" и други дупки, откъдето разни лешояди ни принуждават да се спасяваме чрез смс-и, карат бабите ни да приемат по 99 ст. от непознати по касите, за да си плащат кофичките с кисело мляко и... (другите добрини не запомних дотук)

С две думи "добро" за мен към момента е това:

Като ти кажат "Утре продаваме БТК на Сульо от Майнатаси, щото му се налага отнякъде да му подарят стратегическа национална компания, която да препродаде с милиард и половина печалба", всички, дето местят охлюви и костенурки по шосетата, да отидат пред парламента. Заедно с другите дето не местят, де.

Като ти кажат "Прайм болниците търговски дружества, щото да въртим едни пари там от болните и слабите", тия с охлювите и тия без тях да отидат пред парламента.

Като ти кажат: "Прайм бензина 2,50 , щот и три да го направим, българинът ще си плаща"... - с охлюви и без охлюви, да ходим да им покажем, че има граница на наглостта.

Като ти кажат: "Вальо Топлото сви Х милиона, ама си ги брои сега у дома, затуй от днес дигаме за 20 път сметките за парно", всички да отидат пак на едно място и да си искат откраднатото...

Въобще, ММка, много ми харесват темите ти, но с тях можеш да направиш само от добрите по-добри.

За лошите каква тема си имаш?
Пък баш лошите са те докарали до там да пускаш теми за това как да ставаме по-добри.
 

ПП А охлюва на двора, дето щях да настъпя, го спаси моя 3 годишен син.
Вчера се случи... не беше чел темата. На децата им идва отвътре.
Е, и аз на 100-тина години си оставам дете, ама за нещата, дето не могат да ги свършат децата, дай да се направим поне веднъж на възрастни.

  Холограма, правилно! Тия с охлювите какво си въобразяват?!

Хапка!
Не мисля, че идеята на ММка е лоша, как щяло пък користна.
Но мисля, че да направиш добрите по-добри е втората задача.
Първата е да разкараш лошите.

Ако започнеш с втората, лошите ще стават все по-лоши.
Най-мразим да приказвам за "добрия", "лошия", "злия" и други уестърни, ама в случая казвам баш каквото мисля.
Нещо против?!

ПП Приеми, че сред тези, които правят добро и без да им се напомня, и без да се отчитат за това, има такива, които се нервят като ги поучават. Нервят се, ама продължават да си правят добро.
Темата е хубава. Но за рождения ден на ММка ми хареса повече. Там нямаше опасност някой да разбере погрешно - по същата причина, поради която в тази има. Мисля, че ще се съгласиш, аз няма да споря с теб.