Лято е. Топло е. Замириса на море. На безкрайно дълги златни плажове, на морски бриз и прохладни вълни.
Може би това е причината повечето Рицарки да сграбчат здраво юздите на своята цел и да се приближават към нея.
Последните седмици някой от тях ни изненадват всеки ден с намаления. Но май не можем да говорим за изненади - щом сме тук, значи сме сериозни, устремени и волеви да постигнем желаните килограми. Понякога има трудни периоди, моменти, в които ти се струва, че просто вече няма смисъл, че си опитал всичко, а тялото не иска да се подчини. Но ние всички имаме и друга черта - корави сме. И когато паднем, винаги имаме сили да се изправим и продължим напред. Въпреки ожулените колене. Въпреки ехидните усмивки на случайните минувачи. Въпреки наранената си вяра. Ставаме, отупваме праха, а с него и черните мисли, гордо вдигаме глава и продължаваме напред - още по-силни, още повече решени да стигнем последната спирка, наречена " моето истинско АЗ".
Ето затова аз ви се възхищавам!
И сега, когато моята е цел е малко по-друга, попивам всичко от вас, защото знам, че когато дойде моментът да тръгна по вашите стъпки, ще бъда не по-малко силна, не по-малко уверена и не по-малко целеустремена от вас.
И само накратко, без думи, ще припомня крайпътните камъни на Ордена на Рицарките на бялото кантарче:
Старата тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=195989.0;topicseen
Виж целия пост
Може би това е причината повечето Рицарки да сграбчат здраво юздите на своята цел и да се приближават към нея.
Последните седмици някой от тях ни изненадват всеки ден с намаления. Но май не можем да говорим за изненади - щом сме тук, значи сме сериозни, устремени и волеви да постигнем желаните килограми. Понякога има трудни периоди, моменти, в които ти се струва, че просто вече няма смисъл, че си опитал всичко, а тялото не иска да се подчини. Но ние всички имаме и друга черта - корави сме. И когато паднем, винаги имаме сили да се изправим и продължим напред. Въпреки ожулените колене. Въпреки ехидните усмивки на случайните минувачи. Въпреки наранената си вяра. Ставаме, отупваме праха, а с него и черните мисли, гордо вдигаме глава и продължаваме напред - още по-силни, още повече решени да стигнем последната спирка, наречена " моето истинско АЗ".
Ето затова аз ви се възхищавам!
И сега, когато моята е цел е малко по-друга, попивам всичко от вас, защото знам, че когато дойде моментът да тръгна по вашите стъпки, ще бъда не по-малко силна, не по-малко уверена и не по-малко целеустремена от вас.
И само накратко, без думи, ще припомня крайпътните камъни на Ордена на Рицарките на бялото кантарче:
Старата тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=195989.0;topicseen
Като ви зачетох и вдянах, че пропуснах ритуала. От както изкарах две, три седмици без кантар, явно съм преодоляла кантарната зависимост 
. Неусетна абстиненция - пенсионерска ми работа. 
Така съм замотана в последно време, че ..... само да ям не забравям 
. Не пуша от доста години. Ужасни неща, които ми се случиха преди няколко години не ме накараха да пропуша, пък сега ... 
Продължавам да чета.
а, аз будалата веднага си го казах на Ванчето 
аз съм с+++++++2 
, какво ще кажете мацкииииииии 
? 
От ученичка съм на диети,като кила съм стигала 96 
супер доволна.Дерзая яко !А ако мога и да не влизам в готварския форум