Как бихте постъпили,ако..

Събирам си партакешите и си намирам такъв,дето ме глези и милва,при това, да осъзнава какво прави.

Що търпиш,като не ти харесва?

Е вече НЯМАА

Шута в гъза.

Както казват хората съвети се дават много лесно щом не са за тебе . И най - лесно е да биеш шута на някой , а не да се бориш да запазиш една връзка .
Много ми е интересно колко от вас давайки такъв съвет самите биха го направили ?

На мен специално, когато казвам,че ми е писнало,обикновено съм се уморила вече от опити за да променя нещо,от компромиси и т.н.Ако наистина е безмислено и няма изгледи да се пребориш, няма смисъл да си губиш времето.

Правила съм го разбира се. А в случая не се сещам  в името на какво да се бориш да запазиш връзка, която те наранява?

Ох, и при нас е така -за съжаление съвет не мога да дам. Все говорим, говорим -усеща се няква промяно, но ...... винаги има едно НО
Успех!

уф..гадно

 

Как така не осъзнава, че те наранява?
Малоумен ли е? Ти що не му кажеш, че
те боли? Трайкането не помага, ей.

В една предишна моя връзка беше подобна ситуацията - вместо да съм влюбена и щастлива, се прибирах у дома и плачех. Трябваше ми година за да осъзная какво заслужавам и че това не е обич, а мазохизъм.  После още около половин година, за да осъзная какво е да живееш без него (дистанцирах се умишлено - отдадох се изцяло на работата, за да не мисля за него). След всички проведени разговори, той така и не беше разбрал какво ми причинява и беше страшно изненадан от това, че искам да скъсаме. След като му обясних отново (това го бяхме говорили и преди и на мен вече ми беше писнало да прося едва ли не внимание), той ме попита: "А бил ли съм те някога, че мислиш, че съм лош за теб???????" Не можете да си представите удивлението ми, когато чух това, не знаех какво да отговоря...
Както и да е - по темата - казвай си от какво те боли, с какво те наранява, защото той може да мисли такива едни отношения за нормални. Колкото по-бързо осъзнае той твоите потребности и твоята душевност, толкова по-добре, а ако не - ...... Само да ти кажа - ти си най-важната и първо за себе си трябва да мислиш, за себе си и своето спокойствие, защото ако продължиш по този начин, рано или късно идва края - дали на любовта или на връзката, все едно. Между другото - когато се разделихме все още го обичах, но повече обичах себе си, за да се подлагам на този душевен тормоз. Може да звучи доста егоистично, но поне аз мисля така.
За протокола - сега съм омъжена и съм щастлива, много щастлива, но и много говорим с мъжа ми (освен в случаите когато съм сърдита ).
Виж, имаше една книга "Изкуството да бъдеш егоист", ако я намериш, прочети я. Там човека егоист не се разглежда по общоприетия начин.
На теб пожелавам да намериш своя начин да бъдеш щастлива, защото всеки заслужава това.

И моята връзка беше такава. Сутрин се чудеше защо от сутринта съм сърдита.
Сега продължава да се чуди как съм решила да си тръгна, защото си мисли, че ме е носил на ръце.

Благодаря Ви за съветите 

Ами отстоявай се, момиче. Все едно дали тази връзка ще продължи или не, научи се да казваш поне на най-близките си - "Това, което каза/направи, ме нарани. Не прави повече така." Човек не винаги се усеща кога наранява някого.

Любов във постоянни рани не вирее. Компромисите са бягство от действителността и от себе си."Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва. Помисли върху това. Помисли какво искаш! Да те нараняват, защото обичаш? А обичаш ли, защото те нараняват? Не е толкова от значение той какво мисли, защото другите са само огледалата, които ни отразяват.Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.

Изнасям се незабавно, още повече че вече не можеш да търпиш.
Няма какво да го чкаш, само теб си тормозиш!

Същата работа и при нас, с тази разлика, че аз казах кое ме наранява... и нищо... той знаеше, но н си мръдна пръста...същата работа... Всеки път обещания за промяна и нищо, до следващия път в който пак слушам същите обещания за още по-драстични промени...
Е писна ми и на мен

И аз това се чудя .Как да постъпя .В моя случай съм отговорна и за две деца .Шах .

Като едно от две деца ще ти кажа, че майка ми се постара нищо да не ни липсва, но да гледам, че от ден на ден се скапва все повече и повече и изпада във все по-дълбока депресия беше по-гадно. 
Раздялата е травмираща за всички, но се изживява и след това всички се чувстват по-добре. 

Опаааа връщам си съвета назад. При всички случаи трябва да предприемеш нещо, но в момента не се сещам какво точно.

Няма начин при съвместно съжителство да няма в определен момент някой обиден или наранен от постъпка на другия.Н еможе при всяко дребно нещо да си грабваш багажа и да заминаваш...особено ако носиш отговорност за деца.
Всеки човек си има гордост, но в името на някой по възвишени цели е редно да се правят компромиси.
И при нас така последната година се случиха доста неприятни неща, като вината определено беше не моя.Многократно бях наранявана, но я кажете с бебе на 2 седмици къде да тръгна  .Аз реших да си оправя по друг начин нещата - просто удряш по болно място.
Особено ако знаеш че има чувства към теб...дистанцираш се леко,намираш някакво ново хоби, занимание и вместо ти да бягаш след него го оставяш той да те търси.
Когато усетиш че започваш реално да губиш нещо ценно за теб, няма как да не се замислиш.

На любовта примерно... Щом я наранява, значи го обича. Друг е въпросът колко дълбоко е нараняването. Не могат да се пренебрегнат и фактори като наличие (или липса) на деца, материалната част, продължителността на връзката и др.
Шута в гъза е последната мярка, когато всичко си опитала, и нищо не се е получило.
Опитай с дистанциране. С риск да ме захапят не мога да не отбележа, че в някои случай може да помогне любовник, инцидентен секс или дори поне флирт. Ако е безнадеждно положението- действай с шута, ама да е як- такъв, който няма да му позволи утре пак да ти цъфне на вратата и ти да си го прибереш и всичко отначало...

Хм...ще следя темата с интерес...някои неща тук сами толкова познати...

Аз мисля че трябва да си поговорите доста серйозно,и да му обясниш как стоят нещата.Може да се осъзнае и да има ефектили поне да опита ако държи на теб.ТОй самия може да не осъзнава ,че те наранява.

Съмнявам се разговорите да подействат... щом са я докарали до тук...
При мен поне не действат... Всяко обещание е предпоследно и винаги нещо извънредно се е случило, за да се объркат нещата... винаги по независещи от него причини, винаги някой друг е в дъното на проблема

човешките взаимотношения са много сложни.Мъжете не влагат чак такива чувства като обиждат,а ние жените пък сме склонни да анализираме всеки жест и дума по наш си начин и обикновено си вадим такива изводи,че направо понякога ни се иска да си сложим въжето....Просто зависи много от всичко останало-как е в секса/някои мъже могат да показват чувствата си единствено чрез него/,как се държи с децата,уважава ли твоето мнение,изнервен ли е от работата си и т.н. Аз например такива люти обиди му казвам понякога и ако наистина ги мислих до сега да ми е бил шута 1000 пъти.Омъжена съм от 10 години и така-все се лашкаме от хубаво на лошо и това е....

и аз съм от тия чешити дето си трайкат и търпят в името на общото благо ,но това БЕШЕ ,заявявам го с гордост,защото осъзнах че живота е един и на тоя свят идваме и си отиваме сами ,така че не може да го обречеш на някого ,ако сама не си помогнеш ,няма кой ,още повече ще те тъпчат,така че вземи нещата в свои ръце ,с търпение и съобразяване с нечовешко отношение не се постига нищо хубаво!!!!!